• 20 Окт 2018 |
  •  USD / BGN 1.7052
  •  GBP / BGN 2.2220
  •  CHF / BGN 1.7125
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 15°C

Св. мчци Пров, Андроник и Тарах. Преп. Козма Маюмски. Св. Мартин Милостиви

Св. мчци Пров, Андроник и Тарах. Преп. Козма Маюмски. Св. Мартин Милостиви

/КРОСС/ Страдание на светите мъченици Тарах, Пров и Андроник

При царуването на Диоклетиан и Максимиан, когато в Tape Киликийски управлявал проконсулът Нумериан Максим, в град Помпеопол били заловени трима християни - Тарах, Пров и Андроник, и отведени в Tape при проконсула Максим на съд. Проконсулът ги погледнал и като видял, че Тарах е човек почтен и на възраст, му казал:
- Как е името ти? Защото ти, като най-възрастен, подобава да бъдеш разпитан преди всички.
- Аз съм християнин - отговорил Тарах. Проконсулът възразил:
- Не ми говори за нечестивата си вяра, а ми кажи името си.
- Аз съм християнин - отново казал той.
Тогава Максим заповядал на слугите си:
- Бийте го през устата и повтаряйте: не отговаряш така На съдията.
А Тарах, докато го биели, казал:
- Как ми е името? Ще кажа: аз съм християнин, това име ми е по-скъпо от името, дадено ми от родителите. Ако пък искате да научите и другото, родителите са ме нарекли Тарах, а когато бях воин, ме наричаха Виктор.
Проконсулът попитал:
- От кой род си, Тарах?
- Произхождам от римски воински род от сирийския град Клавдиопол - отговорил Тарах, - но като станах християнин, оставих военната служба.
Проконсулът казал:
- Ти си недостоен да бъдеш воин. Разкажи ни как напусна военното звание.
- Помолих началника Публион - казал Тарах - и той ме освободи.
Проконсулът продължил:
- Пощади старостта си и послушай повеленията на нашите царе, за да те уважавам. Пристъпи и принеси жертва на боговете ни, защото и самите царе, които властват над вселената, им се покланят.
Тарах възразил:
- Те се заблуждават, прелъстявани от сатаната.
След този отговор проконсулът заповядал на слугите си:
- Разбийте челюстите му, защото клевети против царете, че са прелъстени и паднали в заблуждение.
Докато го биели, Тарах казвал:
- Както преди твърдях, така и сега продължавам да твърдя, че те като хора са изпаднали в заблуждение.
Проконсулът казал:
- Остави безразсъдството си и принеси жертва на нашите богове.
- Служа на Единия мой Бог - казал Тарах, - и в жертва Нему принасям не кръв, а чисто сърце.
Проконсулът отговорил:
- Като щадя старостта ти и ти оказвам снизхождение, те съветвам да оставиш безумната християнска вяра и да принесеш жертва на боговете.
- Няма да извърша такова беззаконие - възразил Тарах - защото обичам закона на моя Бог и няма да отстъпя от него.
Проконсулът казал:
- Има друг закон, който трябва да се изпълнява, о, зла главо!
Тарах казал:
- Пагубен е вашият закон, който повелява на вас, нечестивите, да почитате камъни, дървета и творения на човешки ръце и да им се покланяте.
Проконсулът заповядал на слугите си да удрят Тарах по шията. А мъченикът, търпеливо понасяйки ударите, казал:
- Няма да отстъпя от изповеданието си, което ме спасява.
- Ще те накарам - казал проконсулът - да оставиш това безумие и ще те направя благоразумен.
- Прави каквото искаш - отвърнал мъченикът, - ти имаш власт над тялото ми.
Проконсулът Максим казал:
- Свалете дрехите му и го бийте с пръчки.
А Тарах говорел:
- Сега ти ме направи наистина мъдър и благоразумен, защото в тези мъчения още повече уповавам на Бога и на Неговия Христос.
- Нечестивецо и престъпнико - извикал проконсулът, - ти отначало каза, че служиш на един Бог, а ето че сега изповядваш двама - Бога и Неговия Христос. Как сега служиш на двама, а отхвърляш многото наши богове?
