Планетата, на която откриха вода, не прилича на Земята

/КРОСС/ Астрономи засякоха следи от водни пари на екзопланета, която обикаля в орбита около своята звезда на разстояние, което позволява на водата да съществува в течно състояние. Един от основните признаци за наличието на живот.

Планетата K2-18b се намира на 110 светлинни години от Земята. (Една светлинна година се равнява на разстоянието, което светлината изминава за една година. Скоростта на светлината е 300 000 м/с).

„Това е първото подобно откритие в историята", казва Ангелос Цярас, астроном в Лондонския университетски колеж и един от авторите на публикацията в Nature Astronomy.

„Това е единствената планета извън Слънчевата система, която има подходящата температура за наличието на вода в течно състояние и атмосфера, което превръща K2-18b в най-подходящия кандидат за планета, на която може би има живот", казва той.

Това обаче не означава, че K2-18b е близнак на нашата Земя.

„Става дума за планета, която на размери е два пъти по-голяма от Земята, а по отношение на масата - K2-18b е осем пъти по-масивна от нашата планета", обяснява Цярас.

Това означава, че гравитационното ускорение на наблюдаваната планета е двойно по-голямо в сравнение с това на Земята. Тоест, ако се озовете на K2-18b движението ще е изключително трудно, дори непосилно.

Учените освен това отбелязват, че макар и звездата, около която обикаля K2-18b да е бледа и малка, планетата най-вероятно е изложена на много по-голямо ултравиолетово лъчение в сравнение със Земята.

„Това не е най-подходящото място за ваканция", споделя Инго Уолдман от Лондонския университетски колеж.
„Ако се озовете там, много бързо ще се разболеете от рак например", добавя той.

Това, разбира се, не означава, че животът би бил невъзможен на K2-18b.

„Животът там може да е еволюирал по различен начин", казва Уолдман.

Учените откриват K2-18b през 2015г. благодарение на космическия телескоп „Кеплер", чиято функция е да търси потенциални обитаеми планети във Вселената.

Откриването на водните пари дължим на ветерана „Хъбъл".

От спектралните анализи на снимките, направени от „Хъбъл" обаче, не можем да знаем какво е количеството вода в атмосферата на K2-18b. Количеството може да варира от 0.01% до 50%.

Джована Тинети споделя, че единствената информация, която можем да извлечем от снимките на „Хъбъл", е че следата от вода е там. Нищо повече.
Източник: iStock/Getty Images

Направените високотехнологични компютърни модели на планетата предполагат, че в атмосферата на K2-18b има наличие на водород, но неговото количество също не би могло да бъде установено.

Уолдман казва, че вариантите са два: атмосфера с преобладаващо количество водород и вода, но „нищо повече" или атмосфера, съставена от различни видове газове, и „мъничко вода".

„Истината може би е някъде по средата", допълва той.

Цярас смята, че трябва да почакаме следващото поколение високотехнологични космически телескопи да свършат работата, която „Хъбъл" и „Кеплер" не могат за момента.

„Може би с помощта на „Джеймс Уеб" на НАСА и „Ариел" на Европейската космическа агенция, както и други нови измервателни техники, ще успеем да стигнем до истината", казва Тинети.