/КРОСС/ На 12 декември Църквата почита паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки голямата почит и обич, на която се радва светецът, включително и у нас, остава неизвестен фактът, че пътищата на този дивен светец са минали и през територията на днешна България. През 4 в. столицата ни София приютява привържениците на единосъщието на Сердикийския събор от 343 г., свикан като вселенски. В този събор вземат участие около 300 епископи от всички части на Римската империя. Може би защото едно от главните действащи лица на събора е св. Атанасий Велики, името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но именно св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в София. В своята така наречена „Втора апология" (Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно посочва присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият епископ на съседната епархия св. Трифилий (Левкозийски),[1] който всъщност е ученик на св. Спиридон и автор на първото негово житие. При това участието на св. Спиридон на събора в Сердика е абсолютно сигурно за разлика от смятаното за безспорно негово участие на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Причината е в това, че както вече отбелязахме, сам св. Атанасий Александрийски посочва неговото участие и подписване на решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в Първия вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци" от събора.

Със съжаление трябва да отбележим, че българската църковна историография продължава да бъде в огромен дълг към народа ни и вече няколко десетилетия върви по отъпкани пътечки, вместо да започне да прокарва нови пътища. Крайно време е богатото ни църковно минало, както и стотиците светци на Църквата, свързани с днешните български земи, да бъдат осветлени, проучени и популяризирани и това би имало не по-малък принос за приобщаването на младите към Църквата в сравнение с не особено популярните засега опити да бъде въведено вероучение в училищата.

Голямата известност на св. Спиридон е причина за тиражирането в днешно време на много компилирани жития на светеца, които често съдържат неточности, включително географски и хронологични. Животът на св. Спиридон е добре известен, както и многото чудеса, които светецът върши още приживе. Първото му житие се появява непосредствено след неговата смърт. То е написано в поетична форма в характерния за Античността ямбичен стих, за която ясно свидетелства лексиконът Суда (Sudae lexicon 1-4). Автор на житието е любимият ученик на св. Спиридон - св. Трифилий, който също присъства на Сердикийския събор заедно с учителя си. За съжаление, житието написано от св. Трифилий не е достигнало до нас. То обаче може да бъде частично възстановено на базата на следващите жития, в които ясно личат фрагменти и заемки от него. Можем да предположим, че то е било написано не много след смъртта на светеца. Трябва да отбележим, че св. Трифилий, който е известен тълкувател на Св. Писание, в случая се явява и автор ако не на първото, то на едно от първите жития на епископ в историята на Църквата и със сигурност на първото житие, написано в стихотворна форма.

Най-старото достигнало до нас житие на св. Спиридон е на епископа на гр. Пафос (югозападен Кипър) Теодор (7 в.). В това житие са включени много от чудесата на св. Спиридон, които са пропуснати по една или друга причина от св. Трифилий. Житието, написано от еп. Теодор, е запазено в няколко ръкописа, най-ранният от които е йерусалимският - Hier. sab. 256 (P). Интересно е, че точно този ръкопис е пренебрегнат от Van den Ven, който прави критично издание на гръцкия текст на това житие. Следващото по древност запазено житие е т. н. „Лаврентиево" (Laur. Plut. 11, 9), съхранило се в един единствен екземпляр във Флоренция. Четвъртото житие, което исторически добива най-голяма популярност и разпространение във Византия и силно повлиява върху славянските жития на св. Спиридон Тримитунтски, е дело на св. Симеон Метафраст.

Славата на св. Спиридон Тримитунтски още преживе ще да е била толкова голяма, че непосредствено след смъртта му почти всички църковни историци и писатели от 5 в. ще сметнат за необходимо да му отделят специално внимание - Руфин Аквилейски, Сократ, Созомен, Геласий Кизикийски, Геласий Кесарийски, св. Атанасий Александрийски и др. По-долу ще се опитаме на базата на тези жития да направим една кратка историческа справка за този изключителен архиерей на древната Църква.

Св. Спиридон се ражда в края на 3 в. в село Аския (Аша) на о. Кипър. Созомен ни казва, че светецът е бил женен и е имал няколко деца. От тях по име до нас е достигнала само дъщеря му Ирина, която за себе си избира девството и умира преди своя баща. От житията не става ясно кога точно (преди или след смъртта на дъщеря си Ирина) св. Спиридон е избран за епископ на съседния на Аския град Тримитунт (на 5 км от Аския). Негови ученици и спътници стават св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) и дякон Артемидор. Отличавал се е с голяма любов и грижа за паството, особено за бедните, както и за правилността на извършването на църковното богослужение. Интересно е, че Сократ изрично подчертава, че св. Спиридон, който явно преди хиротонията си е бил пастир, продължава да бъде такъв и след ръкополагането си за епископ. Еднакво добре е пасял и паството си (хората), и стадото си (животните). И той описва един случай, когато крадци се опитали да откраднат няколко животни от кошарата на светеца, но били вързани от невидима сила. На сутринта св. Спиридон ги заварил с вързани на гърба ръце и като разбрал какво се е случило, горещо се помолил за тях, след което започнал да ги наставлява да придобиват всичко с честен труд. Накрая с усмивка им подарил един овен с думите: „за да не се окаже, че цяла нощ сте бодърствали напразно".

