Паргов: Председателството ни е възможност да бъде поставен нов европейски диалог със страните от Западните Балкани
Секция: Интервюта
14 Ноември 2017 13:03
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Паргов: Председателството ни е възможност да бъде поставен нов европейски диалог със страните от Западните Балкани

/КРОСС/ Калоян Паргов, председател на БСП-София, в интервю за предаването „Това е България" на Радио „Фокус".

- Г-н Паргов, как Западните Балкани могат да се превърнат в шанс за интеграционните процеси на Европейския съюз като решение на породените от национализма предизвикателства?

- Това е ключова тема, която ще бъде ключова в следващите 6 месеца на българското председателство като един от приоритетите, които ние неизменно си поставяме всички, без значение от коя страна на политическото пространство. Тъй като днес стана ясно от експертната дискусия с участието и на представители на правителството и на Народното събрание, че отговорът на всички сериозни предизвикателства, пред които е изправен ЕС, е все по-дълбоката интеграция, включително държавите на Западните Балкани. Тази формулировка беше ясно изведена, като разширяването е най-добрата европейска стратегия към Балканите, които Вие правилно отбелязахте, национализмът е, бих казал „загробил" и националните идеи в крайна степен. Това е предпоставка, това разширяване е демократичното им приобщаване към голямото им европейско семейство и даването на една друга перспектива. Разбира се, отношенията между ЕС и Западните Балкани трябва да бъдат преразгледани в следващите 6 месеца, най-вече с оглед изказването на г-н Юнкер през 2014 г., който заяви тогава, че процесът на разширяване на ЕС спира, което отчитаме като погрешно и ненавременно. Считам, че Българското председателство на ЕС е именно тази възможност, с която да бъде поставени основите на един нов европейски диалог със страните от Западните Балкани, като, разбира се, се приложи принципът на регатата, което пояснено означава да се приложи принципът - всички държави стартират с равен старт, започват с равен старт, някои финишират по рано, други по-късно. Тоест, да се отчитат предимствата и напредъкът на всяка една държава поотделно, а не да се слагат в пакет. Нещо, което е и желанието на държавите от Западните Балкани. Като, разбира се, само политиката на разширяване е най-ефективният инструмент за гарантиране на мира, на стабилността и на просперитета на Балканите. Като, разбира се, България в момента може да има ключова роля през следващите 6 месеца, с оглед и своите национални интереси. И последно - това, което се очерта като теза, е че има нужда от обществен форум, от механизъм за обществен дебат, в който да бъдат въвлечени повече страни, а не правителствени организации, експерти, дипломати, а хора, които могат да допринесат, говоря тук, в България, с оглед това да бъдем по-успешни. И, разбира се, за председателството е важно да си поставим ясно целите така, че накрая на председателството да има измеримост за постигане на тези цели. А те са само едно - възможностите, които ние можем да заложим в рамките на нашето председателство, които в бъдеще да оползотворим с оглед повишаване на стандарти и благосъстоянието на обикновения българин.

- Г-н Паргов, какво трябва да се предприема от ЕС, за да се случи разширяването му със Западните Балкани?

- По време на председателството се очаква да има среща на най-високо равнище на страните от Западните Балкани заедно с останалите страни от Балканския регион, които и са страни членки. На тази среща трябва ясно да бъде дадена гаранция и трябва да бъде дадена ясна зелена светлина, че стартира процес на разширяване, който, разбира се, ще продължи толкова за всяка държава, според нейния напредък и капацитет за присъединяване към Европейския съюз. И, разбира се, има нужда от обща стратегия за Балканите, не само за Западните Балкани, които да дадат възможност да се реализира едно ползотворно икономическо сътрудничество и развитие на инфраструктурни и енергийни проекти. Става въпрос за енергийни и инфраструктурна свързаност, транспортни коридори, газови проекти и т.н.