- Аз изповядвам - отговорил Тарах - Единия Истински бог.
Проконсулът запитал:
- Не спомена ли Бог и Неговия Христос?
Тарах отвърнал:
- Христос е Син Божий, Един по Божество с Отца и Духа Свети, надежда на всички християни, и ние се спасяваме, страдайки за Него.
Максим рекъл:
- Остави празните си приказки и принеси жертва на нашите богове.
- Не говоря празни неща - възразил Тарах, - а истината. Вече шестдесет и пет години живея, като вярвам така, и сега няма да отстъпя от истината.
Един стотник, на име Димитрий, който присъствал на съда, казал:
- Пожали себе си, старче, и се поклони на боговете, послушай съвета ми.
- Иди си от мене - отвърнал Тарах - с твоя съвет, слуга на сатаната.
После проконсулът Максим заповядал да оковат Христовия страдалец в железни окови и да го хвърлят в тъмница. И наредил на слугите си:
- Доведете другия при мен.
Стотникът Димитрий веднага казал:
- Ето, господарю, той стои пред тебе.
Проконсулът Нумерий Максим погледнал другия християнин, застанал пред него, и му казал:
- Преди всичко ми кажи името си. Християнинът отвърнал:
- Най-първото и най-почтено мое име е християнин, а другото, дадено от хората, е Пров.
Проконсулът запитал:
- От кой род си?
- Баща ми - отговорил мъченикът - бе от Тракия, а аз съм роден в Пергия Памфилийска и съм християнин.
Максим казал:
- Нямаш никаква полза от това име. Послушай ме, принеси жертва на боговете и ще получиш почести от царете и ще станеш наш приятел.
Пров отвърнал:
- Не искам почести от царете и не желая твоето приятелство, защото имах голямо богатство, което оставих, за да служа на Живия Бог.
- Съблечете го, хвърлете го на земята и го бийте със сурови жили - заповядал Максим.
Когато биели светеца, стотникът Димитрий му казал:
- Пожали себе си - нима не виждаш, че кръвта ти се лее по земята.
- Моето тяло - отговорил Пров - е във вашите ръце и вие можете да го мъчите, а за мен мъченията са като елей.
Проконсулът Максим рекъл:
- Ще оставиш ли безумието си или ще окаменееш в упорството си?
- Не съм суетен - отговорил Пров, - но съм много по-мъжествен от вас, защото за мъжеството си имам основание в Господа.
- Обърнете го и го бийте по утробата - казал мъчителят на слугите.
При това жестоко мъчение Пров възкликнал:
- Помогни на Твоя раб, Господи! А проконсулът наредил на слугите:
- Когато го биете, питайте го: къде е твоят помощник? А Пров отговорил:
- Помага ми Господ, и ще ми помага, а пък аз толкова презирам мъченията ти, че няма да се преклоня пред твоята воля.
Максим казал:
- Виж тялото си, нещастнико, кръвта ти покри земята.
- Знай - отвърнал Пров, - че когато тялото ми страда заради Христа, душата ми се изцелява и оживява.
Съдията заповядал на слугите да спрат и казал:
- Вържете ръцете му във вериги и го хвърлете в тъмница. Не пускайте никого, за да не се грижи за него.
После по заповед на проконсула бил доведен и третият християнин. Запитан за името, той отговорил:
- Аз съм християнин. Проконсулът казал:
- Онези, които бяха тук преди тебе, не получиха никаква полза от това име и ти трябва да отговориш иначе.
Той рекъл:
- Обикновеното ми име е Андроник.
- От кой род си, Андроник? - попитал проконсулът.
- Аз съм от знатен род - отговорил мъченикът, - син съм на един от ефеските първенци.
Проконсулът Максим казал:
- Пощади себе си и послушай бащинския ми съвет, защото онези, които бяха тук преди теб и говореха неразумно, не придобиха нищо за себе си, а ти принеси жертва на боговете, които са наши владетели и бащи.
- Справедливо ги наричаш така - казал Андроник, - защото ваш баща е сатаната, а вие сте синове на дявола и вършите неговите дела.
Проконсулът Максим казал:
- Ти си юноша, а ме безчестиш! Нима не знаеш, че за теб вече са приготвени жестоки мъчения?
