Пловдивската бомба е прокурорска бомбастика
Секция: Коментари
11 Юни 2019 09:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
 Пловдивската бомба е прокурорска бомбастика

/КРОСС/ Зам. главният прокурор Иван Гешев обяви, че по този случай "българските граждани могат да се гордеят със своите служби за сигурност, прокуратурата и следователите". Разбирай и с него на първо място.
Ако се съди от официалните съобщения на българската специализирана прокуратура от последните месеци, писани и развивани с любезното съдействие на родните специални служби, България вероятно е на първо място по разкрити и предотвратени терористични операции, както и по осуетяване на финансирането на целия международен тероризъм. То не беше осъден за тероризъм, роден във Виетнам българин с австралийско гражданство, не беше хванат и даден на съд швейцарец, отправил се да громи противниците на "Ислямска държава" с лък и мачете, не беше арестуването на 50 души, защото участвали във финансирането на тероризма чрез небанкови парични операции по метода „хавала" за не по-малко от 25  млн. евро. Нищо че в общи линии накрая се оказваше, че в някои от случите

*ставаше дума за хора, които не са си пили редовно хапчетата,*

а в други, че от дузини задържани накрая оставаха по двама-трима в ареста, които още чакат съд и присъда.

Миналия уикенд българската прокуратура се покачи на пиедестала на антитерористичната борба и се изстреля в класацията за най-абсурдните битки срещу международния тероризъм. Няма как по друг начин да се коментира историята с "ученика-терорист-джихадист" от Пловдив, който щял да "окървави" последния учебен ден в града, едва ли не първият вербуван от ИДИЛ християнин и какви ли не още по-страховити неща.

Първоначално мнозина останаха с впечатлението, че прокуратурата и специалните служби наистина са постигнали нещо голямо. Толкова бомбастично звучеше всичко. Но когато на преден план се появи зам. главният прокурор Иван Гешев, както и след като излязоха подробности, бързо се разбра, че цялата работа е едновременно едно голямо нищо и

*вместо да изпише вежди, ще избоде очи*

Какви егоцентрични мотиви трябва да те водят, за да разказваш куп неща, които или се оказват врели-некипели, или пък много, ама много силни преувеличени. Първото твърдение бе, че за първи път в България е предотвратен атентат. Аха-аха да бъде извършен, но за щастие хвърковата чета на прокуратурата и спецслужбите арестувала 16-годишен ученик в елитно училище в Пловдив и спасила града от кървава баня. После се оказа, че няма нищо подобно. Дори самият зам. главен прокурор Гешев бе принуден да каже, че няма "обаче данни дали е имало конкретен обект, срещу който да се подготвя атентат".

След това

*се изсипаха прокурорските бомбастики: *

че в дома на ученика са намерени 14.5 кг взривни вещества, използвани и при атентати във Франция и Белгия, та дори при терористичния акт в Сарафово. Нещо повече. При Сарафово даже са използвани под 3 кг взрив, а
пък тук 5 пъти повече. После се оказа, че става дума за общодостъпни вещества - например белина, че всъщност няма изработени взривни устройства. Имало и формули, но пък ученикът твърдял, че има интерес към химията. Нещо, което кара прокурор Гешев да заключи, че "детето е объркано".

След като атмосферата беше добре подгрята, че става дума за невиждана и страшна история, предотвратена в последния момент, момчето от някакъв страшен престъпник вече се превърна "в жертва, а не един евентуален извършител на евентуално доста сериозно престъпление".

Да вземем твърдението на държавното обвинение, че

*момчето е вербувано от "Ислямска държава",*

че дори имало процедура, по която да приеме исляма, че имало атрибути на терористичната организация. И всичко това гарнирано със снимки от сайта на МВР на знаме на организацията и книга за нея. Оказа се, че отново става дума за общодостъпна литературата и че всъщност книгата е дадена от бащата на момчето, за да види за колко лошо нещо става дума. И тук стигаме до ролята на семейството, което според прокуратурата е отговорно. Оказа се, че всъщност службите са били информирани още преди месец от бащата. Нещо повече. Той им занесъл телефона на детето, в което бил неговият чат с предполагаемия вербовчик от ИДИЛ. Майката пратила детето на психолог.

И възниква основателният въпрос - какво накара прокурори и служби да се хвалят с този случай. И то на фона на твърденията на адвоката на момчето, че за никакъв тероризъм не може да става дума, и на думите на
психолога, че то изобщо не е способно да извърши какъвто и да е терористичен акт. Колко родители, които имат или ще се сблъскат с такъв проблем, ще се обърнат към службите, след като им беше демонстрирано как

*ще бъдат осветени и те, и децата им, и проблемите им?*

Или пък кои ще са тези приятелски спецслужби, които ще дават материали и сигнали до българските си колеги, ако нямат гаранции, че половин час по-късно някой голям специалист няма да се изпъчи пред камерите, за да
обясни до каква страшна информация се е добрал? Да не говорим и за обстоятелството, че след като вече момчето добре знае, че е "предадено" на службите не от кого да е, а от баща си, за какви семейни отношения ще става дума занапред.

Експерти недоумяват защо прокуратурата и службите, след като са отработили случая, "предотвратили са терористичния акт", "неутрализирали са евентуалния извършител", са започнали да вършат куп шумни неща -
арести, публични обяснения. И твърдят, че им се иска да не вярват, че става дума за обикновен пиар. Някак странно и историята съвпадна с едновременното желание на прокуратура, МВР, че и даже правителство за
създаване на някакви антитерористични центрове. Каквото и да означава това.

Няма как обаче да подминем и един основателен въпрос, повдигнат от бившия шеф на Централната служба за борба с организираната престъпност Тихомир Стойчев. Той твърди, че на практика

*ДАНС е изпуснала страхотна възможност да бъде работено*

продължително. Според него службите е трябвало да са активни, да влязат дълбоко в случая, да го използват за проучване, за реализация, но вместо това всичко е станало публично. Много логично, нали? Защото всичко им е сервирано на тепсия - разговорите в чата, канала в чата, имали са материалите, могли са да се правят на ученика дълго време. Така са могли да установят куп важни неща - начин на вербовка, кой го прави, къде,
сглобяване на бомби и какво ли още не. Не е известно обаче да е правено...

Със сигурност така работа от прокуратурата и специалните служби, и то по толкова деликатна и чувствителна за хората материя, не се върши. За ефективността и ползата от тайните структури, от МВР, от полицията,
когато става дума за противодействие на тероризма, единственият критерий е тишината и спокойствието и липсата на терористични актове.  Останалото е самовлюбено дрънкане и когато трябва да се работи срещу
реална заплаха, следва провал.

Автор: Александър Александров, в-к Сега