/КРОСС/  Пишат се разни глупости, че съзнанието ни е промивано по време на соца. Искам да внеса яснота по въпроса. Никой нормален човек не е чел директивите на БКП. Никой нормален човек не е ставал и лягал с мисълта за Тодор Живков. Между другото и никой нормален човек не е бил много недоволен от живота. Понятието наркотици се свързваше единствено с асоциации за чужбина и чужденци.

Нивото на образованието и здравеопазването беше в пъти по-високо от днешното. Имахме силна армия. Имахме истинска храна, а не вафли ку-ку-ру-ку. Децата без надзор играехме до 23,30 през лятото пред блока. Учител беше уважавана професия. Когато по телевизията говореха за преизпълнените петилетни планове хората или не обръщаха внимание /99%/ или се подсмихваха. Имаше здрави семейства. Имаше много работещи производствени предприятия, всички изцяло българска собственост. Бяхме 28-ма в света държава по стандарт на живот. Имахме много силно селско стопанство, непрекъснато влакови композиции пътуваха натоварени с български плодове, зеленчуци и консерви за Съветския съюз.

Бензинът през годините постепенно се повиши от 20 до 45 стотинки. Въздухът беше в пъти по-чист. Стресът беше в пъти по-нисък, на практика го нямаше. Много двойки се събираха и женеха по любов, а не по сметка. Критерий за приемане във ВУЗ бяха дипломата и оценки от кандидат-студентски изпити, а не дали можеш да плащаш семестриалните такси от над 1000 лева, защото нямаше никакви такси за студентите. Обяд в студентски стол струваше 50 стотинки. Аз съм чел "Приключенията на Лукчо", "Тримата мускетари", "Капитани на фрегати", "Капитан Немо", "Човекът Амфибия", "Оцеола", "Синовете на Великата Мечка", "Соларис", "Летище", "Бел Ами", "Пипи дългото чорапче", "Карлсон, който живееше на покрива", "Белият зъб", "Винету", Среща с Рама, Денят на Трифидите, Окончателна диагноза, Чоки, Под игото, Записки по българските въстания, "Баскервилското куче", По-малката сестра, Сбогом моя красавице, Големият сън, Високият прозорец, Черният обелиск, На западния фронт нищо ново, Повест за истинския човек, Десет малки негърчета, Парадоксът на огледалото, Сирените на Титан и още около 1000 книги, подобни на тези, доколкото една книга може да е подобна на друга. До тук има ли промиване на мозъци?

Освен история /в много по-достоверен вид, отколкото се преподава в момента/, география, математика, физика, химия, български език и литература съм учил /и научил!!!/ и немски език, и съм тренирал каяк по времето на соца. И съм мислел основно за приятелите си, съучениците си, родителите си, съседите и училището и квартала си. И за дните си. Също за игри, купони, и море. Та това, че в соца са ни промивали мозъците е някаква популистка легенда, лансирана от хора, които или самите нямат мозъци или искат да внушат, че хората, живели през социализма нямат мозъци. Което е нелепо, абсурдно и невярно.
А колкото до мисленето за море и ски - не само мислех, а и всяко лято съм ходил за по 2-3 седмици на море и всяка зима поне за 2 седмици на ски - нещо, което при прехвалената демокрация, която е по-скоро геноцид - аз поне не мога да си позволя този лукс, както и стотици хиляди други хора не могат да си го позволят. Но тук акцентът ми не е върху сравнението между соца и демокрацията, акцентът ми е върху това, че поколението от соца /моето/ сме по-образовани, с по-широка обща култура, по-сериозни към работата си и по-адекватни. И още нещо за соца - тогава всички бяхме наясно, че на Запад животът е по-богат и хубав, но и бяхме наясно, че западните държави не са приятелски настроени към нас, нещо, което е вярно и до днес, въпреки, че сме в ЕС и НАТО. И това е факт, който мнозина не осъзнават. Нито един западняк, най-малкото пък американец има интерес на някой българин да му е добре. Въпросните ЕС и НАТО имат интерес да сме им колония /ЕС/ и удобна територия, на която да разположат военните си бази за без пари /НАТО/. Та не знам кой е с промитите мозъци.
А сеге пийнете си кафенцето, плиснете си на очичките и започвайте да смятате тази година за 3 дена ли ще ви стигнат парите за море или за седмица.

Николай Желязков - Фейсбук

Снимка socbg.com