Вредите от въвеждането на европейски данък върху онлайн бизнеса
Секция: ИКОНОМИКА
04 Ноември 2018 19:41
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Вредите от въвеждането на европейски данък върху онлайн бизнеса

/КРОСС/ Европейските институции изглеждат все по-заети и уверени в мисията си да регулират и ограничават сферата, в която имат най-малко познание - Интернет. След като преди месец парламентът прие спорната си директива за защита на авторските права, която заплашва да циментира позициите на днешните интернет-гиганти и същевременно да ограничи свободата на изразяване, на дневен ред отново излязоха предложенията за допълните данъчно облагане на фирмите, които предоставят услуги в Интернет.

Предложенията на ЕС

Идеята за нови, допълнителни данъци върху предоставяните в Интернет услуги почива на презумпцията, че те не плащат данъци колкото традиционния бизнес. Основният проблем е, че Интернет компаниите регистрират свои представителства в една от страните в ЕС, но предоставят услуги на територията на всички държави членки. Както обикновено, в прицела на европейските институции влизат големите, международни интернет фирми - Amazon, Google, Facebook, Apple, които се радват на най-големи приходи от дейности в Интернет, но избират за свои централи европейски юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими като Ирландия и Люксембург.

В началото на годината, Европейската комисия предложи две нови данъчни мерки, които целят разрешаването на гореизложения „проблем". В дългосрочен план целта е създаване на законодателство, което позволява облагането на онлайн дейността не въз основа на страната на регистрация на фирмата, а на място където нейните потребители съществуват физически. В краткосрочен, планът предвижда въвеждането на временен 3-процентов данък, който да се плаща в страната на предоставяне на услугата.

Проблемите

Иновациите и развитието на технологиите винаги са поне една стъпка пред законодателството, което опитва да ги регулира и данъчните предложения на ЕС не са изключение от този принцип. Интересен е подборът на фирмите, които влизат в техния обсег - такива, които имат над 750 милиона евро приходи годишно, а поне 50 милиона от тях са реализирани в рамките на ЕС. С други думи, ЕК активно се опитва да „накаже" пазарните лидери и да се намеси в конкуренцията на цифровия пазар в полза на местни и малки фирми. Това е просто поредният опит за демонизиране на няколко големи фирми (повечето от тях американски, където най-вероятно се корени и проблемът), които обаче са и основните двигатели на развитието и иновациите в сектора. Далеч не е изключено обаче цифровият данък да се превърне в пречка и пред стартиращите компании, които, веднъж прехвърлили заложения праг на приходите, ще се видят обложени с допълнителен данък. Това ефективно ще затвори пазара в полза на вече установените интернет-гиганти, които могат да си позволят новите данъци, но не на по-малките европейски фирми, които генерират повечето си приходи в рамките на ЕС.

Най-големият видим понастоящем проблем е реалното приложение на предложените данъчни реформи. Въпреки че то предполага събирането на събирането на почти 5 милиарда евро нови данъци в целия ЕС, анализ на Блумбърг сочи, че тази цел най-вероятно е силно надценена. Това се дължи на значителните проблеми при споделянето на данъчни приходи между отделните страни членки, което чувствително ще оскъпи приложението на новите мерки; не е изключено да се окаже, че разходите по него надхвърлят очакваните данъчни приходи.

Чисто технологичните възможности за заобикаляне на идентифицирането на страната, където биват предоставяни интернет услугите са реалност, с която всички трябва да се съобразяват. Дори и днес употребата на услуги като VPN, проксита и подобни, които прикриват информацията за посетителите на сайтовете е широкоразпространена и предвид нарастващите притеснения за сигурността и поверителността в Интернет е много вероятно в бъдеще тя само да расте. При наличието на такива мерки за сигурност обаче, идентифицирането на страната, в която се предоставят физически услугите е невъзможно, което от своя страна обезсмисля предложените от ЕК методи за облагане. В този смисъл, формулировката на цифровия данък за пореден път демонстрира острия дефицит на знание и разбиране у европейските институции за начина, по който работят Интернет и съвременните технологии.

Зад новия онлайн данък се крие и по-отдавнашния подтик на ЕС към данъчна хармонизация и свиване на конкуренцията между страните членки в областта на облагането. Тук не е мястото да се спираме подробно на негативните последствия от елиминирането на данъчната конкуренция; достатъчно е само да споменем, че цифровите данъци са само поредният епизод от това състезание към дъното.

Не без значение е и политическото измерение. Дебатът около цифровия данък противопостави страните членки. В едната група са страните, в които през последните две десетилетия благодарение на добрите им данъчни режими и инфраструктура установиха своите представителства Интернет гигантите (Ирландия, Люксембург), а в другата са страните, които смятат, че губят данъчни приходи от интернет бизнеса (Франция, Германия). Въвеждането на цифровия данък може да се отрази и на добрите отношения с американската администрация, тъй като той пряко засяга интересите на няколко от най-големите американски фирми, които работят на европейския пазар.

Източник: Институт за пазарна икономика