Кризата в БНР и тишината в БНТ: време е за рестарт на модела
Секция: Анализи
30 Септември 2019 09:58
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Кризата в БНР и тишината в БНТ: време е за рестарт на модела

/КРОСС/ Тези дни са исторически за БНР. На "Драган Цанков" 4 ври и кипи. Журналистите, подкрепени от свои колеги от други медии, медийни експерти и обществени фигури питат на висок глас "#КОЙ поръча да бъде свалена от ефир и лишена от ресор журналистката Силвия Великова, критична към номинацията на Иван Гешев за главен прокурор и към работата на прокуратурата? Има ли роля ДПС в задкулисните игри и какво е мястото на премиера Бойко Борисов в целия скандал? В характерния си стил той се изцепи, че това е работа на "главанаци", но не знае кои са те. И се закани на генералния директор на БНР Светослав Костов да върне Великова на работа или да си ходи. Журналистката беше възстановена почти на часа, а Костов макар че вдигна кръвно, обяви че остава.

Централен е въпросът каква всъщност е ролята му, след като няколко журналисти от "Хоризонт" твърдят, че е бил проводник на натиска – нещо, което той отрича и за което редколегията на БНР му иска оставката? И - защо "Хоризонт" спря да излъчва сигнал за пет часа на съдбовния 13 септември?
-
Междувременно с БНР се заеха цели шест държавни и публични институции. Някои, за да помагат, други - за да симулират дейност, а трети може би за да замитат нечии следи. Проверка от прокуратурата установи нарушение във връзка със спирането на сигнала. Комисията за регулиране на съобщенията наложи глоба на БНР, която може да възлезе и на 100 000 лв. СЕМ също възнамерява да глоби БНР и най-накрая, след дълго мъдруване се престраши да поиска оставката на Костов. Който очаквано отказа да я подаде.

В отряда от "спасители" на БНР се включи и парламентът, който по предложение на БСП ще създаде анкетна комисия за "Хоризонт". Депутатите възлагат на Сметната палата да ревизира БНР. Надали от всичките тези напъни ще излезе нещо смислено. Надеждата е, че журналистите от БНР ще отстояват и занапред, както са го правили в близкото минало, достойнството си на професионалисти и автономията на радиото.

То е обществената медия с най-голямо влияние в българското общество и затова залогът да бъде контролирано или независимо е голям. Въпреки че аудиторията му през последните години намаля, благодарение на обективните си новини, подробни информационни емисии и плурализма на мнения в ефир БНР запазва добри позиции. През юни "Хоризонт" е на второ място по рейтинг след радио "Веселина" (възраст 15-69 г.), на къса дистанция след него, и е два пъти по-слушано от основния му конкурент "Дарик радио" (данните са на ГАРБ / "Медиа клуб").

В същото време на "Сан Стефано" 29 е много тихо. Телевизията продължава да бъде в много по-разкрачена поза от БНР: между държавата и обществото. За 2019 г. субсидията й е 67.7 млн. лв. (БНР – 44.3 млн. лв.), а огласеният от генералния й директор Емил Кошлуков прогнозен дефицит до края на годината е 44 млн. лв. Спасителен пояс се очаква да хвърли пак правителството. Позаглъхнали са страстите около избора на Емил Кошлуков за генерален директор, опасенията, че бивш политик оглавява БНТ, и обвиненията, че е работил в телевизии, свързвани с Делян Пеевски и Цветан Василев.

Същевременно гледаемостта на казионната телевизия съвсем се е спаружила: през юли пазарният дял на основния й канал – БНТ1 (всички зрители над 4 г.), e по-нисък дори от този на нишовата "Диема фемили". Съотношението между тях е 3,55% на 4,20%. Това сочат данните на пийпълметричната агенция "Нилсен адмосфер". "Гигантите" Би Ти Ви и "Нова" са далеч напред с 25,70% и 19,10%. Защитниците на БНТ опонират, че данните на конкурентната пийпълметрична система – тази на ГАРБ, й отреждат малко по-добро представяне; че гонитбата на рейтинги и пазарни дялове не е задължение на обществената телевизия, защото тя задоволява нуждите и на групи, които не са атрактивни за рекламодателите.

Всички тези аргументи в "подкрепа" на БНТ не променят съществено нещата. Тя продължава да предлага скучни новини, ориентирани към дневния ред на институциите, а не на гражданите и потребителите. Публицистичните й предавания са беззъби, по правило в тях думата се дава първо на представител на властта. Развлекателният сегмент също не е особено атрактивен. На този фон се губят малкото на брой стойностни предавания и журналистически удари.

