11 юли 1979 г. - Първата американска космическа станция Скайлаб се разпада по план
Секция: Наука
11 Юли 2019 10:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
11 юли 1979 г. - Първата американска космическа станция Скайлаб се разпада по план

/КРОСС/ Космическата станция Скайлаб навлиза отново в атмосферата на Земята, след като прекарва цели 6 години в нейната орбита. Това е може би най-очакваното завръщане на който и да е апарат от този тип след Аполо 13.

Скайлаб е първата американска космическа станция. Според САЩ тя тежи 77 тона. Намирала се е в околоземна орбита от 1973 до 1979 година и е посещавана от екипаж 3 пъти (прекарват общо 171 дни на борда). Включва лаборатория за изучаване, ефектите на безтегловност и слънчева обсерватория.

Скайлаб обаче се оказва провал. Още при изстрелването си тя е сериозно повредена, което впоследствие довежда до множество проблеми, като дефицит на енергия, които предопределят и ранния край на мисията.

Скайлаб все пак има различни постижения в областта на ефектите на безтегловност и слънчевата активност.

Планът на NASA е бил Скайлаб да остане в относително ниска орбита, докато космическа совалка с нов модул не я достигне и не я поправи, за да й позволи да се добере до по-висока орбита. Совалката обаче закъснява, а орбитата на станцията започва рязко да се променя. Ясно е, че тя трябва да се върне на земята.

Докато NASA се подготвя за свалянето на Скайлаб, светът очаква да стане свидетел на истинско зрелище. Медиите описват идването й като „сензационно", тематични стоки се продават навсякъде. Други започват да залагат къде ще падне. San Francisco Examiner дори стартира кампания, в която обещава 10 000 (днешни 30 хил.) долара на първия човек, който успее да се сдобие с парче от станцията и го доведе до реакцията. Късметлията е 17-годишният Стан Торнтън от Австралия.

Идеята е била Скайлаб да падне над Индийския океан. Голяма част от нея отива именно там. Части обаче падат над Западна Австралия.