Четенето на роман увеличава връзките в мозъка
Секция: Наука
12 Януари 2019 08:26
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Четенето на роман увеличава връзките в мозъка

/КРОСС/ Ново изследване, в което се сканира мозъкът на участниците преди, по време на, и пет дни след четенето на роман открива, че последното е свързано с трайни неврологични промени.

Романът, който учените дават на 19-те участници в изследването, е „Помпей“ на Робърт Харис. Доброволците се подлагат на скенер всеки ден, в продължение на 19 последователни дни, за да се наблюдава мозъка им в състояние на покой.

Резултатите, публикувани в списание Brain Connectivity, показват, че в състоянието на мозъка в покой се наблюдават промени, които продължават да са налични и след като участниците завършват четенето на романа.

Ето какво казва водещият автор Грегъри Бърнс:

„Въпреки че участниците не четат романа по време на сканирането, те запазват повишената свързаност. Наричаме това „активност в сянка“ – нещо като мускулната памет.“

Увеличената свързаност се наблюдава първо в зоните на мозъка, свързани с възприемането на езика: левият слепоочен кортекс. Този тип промени обаче са сравнително краткотрайни.

Резултатите от скенера показват и повишена активност в област от мозъка, която отговаря за чувството за допир и положение на тялото – соматосензорния кортекс. Тези промени се запазват и в петте дни след като участниците са завършили четенето.

Бърнс коментира:

„Неврологичните промени, които открихме, свързани със системите участващи във физическите усещания и движението, предполагат, че четенето на роман „пренася“ читателя в тялото на героя. Знаем, че добрите истории могат да ви накарат да влезете в кожата на някой друг в преносен смисъл. Сега виждаме, че това може би се случва и в биологичен.“

И така, ако четенето на добър роман може да остави отпечатък в ума и психиката ни, той оставя и биологичен отпечатък в мозъка ни. 

Или, по думите на Уилям Стайрън: 

Хубавата книга трябва да ви остави с много преживявания, и леко изтощени в края: докато четете, живеете няколко живота. 

Оказва се, че е бил прав: не само метафорично, но и буквално.