Лазар Донков е в основата на създаването на „Етър“-а, чиито сгради са характерни за района на Централна Стара планина от втората половина на ХVІІІ и ХІХ век. Периодът на индустриална България тепърва предстои, а занаятчийското производство е в своя възход.

При изграждането на музея са включени реставрирани обекти, съществували на същото място, други са пренесени от различни селища, а трети – са пресъздадени по архитектурни чертежи и рисунки.

Традиционни технически съоръжения, задвижвани с вода; жилищни сгради с помещения за занаятчийско-търговска дейност и обекти с обществено и култово значение—това са музейните обектите, които могат да бъдат разгледани.

Етър е старо име на Янтра—реката, която минава през град Габрово. Избрано е за име на музея като символ на връзката между реката и развитието на занаятите в региона.

Етнографски музей на открито „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Десетте обекта работят пълноценно, благодарение на съществувалата в миналото вада, която по-късно е коригирана и оформена от създателите на музея.

В основа на експозицията са три обекта, намиращи се на същото място, където са и днес—воденица караджейка, тепавица и валявица. Постепенно в музея са пренесени и изградени гайтанджийска одая, воденица долапкиня, бичкиджийница, точило, струг за гаванки, струг за бъклици и още една валявица.

Архитектурният ансамбъл „Занаятчийска чаршия“ представя главна градска улица от периода на Българското възраждане. Ансамбълът от къщи включва пресъздаване на съществували в Габрово и околностите му оригинални архитектурни образци.

В „Етър“-а майсторите сами произвеждат и продават изделията си, както е било в миналото, а туристите могат да наблюдават старинните технологии, да разгледат оригинални инструменти, да се докоснат до уменията на занаятчиите и да отнесат вкъщи техни изделия.

Наред с майсторите и обслужващия персонал, през 1967 г. започват работа първите екскурзоводи. Колективът на музея постепенно се увеличава.

Музейната структура се допълва с нови специализирани отдели. Те имат за основна задача проучването, документирането и съхраняването на материалната и духовната култура на населението от района на Централна Стара планина. Създава се отдел „Фондове“, фотографско ателие, библиотека и други спомагателни звена.

През 1989 г. музеят е награден с орден „Кирил и Методий“—първа степен. На „Етър“-а е призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.

В наши дни мисията на Етнографски музей на открито „Етър“ се реализира от амбициозен екип, който наброява близо седемдесет служители, разпределени в различни области—научна, работа с публики, техническо обезпечаване. Музеят работи целогодишно, а през летния период е важно участието на младежите доброволци.

След Лазар Донков директори на музея са Станчо Станчев (1977–1988), Иван Николов (1988–1992), Ганчо Христов (1992–1993), Карамфила Грудова (1994–2001), Валентин Тинчев (2001–2005), Пенка Колева (2005–2008), доцент д-р Ангел Гоев (2008–2014), а настоящ директор е доцент д-р Светла Димитрова (от 2014).
Повече подробности за историята на ЕМО „Етър“ могат да бъдат прочетени в неговия летопис.