Финансист: Курсът лев-евро не е застрашен
Секция: Коментари
11 Февруари 2020 11:02
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Финансист: Курсът лев-евро не е застрашен

/КРОСС/ "България има споразумение за присъединяване с Европейския съюз и Народното събрание е ратифицирало този договор, който предвижда България да въведе еврото. България няма опция да не въведе еврото. И тези, които поставят под въпрос членството на България в еврозоната с референдум, ще поставят под въпрос и членството на България в ЕС. Тези хора не го искат, смятам, че всички знаем ползите от това страната да е член на съюза. Най-вече достъпът до кохезионните фондове и до стабилизационните  механизми, действащи в блока", каза Борис Петров, финансист, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки

По думите му случващото се след промяната на Закона за Българската народна банка за влизането на страната в т.нар. чакалня на еврозоната е "естествена враждебност на хората към несигурност и промяна във валутния курс и като цяло в паричния режим по време на нашето преминаваме към Валутно-обменния механизъм ERM II". 

"Това накара хората да потърсят естествено спасение в еврото, което заедно с американския долар се ползва като убежище при несигурност", посочи той. 

Все пак той каза, че това е процес, който излиза извън рамките на нормалното поведение, защото "хората реагират емоционално, тъй като те не могат да преценят в рамките на каква степен е застрашен курсът".

"А курсът изобщо не е застрашен. България вече 23 години поддържа един изключително успешен паричен режим с фиксиран курс и с едно пълно покритие на емитираните пари с евро валутни резерви. И то в момент, в който валутните резерви на БНБ са на историческия си пик", посочи Петров. 

Той припомни и че валутният борд е преминал през редица кризисни обстоятелства и през една поредица от стрес тестове, за да покаже своята гъвкавост. 

Експертът се спря на началото на валутния борд:

"През февруари 1997 г. достигнахме най-високата точка на хиперинфлация - за един месец инфлацията надхвърли 100%. Тази силна обезценка на лева към долара се преобърна с подписването от служебното правителство на Стефан Софиянски споразумение с Международния валутен фонд. Това стабилизационно споразумение фиксира очакванията и курсът започна да се колебае в тесни граници и така беше фиксиран към германската марка в сила от 30 юни 1997 г." 

"В най-новата история абсурдните обстоятелства също не са едно и две - аз си спомням как се говореше, че е заплашена стабилността на българската банкова система вследствие от гръцката криза, защото в България оперираха тогава 4 големи гръцки банкови групи, които притежаваха над 35% от активите. Както виждате, нямаше сътресения като цяло".

Той припомни и началото на аспирациите на страната към еврозоната и твърденията как българските данъкоплатци трябва да плащат за чуждото безхаберие."Това бяха абсурдни истории, те не бяха базирани на рационални очаквания, а да дават музика за чувствителността на населението, когато то не е добре информирано", смята финансистът. 

Той посочи, че решение на Борда на Европейската централна банка от декември 2003 г. казва, че всяка държава има свобода да използва стратегия за присъединяване, включително и валутния курс, по време на членството във валутния механизъм, така че да отговори на критериите за конвергенция. "Това решение подкрепя общите принципи за присъединяващите се държави - по този път минаха всички държави от Източна Европа, които въведоха еврото", коментира специалистът. 

За активите и пасивите на БНБ експертът каза, че няма да настъпи промяна.

"България ще продължи да поддържа паричния съвет. Ще продължи да обменя неограничени количества евро срещу лева и лев срещу евро без съответно това да налага някакви транзакционни разходи за банките, което ще гарантира, че курсът ще бъде във вида, в който е", заяви Петров. 

Той уточни, че инфлацията в България ще продължи да бъде малко по-висока от инфлацията в държавите в еврозоната, независимо кога ще въведем еврото. По думите му този ефект е свързан с това, че цените на нетъргуемите стоки и услуги ще растат, докато те конвергират до общите в зоната. Петров обясни, че разликата ще е около 1%. "Това е пътят и на Балтийските страни", посочи той.