Друга интересна случка, описана от Сократ, който се позовава на Руфин Аквилейски, е свързана с дъщерята на светеца Ирина. Приживе някой познат ѝ дал на съхранение едно скъпо украшение, което тя укрила в земята. След време човекът дошъл да си го потърси, но Ирина била вече починала. Човекът заподозрял, че св. Спиридон знае къде е украшението, но не иска да му го върне. Като разбрал помислите на човека и за да го предпази от грях, св. Спиридон отишъл на гроба на дъщеря си и горещо помолил Бог да му яви преждевременно обещаното Възкресение. Ирина застанала до баща си, показала му мястото, където заровила украшението и след това отново се отдалечила от него. Този епизод от живота на св. Спиридон е включен в житието на еп. Теодор, но общуването между светеца и дъщеря му е предадено по различен начин.

Созомен описва друга забележителна случка от живота на светеца. Веднъж по време на Великия пост (трябва да отбележим, че по това време Великият пост е бил с продължителност от един до шест дни), през който обикновено светецът и семейството му не ядели абсолютно нищо, при него дошъл един уморен пътник. Като видял изтощения гост, св. Спиридон наредил на дъщеря си да донесе храна. Дъщеря му с неудобство съобщила, че няма нищо за ядене. Тогава светецът се помолил за прошка и наредил на дъщеря си да свари осоленото свинско, което имали в дома си. Когато месото било сервирано, св. Спиридон пръв вкусил от храната и поканил госта да го последва. Пътникът отказал под претекст, че е християнин, но св. Спиридон му отговорил: „Тогава имаш още по-малко право да се оправдаваш. Нали за чистите всичко е чисто, както казва словото Божие".

Много показателен е случаят със заболяването на имп. Констанций (в житието на еп. Теодор се говори за имп. Константин). Най-известните лекари в империята безуспешно се опитвали да го излекуват. Веднъж в съня си Констанций видял голямо множество епископи и между тях двама, които сияели в чудна светлина, но в съня така и не му били казани имената на тези двама епископи. Дълго страдал императорът и молил Бог да му посочи имената на епископите. Известни свети мъже го причастявали с Христовите тайни, но облекчение за болката му нямало. Веднъж по Божи промисъл св. Спиридон, заедно с учениците си св. Трифилий и Артемидор, дошли по църковни дела в Антиохия (вероятно за поместния събор през 340 г.), където бил и самият император, и светецът по чудесен начин го изцелил. Впечатлителни са думите на св. Спиридон, с които той се обръща към императора: „... Цар и Владика наричай само Единия Бог, Който пожела да те надари с твоята власт". На излизане от двореца на императора светецът срещнал една жена (вероятно нехристиянка, съдейки от израза в житието „τη βαρβάρω φωνή παρακαλουσα" - „помоли го с варварски глас"), която носи на ръце своето умряло дете. Тя слага в краката на светеца детето си и го моли за помощ. Св. Спиридон се обръща към Артемидор с думите: „Какво да правим с умрялото, брате дяконе?", на което Артемидор отвръща: „Аз знам точно, че ти си подател на живот и владееш удивително изкуство: защото Владиката Христос е лекар не само на царете, но и на всички хора, особено на бедните. Затова отвори непорочната си уста, издигни своя чист глас и Даруващият живот ще ти помогне. Както тогава Господ изрече „Куми талита", което ще рече „стани чадо", така и сега Той ще се яви и ще съживи детето". След тези думи св. Спиридон дълго се молил и оросявал земята със сълзите си и детето оживяло. Изпълнена с неземна радост майката паднала на земята, сърцето ѝ не издържало и тя умряла. Св. Спиридон още не дошъл на себе си от молитвата за детето, се обърнал към Артемидор: „О, най-възлюбени измежду приятелите ми и мой съобщниче в божествените тайнства! Две нещастия тук и две чудеса, детето възкръсна от мъртвите и сега жално лежи и плаче, а майка му е мъртва. Какво да правим?". Артемидор с усмивка на лице отвърнал: „Нима смяташ това за по-трудно от първото чудо? За това дело не са нужни пари, защото това не може да се купи, нека това стане за посрамване на златото. Доколкото Христос върши всичко това - животът на тази жена е в ръцете ти. Даром искай, даром и ще получиш...". Изпълнен със силна вяра след тези думи, светецът отново напоил земята със сълзите си и като горещо молел Бога, хванал умрялата за ръката и я вдигнал, като ѝ дал детото в ръцете. След това благодарил горещо на Бога и се помолил жената да забрави този случай...

Многобройни и дивни са били приживе делата на този голям Божи угодник, чрез когото Бог е възкресявал дори мъртви. Не по-малко дивни и чудни са те и след неговата смърт. Св. Спиридон е пътешествал много, обиколил е почти целия Кипър, а многократно е пътувал и извън пределите на острова. Бил е в Александрия, вероятно на събора през 320 г., твърде възможно е, както казахме, да е присъствал и на Първия вселенски събор в Никея, т. е. посетил е Константинопол през 325 г., в Антиохия вероятно на събора през 340 г. и в Сердика през 342-343 г. Пътуването му до днешна София е вероятно последното извън Кипър, защото св. Спиридон умира някъде в средата на 4 в. и е погребан в Тримитунт. В някои нови жития и справочници може да се прочете, че светецът умира на 78-годишна възраст, през 348 г., но това не се основава на конкретна изворова информация.

В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. Още тогава е направило впечтление, че независимо от дългото време, изминало от смъртта му, тялото му се съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 г. при превземането на Константинопол от османците мощите са пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес. На два пъти през годината се сменят одеждите, с които те са облечени. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, като обувките са много износени и затова и мнозина вярват, че и до днес светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се. Друг удивителен факт, който науката не може да обясни е, че тялото на св. Спиридон има постоянна телесна температура от 36.6 градуса. Православната църква чества паметта му на 12 декември, а Римокатолическата - на 14 декември.