И това всичко се случва на трите глобални визии, които в момента имаме на световната геполитическа сцена, берлинският процес, китайското предложение и американското за триморието. Това показва, че Балканите са ключов, все по-ключов регион за света като, бих казал, едно не само географско понятие, но и като важна геополитическа точка, през която минават много интереси и най-вече икономически. Защото каквото и да си говорим, основното, което всички искат в региона и се надяват, е повишаване на икономическото благосъстояние и просперитет. Това трябва да е основната цел.

- Как може да се помогне на държавите от Западните Балкани, за да извършат необходимите реформи и постигнат стандартите за присъединяването към Европейския съюз? Тоест, да се случи този принцип на регатата, както предлагате.

- Вижте, всяка една от тези държави вече има предложение за асоцииране. Някои по-рано, други по-късно са ги подписали. Някои държави вече са отворили преговорни глави, на други им предстоят. Някои държави вече са затворили преговорни глави и предстои отварянето на нови. Със сигурност на Балканите имаме 3 вида държави - едните, които са членки на Европейския съюз, като България, Гърция, Румъния и Хърватия; такива, които са в процес на присъединяване, на споразумение за асоцииране от новото поколение, след вълната 2007 г., това са и Сърбия, и Черна гора, Албания и Македония, и Босна, и Косово - са все държави, които трябва да има тази ориентация и перспектива. Но, разбира се, пакетирането на една с друга държава като например Черна гора със Сърбия, съвсем не отчита обективния напредък нито на едната, нито на другата държава, предвид някои особености, още повече, че някои са и членки на НАТО, като говорим като Черна гора. Това, което можем да допринесем е с експертиза, с политическа подкрепа, както и с една обща воля на всички държавни ръководители на балканските държави към Европейския съюз, с оглед потвърждаване на тази перспектива и създаване на все по-големи икономически възможности за региона. Това ще бъде като противовес на всички тези националистически нотки, вълни в тези държави. Тъй като това е единственото лекарство, което противодейства на всякакви такива прояви, които по-скоро създават проблеми, отколкото да решават проблеми.

- Като казвате потвърждаването на европейската перспектива, дали това очакват страните от Балканите или настояват за повече конкретност? Защото те европейската перспектива със споразуменията за асоцииране я имат. Въпросът е, че на всяка една държава й трябва малко повече известност, може би за крайна дата на процеса.

- Вижте, крайната дата на процеса зависи от пътната карта и от това дали ще изпълнят критериите държавите членки. Вие си спомняте каква беше пътната карта на България и колко много години ни коства, за да можем да стигнем до финала. Макар този финал да го форсирахме в годините от 2005-та до 2007-ма, тъй като имаше опасност да не влезем в Европейския съюз. Спомняте си, че бяхме изостанали в преговорния процес, в усвояване на европейските принципи, норми, хармонизирането на законодателството. Така че това зависи от всяка държава. Затова пакетирането на една или друга държава в общ пакет за влизането и крайна дата, по-скоро би обезсърчило и демотивирало, отколкото да направи обратното. Затова настояваме за този подход, тъй като се базираме на нашия опит.

- Каква може да бъде ролята на България в този процес и дали тя може да наложи този подход на Европейския съюз? Там общо взето са привърженици на пакетирането - ние бяхме с Румъния.

- Да, така е. В момента всички очи и погледи са вперени към България, към това как тя ще председателства Европейския съюз. Приоритетите, които издигна т.нар. три „к"-та - кохезия, конкурентоспособност, консенсус, които бяха обявени вече, зад тях се крият конкретни програми, които ми се ще в оставащото време да станат публично достояние. Тоест какво всеки министър, председателстващ Съвет на министри, ще предложи в дневния ред на своя съвет в рамките на следващите 6 месеца.

- Това засега не се знае?

