/КРОСС/ Пролетните наводнения и есенните пожари у нас не стряскат никого. Или поне не толкова, че някой да се втурне до най-близкия брокер, за да застрахова имота си.
Офертите валят напразно: „По-малко от 2 лева на квадрат", „39.99 лв. за година опазват щети за до 60 хил. лв. плюс - ново! - застрахован е и велосипеда" и други от този род. Най-ниските цени от около 50 лева означават по 14 ст. на ден за сигурност, но явно "масовият клиент" предпочита да вложи тези жълти стотинки в някоя кръчма или на бензиностанцията.
Българското застраховане графично може да се изобрази като обърната пирамида спрямо това в развития свят.Пример: в модерните държави най-голям е делът на животозастраховките, следван от имуществените и чак накрая идват автозастраховките. При нас е точно обратното - колата е на първо място, къщата далеч назад, а живота и здравето са последната грижа.
Преди дни Асоциацията на застрахователите в България обяви, че за 2017-а средно за Европа застрахователното проникване е 7,53%, а за България е 2,23 процента. През 2018 г. индикаторът показва 2,34% за България и така почти достига своите върхови нива от предкризисните години - 2006-2008-а.
(Коефициентът на застрахователно проникване е индикатор, с който се измерва участието на застрахователния сектор в икономиката на държавата. Измерва се като процент на брутния премиен приход от брутния вътрешен продукт (БВП).
Къде сме ние?
Темпът ни на развитие на застрахователното проникване от 2008-а насам, се движи в рамките от 1,96% до 2,54%. В периода 2008-2012 година се наблюдава непрекъснато намаление на въпросното застрахователно проникване, което се дължи на световната финансова криза. Най-силно намаление се наблюдава през 2012 година, когато стойността му е около 2%. През последните години застрахователното проникване се увеличава, което означава че в близките години при очерталата се динамика в развитието на брутния приход има възможност този показател значително да се повиши.
Въпреки наблюдаваният темп на прираст на показателя „застрахователно проникване", характеризиращ застраховането в България, той все още не е достатъчно развит в сравнение със застраховането в страните от Западна Европа. Страните с най-голямо застрахователно проникване са Финландия, Нидерландия, Великобритания, Дания, Швейцария, Франция и Италия.
Според Стоян Проданов, изпълнителен директор на "Бул инс" основен фактор за увеличаване на застраховките е икономическият растеж, но особено важен коректив при нас е социалното неравенство. "Не по-малко от 30-40% от българите имат доходи около линията на бедността и от тях не можем да очакваме да правят застраховки", коментира той. "Колкото и добър да е темпът на растеж на икономиката, големият дял на бедните предполага забавен ръст на застраховките", коментира той специално за "БАНКЕРЪ".
Застрахователното проникване, измерено като процент на брутния премиен приход към БВП на странатасе изразява в скромните 1,28% през 1999 г. Най-висока стойност отбелязва през 2008 г. - 2,60%, което представлява ръст от 103%. Следват четири години на спад до ниво от 2,06% (т.е. спад от 21% на база стойността на проникването за 2008 г.). От 2013 г. е започнало леко възстановяване на показателят, но все още не може да достигне нивата си от 2008 г., въпреки че самият брутен премиен приход надскача стойността си за 2008 г. още през 2015 г. Това се дължи на значително по-бавния ръст в премийният приход за периода 2008-2016 г. (11%) спрямо ръста в БВП (39%). Въпреки това, при сравнение със страните в региона, през последните десет години застрахователният пазар в България изпреварва пазарите в Румъния,в Гърция и в .Турция по застрахователно проникване. За 2015 г. данните за България за този показател са 2,2%, Гърция -2%, Турция -1,6%, а Румъния -1,2%.
"Винаги сме изоставали от Западна Европа, но оптимистичното е, че се движим с изпреварващи темпове в Балканския регион. Защо е така ли? По три важни причини - недобра застрахователна култура, ниско ниво на обществена зрелост и нисък стандарт на живота". Това пък коментира специално за "БАНКЕРЪ" Светла Несторова, бивш шеф на Асоциацията на българските застрахователи. Според нея държавните застраховки са убили частната инициатива и посочи за пример "Гражданска отговорност" и "Трудова злополука". Те създават диспропорциите и доброволното застраховане чувствител но изостава.
По данни от отчета European Insurance - Key Facts за 2018 г. на Insurance Europe през въпросната година проникването на имуществените застраховки нараства от 2,26% на 2,32% и варира от 0,6% в Латвия до 4,4% във Великобритания. Средно 673 евро на глава от населението са изразходвани за имуществени застраховки в Европа през 2018 г., в сравнение с 639 евро за 2017 г.
През 2018 г. показателят животозастрахователно проникване на Стария континент нараства до 4,35% (от 4,21% през 2017 г.), като показателят варира от 0,2% в Латвия до 9,5% във Великобритания.
През 2018 г. проникването в здравното осигуряване бележи лек ръст от 0,79% до 0,8%. То варира от 0,01% в Унгария до 6% в Холандия. Огромните разлики, наблюдавани между държавите, до голяма степен отразяват различията в националните системи за здравеопазване и социално осигуряване и ролята на частните застрахователи.
Защо не се застраховаме?
Една от пречките е слабата финансова култура, което се вижда и от други области на личното финансово планиране. Например - предпочитанието да се разчита на държавата за пенсии и помощи, както и високият дял на депозити на домакинствата в сравнение с алтернативни източници на спестяване.
Друга причина за малкото застраховани жилища са и застрахователните посредници и брокери, много от които нямат особено висока грамотност и предпочитат да продават полици с висока комисиона, вместо това, което е нужно на клиента.
Трудната защита на потребителите е друг фактор - в последните години времето за реакция на Комисията за финансов надзор по повод на жалби на потребители се удължи, а воденето на дела в съда продължава да е бавно и в някои случаи - скъпо. Така един недоволен потребител, на когото е отказано плащане по застрахователна полица , може да разубеди много от познатите си, че няма смисъл от застраховки и няма регулатор, който да защити ефективно интереса му.

Източник: banker.bg