За разлика от БНТ европейските грандове като Би Би Си във Великобритания, АРД и Це Де Еф в Германия, обществените телевизии в Швейцария, Австрия и сакндинавските страни държат палмата на зрителския интерес. Рекордьор е обществената телевизия в Дания с пазарен дял от 65%. Още по-силни позиции в тези страни има общественото радио. В Швейцария, Германия и Великобритания то се слуша от повече от половината от населението. Дереджето с БНТ силно прилича на състоянието на румънската обществена телевизия ТВР. През 2016 г. пазарният й дял падна на 3,5%. Да се надяваме, че БНТ няма да последва съдбата на гръцкия си аналог, спрян през периода 2013-2015 г. Подобен черен сценарий не е съвсем нереалистичен, защото не ясно докога държавата ще има интерес да налива пари в една бездънна яма.

За да оцелеят, респ. да се стабилизират обществените медии в България, е необходим спешен ре:старт на техния модел.

 

Това може да се случи чрез три смели реформи, които да залегнат в един нов медиен закон:
1. Данък "Радио и телевизия"

В многократно кърпения Закон за радиото и телевизията (ЗРТ) от 1998 г. все още се предвижда от 1 януари 2020 г. обществените медии да се финансират от фонд "Радио и телевизия". Основните постъпления в него би трябвало да идват от такси за радио и телевизия, плащани на база всеки регистриран електромер. Водени от популистки подбуди (да не се натоварват излишно зрителите и слушателите – потенциален електорат), българските политици така и не въведоха таксите, когато БНТ и БНР все още имаха квазимонопол. Той можеше да легитимира такова решение въпреки очакваното обществено недоволство. Сега законодателят трябва да действа много по-смело и да въведе нещо като данък "Радио и телевизия", приходите от който да влизат в едноименния фонд.

Те не трябва да се контролират от финансовия министър, а от една, да я наречем, гражданска сметна палата, съставена от уважавани и независими експерти. Големият въпрос тук е как ще бъдат задължени студентката Петя от София, бизнесмена Иван от Кюстендил и много други като тях да плащат за нещо, което никога не са гледали или отдавна не ползват. Ако искат да имат равностоен партньор и работещ коректив в лицето на журналистите от БНР и БНТ обаче, политиците трябва да убедят хората, че такъв данък си струва. Защото тези медии са призвани да служат на цялото общество, а не да пълнят джобовете на корпорациите или да водят дезинформационни кампании.

За да бъдат убедителни, политиците трябва да дадат ясен сигнал за още две реформи: 2. Нов модел на Съвета за електронни медии

Изходът е сегашният СЕМ да бъде разпуснат и заменен с институция, в която има гражданска квота от водещи журналисти, медийни експерти и преподаватели по журналистика. А те да имат мнозинство над квотите на парламента и на президента, които сега реализират медийната политика на управляващите в уж независимия орган. Препъникамък в това начинание със сигурност ще се окаже механизмът за определяне на новата квота. В гражданския сектор има много мераклии да водят бащината дружина, както и силни политически зависимости. Затова промяната трябва да стане след промислени публични дискусии.

При избора на генерални директори на БНТ и БНР трябва да тежи и думата на журналистите, работещи в тях. Същевременно СЕМ не трябва да определя управителния съвет и да назначава генералния директор на фонд "Радио и телевизия", както е предвидено в ЗРТ. Фондът трябва да е изцяло независима структура, работеща в
режим на коопериране със съвета.

2. Защита на журналистическия труд: Новия медиен закон трябва да дефинира задълженията на държавата за промени в законодателството за защита на журналистическия труд. Пакет от такива предложения внесе Съюзът на българските журналисти още в миналия парламент. По всичко личи, че председателят на медийната комисия Вежди Рашидов, който пак нашумя със скандалната си реплика "Айде стига с тая свобода на словото, бе!", не ги е прочел.

В закона могат да залегнат и ангажиментите на обществените медии да работят целенасочено за спечелване на нови аудитории в интернет – чрез дигитални платформи и позициониране в социалните медии. Добре е да се помисли и за работещо решение какво да се прави с аудиовизуалното съдържание в интернет. В Европа се засилват тенденциите за регулирането му.

Промяната може да се случи. Стига журналистите, на които им пука, и възмущаващите се граждани да разберат, че отстраняването на една конкретна заплаха пред обществените медии, колкото и голяма да е тя, ще реши проблема временно. До следващото изкушение на силните на деня да ги стиснат за гърлото. Властимащите и задкулисието трябва да бъдат държани на санитарна дистанция от БНТ и БНР. Всичко това, разбира се, не е панацея срещу намеса в работата им. Но ще укрепи имунитета им. И ще ги направи съюзник на гражданите.

Източник: https://www.dnevnik.bg