- Това не се знае, а това е нещо ключово, защото в момента говорим за общите рамки, които всички ние приемаме и знаем, че са много важни. Но, освен доброто представяне на председателството, България като дестинация със своята многовековна история, традиции, бит и култура, със своя език, който е официален европейски език, имам предвид азбуката, всичко това не е достатъчно. Тоест в тези програми се крие конкретиката за възможностите, които ние искаме да оползотворим. В тази връзка, за пореден път повтарям, че не приемам тезата, видите ли, че щом сме за първи път председателстващи, дайте сега да не си поставяме своите лични национални интереси, а да гледаме общоевропейските. Това е майсторлъкът - да ги поставим в рамките на нашето председателство, през призмата на общоевропейския интерес, защото общоевропейският интерес това е интересът на държавите членки. И всяка една държава членка има своето право да ги гони в рамките на съюза, спазвайки принципите и не нарушавайки правилата. Затова в програмите на министрите в следващите 6 месеца, които ще председателстват своите съвети съответно, е много важно и ми се ще, този въпрос ще го поставим и от парламентарната трибуна, ако трябва, ще го обсъдим. Да стане ясно на обществото какво, къде, какви регламенти, какви промени, в кои сектори и какво това ще донесе повече за нас. И кои ще ни бъдат съюзниците, разбира се, в рамките на тези съвети, от други европейски държави, които ще ни подкрепят, защото такъв е механизмът на приемане на решения - търсят се партньори и съюзници, които да приемат това, което ни вълнува и нас.

- Допускам, че тези отговори очаквате до началото на председателството на 4 януари.

- Да, защото след това ще започнат новините какво е разгледал всеки един съвет, какво е приел и какво значи това за нашата икономика. И ще бъде много жалко, ако се окаже, че в рамките на българското председателство има регламенти, има директиви, има актове, които по-скоро биха имали отрицателно въздействие. Това ще покаже несъстоятелност на нашето управление. Затова би било добре това да бъде предварително достояние, обсъдено и поставено като цели, за да може обществото също да има своята подкрепа за всичко това, което ще се случва следващите 6 месеца, не само от това, че ще бъдем домакин на председателството и ще председателстваме Европейския съюз.

- Господин Паргов, остана малко време, но очаквам кратки отговори на другата тема - парламентарната група на ГЕРБ ще внесе предложение за промяна в Конституцията за отпадане на давността на престъпленията от време на приватизацията. И сега от парламентарната група на ГЕРБ много разчитат „златният пръст", както те наричат, решаващият глас да бъдат приети тези конституционни промени, да дойде именно от лидера на вашата партия Корнелия Нинова.

- Tова ще бъде тема номер едно на Изпълнителното бюро и в 14:00 часа ще стане ясна позицията. Разбира се, окончателната позиция ще бъде на Националния съвет, който предстои в събота на 18 ноември. Има не едно и две решения на Националния съвет на партията срещу промяна на Конституцията по какъвто и да било повод, така че на този Национален съвет, обсъждайки това предложение, ще се вземе решение какво, как и по какъв начин се приема. И, разбира се, при какви условия и какво се цели.

- Господин Паргов, но дали вашите последващи ходове няма да се скрият зад това решение на вашата партия за непромяна на Конституция, само защото вашият лидер е участвал в процеса на приватизация и вече са изнесени факти за нейни акции, които тя притежава от приватизирани от нея дружества?

- Пак казвам, това ще бъде обект на политическо решение, което може да вземе утре бюрото. Всяко мнение добре ли е или не е добре, правилно или не е правилно ще бъде немеродавно, поради простата причина, че все пак това е Народното събрание, което иска политическа санкция. Затова ви отговарям по този начин. Иначе може доста да говорим за това каква е целта, какво ще се случи вследствие на тази промяна, какво се цели с тази промяна и каква удовлетвореност ще получим в обществото, и какво ще се промени като начин на работа, принципи на работа в обществото. Тъй като, разбира се, темите корупция, злоупотреби, са на дневен ред и в предстоящия вот.

- Но много любопитно е, не мога да не ви попитам за това - че партия ДПС, която ще подкрепи вота на БСП, всъщност подкрепя и предложението за промени на Конституция на ГЕРБ за приватизацията.

-  Да, това е позиция на ДПС. Движението си има свое политическо решение. Ние утре ще обсъждаме нашето и ще стане достояние на пресконференцията като насока. И вече съответно след санкциите на Националния съвет вече в събота.