За четири години са спестени 20 млн. лв. от лечение на усложненията, свързани със захарния диабет
Секция: Здраве
06 Ноември 2019 17:49
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
За четири години са спестени 20 млн. лв. от лечение на усложненията, свързани със захарния диабет Наблюдава се увеличение на дела на пациентите с добър контрол на болестта, който достига близо 40%


/КРОСС/ Днес, 6 ноември 2019 г., под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание се проведе кръгла маса на тема: "Заедно можем да победим диабета". Форумът се организира по инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

На кръглата маса бяха представени актуални данни за диабета в България и Европа и политики за подобряване на резултатите от контрола и решението на диабета. Водещи организации като Международната диабетна федерация (IDF) и Европейския диабетен форум споделиха своя опит.

Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Академик Иван Пенчев", заяви, че диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Близо 463 млн. са хората с това заболяване в момента или 9.3% от населението, като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 г. В България болните с тази диагноза през т.г. са 442 хил. души или 8.3% от населението на възраст между 20-79 години. Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това налага подобряване на скрининга за предиабет, програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени, категорична е проф. Танкова.

Доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ-София обясни, че ситуацията в България не се различава от световните тенденции. Обществените средства на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 млн. лв. по данни на Международната диабетна федерация (IDF). Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60%, което се явява основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за хоспитализации и лечение на усложненията - сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др. В същото време навлизането на съвременните здравни технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. Според анализите, в България делът на пациентите с добър контрол на болестта нараства и достига 40% от засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. за периода 2012-2016 г., уточни още доц. Миткова.

Според изследване на Катедрата по „Организация и икономика на фармацията" в МУ-София продължителността на живота при хората с диабет тип 2 се подобрява и изпреварва с 6 месеца тази на останалата част от обществото, а за периода 2012 - 2015 г. медицината у нас е спечелила година повече живот за хората с диабет. По данни на Диабетния регистър в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев" броят на диабетиците с усложнения е над 163 000. Все още над 50% от българите с диабет не постигат добър контрол на заболяването. Основната причина за това е, че голям дял от тези пациенти нямат достатъчно знания и мотивация как да управляват заболяването си и как да водят здравословен начин на живот. В същото време фактът, че продължителността на живота при хората с диабет тип 2 е по-голяма, отколкото на останалата популация, показва, че информираността на цялото общество за риска от развитие на заболяването и мотивацията за воденето на здравословен начин на живот е още по-ниска.

Според данните, изнесени от проф. Сабина Захариева, д.м.н., главен координатор на Експертния съвет по ендокринология към МЗ и изпълнителен директор УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев", се наблюдава увеличаване на диагностицираните пациенти. Според проф. Захариева е необходима Национална диабетна програма, координирана от Министерството на здравеопазването, която да повиши информираността на населението относно рисковите фактори, и начините за повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система, заяви проф. Захариева.

Проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска", посочи, че диабетът представлява колосална тежест за хората, живеещи със състоянието, особено в Централна Европа (България, Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения). В Централна Европа има приблизително 7,6 милиона възрастни (20-79 г.) с диабет и съществува разлика между разпространението в този регион (7,3%) и в целия Европейски съюз като цяло (6,4%). Международната диабетна асоциация за Европа е създала и експертна декларация „Инициатива за доказателства в диабета в Централна Европа", чиято цел е да идентифицира най-добрите практики, които могат да мотивират политическа подкрепа в региона на Централна Европа. Според проф. Каменов е важно и да се ревизират съвременните обучителни активности в Централна Европа, за да се фокусират върху най-актуалното и да бъде създадена национална инициатива за обучение на пациентите с участието на всички заинтересовани страни.

Според проф. Сена Карадениз, председател на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 г. заболеваемостта ще се увеличи с 45% в световен мащаб. В същото време усложнения като сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, които са основната причина за смърт при тези болни, могат бъдат избегнати чрез подходящо лечение. За това е нужно ефективно участие от страна на здравните специалисти и пациентите в разработването на нови обществени политики.

Проф. Джон Нолан, директор на Европейския диабетен форум, изтъкна, че е необходимо оптимизирано използване на технологиите в полза на дигиталното здраве и иновативните терапии, които да подпомагат персоналното проследяване на пациентите, за да предотвратят усложненията и да се поддържа добро качество на живот. „Необходимо е да се направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Да се създаде „клиника на бъдещето", където може да се получи цялостно обслужване на едно гише - от скрининг до лечение на усложнения. Клиника, в която грижите за пациента ще се основават на ценности и резултати, а не само на стойност", каза още той.

„Решението на тези проблеми, както за България, така и за останалия свят, е в обединяване усилията на всички - пациенти, лекари, бизнес, институции и приемане на национален план за действие. Пример за това е създаването на Европейския диабетен форум в края на миналата година в ЕС - https://www.eudf.org/", допълни още проф. Нолан.

В хода на дискусията участниците във форума се обединиха около заключението, че в последните години България е постигнала добри резултати в областта на захарния диабет и подчертаха необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на заболяването.