/КРОСС/ Родопа планина освен един от най-силните енергийни центрове в целия свят е и изключителна златодобивна мина. Красивият балкан пази в недрата си несметно количество злато, рубини, аквамарини и други благородни метали. Самородно злато се добива от много реки най-вече около Маджарово. Но едно историческо кътче, което стои по-встрани от голямата шумотевица, може да се окаже скритият коз на златотърсачите у нас. Става дума за едно от най-мистичните места в Източните Родопи - тракийското светилище Глухите камъни. "Възвишенията около това свещено място са златоносни. Колеги златотърсачи са промивали самородно злато там и го потвърждават. Организирам експедиция в най-скоро време до това тракийско светилище с геолог и археолог. Ще видя отблизо тези тайнствени кръгове, наречени шарапани. Има хипотеза, че са използвани за промиване на руда от робите едно време, а впоследствие и на злато, което е по-тежко и е оставало на дъното, докато всичко останало е заминавало", сподели пред "България Днес" Кирил Стаменов, председател на Асоциацията на търсачите на самородно злато. Преди броени дни той се завърна от експедиция в околностите на Свиленград и Любимец. "Направихме експедиция за търсене и взимане на проби за самородно злато, но никъде нямаше вода. Набелязахме доста златоносни реки, които ще обходим подробно късната есен, когато има вода", категоричен бе Стаменов. В отвесните стени на повечето скали са изсечени над 300 ниши, което прави светилището най-голямото средоточие на такива паметници в Източните Родопи. Археолозите са убедени, че Глухите камъни е едно от големите светилища на древността, нещо повече - смята се, че е било част от голям град с улици и къщи, който е бил разположен от връх Марина към река Арда. Това става ясно при разкопките през 2008 г., когато се установява, че границите на комплекса са много по-големи от първоначалните предположения. Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Намира се в най-високите части на източнородопския рид Гората при надморска височина 500-560 метра в землището на село Вълче поле. Намира се в рамките на община Любимец непосредствено до землището на село Ефрем, община Маджарово. Оттук се открива поглед и към началото на язовир "Ивайловград" при село Бориславци. На около 700 метра източно от местността се намира едноименният връх - Глухите камъни. "Преди години траките са издигали култ към камъка. Има и друга хипотеза на български археолози, че тези кръгове, наречени шарапи, издълбани в скалите, са служели като своеобразна карта, посочваща къде в района се намира злато. Това скално светилище е обвито в много мистерии, легенди и хипотези", добави още пред вестника шефът на златотърсачите у нас. През годините иманяри нанасят големи щети. Те от години ровят из района в търсене на огромно златно имане. За него разказва легенда, предавана от поколение на поколение в близкото село Малко градище. Според преданието някъде в района навръх Никулден бил погребан виден тракийски владетел заедно с "девет вола злато". Вярва се, че всяка година на 6 декември скритото в пещера тракийско злато се показва и ярко заблестява. "Затова не е хубаво да се казват точните местонахождения на златоносните места. Но това от години е обект на небивал интерес. Такива има в района на Маджарово. Местни хора ни насочиха и към златоносни реки в Кърджалийска област, от които ще вземем проби в момента, в който водата се върне", категоричен е златотърсач №1 в България.