Държавата ни – паянтова, скрибуцаща селска каруца

Тези дни няколко приятели пием кафе и разговорите ни са все около политиката. Както се шегува един от тези мои приятели - от възрастта ще да е, затова другите теми постепенно отпадат и остава само политиката.
Опитвам се да разсъждавам, че щом 25 години все сме последни и все по-последни ставаме в Европа, то очевидно не е защото непрекъснато ни управляват негодни или негодници, несъмнено има и по-дълбоки системни и ценностни причини...
А друг от приятелите ми казва нещо много образно и заслужаващо, мисля, да се цитира:
- Основният ни проблем е, че нашата държава сега е конструирана като проста селска каруца - домодерна, паянтова, скрибуцаща и скована на две на три. Затова не е странно, че тя вечно пъпли последна и не е чудно, че я управлява каруцар, който особено не трябва да е образован, стига му само да е най-як физически, да знае как да дърпа юздите и да може да размахва камшика, шибайки го, ако се налага, по гърбината даже не на конете, а на мулетата или катърите (безплодна кръстоска между коне и магарета), да псува цветисто, да говори просто (ако трябва и просташки) и да не търси асфалтираните улици, ами неотрамбовани прахоляци...
Ако обаче държавата беше конструирана като болид от Формула 1, тогава нейният кокпит би бил като сложен компютърен център - супермодерни технологии, свръхбързи комуникации, комплексни модели и подходи за анализ на рисковете и контрол на уязвимостите. Тогава управляващият този болид щеше да бъде със знания и таланти, способности и умения от качествено нов тип, би извел автомобила на държавата ни на съвсем други писти и за участие в коренно различни надпревари.

Коментар на Николай Слатински