- Тиранино - отговорил Андроник, - ти ме смяташ за толкова безумен, надявайки се да се окажа недостоен за предишните страдалци, но аз съм готов на всякакви мъки.
Мъчителят казал:
- Съблечете го, вържете го и го окачете.
Стотникът Димитрий казал на Андроник същото, каквото и на първите двама мъченици:
- Злочести човече, послушай какво ти е заповядано, преди плътта ти да падне от костите ти.
Проконсулът казал:
- Отстъпи и принеси жертва на боговете, преди да загинеш.
- От младини - отговорил Андроник - никога не съм служил на идоли, и сега няма да им принеса жертва.
Проконсулът заповядал:
- Разкъсайте тялото му.
А присъстващият на съда Анксий, стотник на друг отряд, казал на мъченика:
- Послушай проконсула. По години аз мога да ти бъда баща и ти давам добър съвет.
- Остарял си - отвърнал Андроник, - а не си придобил разум, щом като ми даваш съвет да се поклоня на камъка и да принеса жертва на бесовете.
По време на изтезанията на светия мъченик проконсулът говорел:
- Злощастнико, нима не страдаш при тези мъчения? Защо не пощадиш самия себе си и не отстъпиш от онази безполезна вяра, която не може да те спаси?
- Това, което наричаш безумна вяра - отвърнал Андроник, - за надяващите се на Господа е най-скъпо изповедание, а твоето временно мъдруване ти приготвя вечна смърт.
- Кой те научи на това безумие? - запитал проконсулът.
- Божието Слово - казал Андроник, - което е животворящо и оживява нас, имащите на небето Господ, надеждата за нашето възкресение.
Проконсулът Максим възкликнал:
- Остави безразсъдството си, преди да те подложа на жестоките мъчения, които са приготвени за тебе.
- Тялото ми - отговорил Андроник - лежи пред тебе и е в твоя власт. Прави каквото искаш.
- Бийте го колкото се може по-силно през устата - заповядал тиранинът.
- Нека Господ види - отговорил Андроник - и за моите мъченията те съди като човекоубиец.
Проконсулът казал:
- Ти не слушаш царските заповеди и нямаш моя съд за нищо.
- Търпя тези страдания - отвърнал Андроник, - защото уповавам на Бога и се надявам на Неговото милосърдие и правда.
Съдията възразил:
- Нима царете са съгрешили? Ти си достоен за смърт.
- Те наистина са съгрешили - казал Андроник, - защото ако поискаш да разсъдиш здраво, ще разбереш, че да се принасят жертви на боговете е голям грях и беззаконие.
Тогава мъчителят казал на слугите си:
- Обърнете оръжието си и прободете ребрата му. А Андроник повтарял:
- Ето, аз съм пред тебе: предай тялото ми на каквито искаш мъчения.
И по време на мъчението той промълвил:
- Запали се от рани плътта ми.
- С бавни страдания - заплашил мъчителят - ще те унищожа.
- Не се боя от заплахата ти - отвърнал Андроник, - моят разум е по-високо от замислите на твоята злоба и затова пренебрегвам мъченията.
Тогава Нумерий Максим рекъл на слугите си:
- Сложете му окови на нозете и го дръжте под стража.
След известно време проконсулът отново дошъл в съда и привикал християните на разпит. Отначало съдията принуждавал към езическо жертвоприношение Тарах, като най-стар по години, като му обещавал почести. Когато той не само не се подчинил, но и строго му отговарял, мъчителят заповядал да строшат устата му с камъни и да избият зъбите му, а после казал на слугите:
- Донесете огън и сложете върху него ръцете му.
А Тарах казал:
- Не се страхувам от временния ти огън, а се боя да не би да отстъпя пред теб, нечестивеца, и да не падна в огъня, който е неугасим.
Когато сложили ръцете му на огъня, проконсулът казал:
- Ето, огънят изгаря ръцете ти, защо не оставиш безразсъдството си и не принесеш жертва на боговете?
- Ти искаш - отговорил Тарах - с твоята жестокост да ме принудиш към такова безразсъдство, че да се подчиня на волята ти. Но знай, че с помощта на моя Бог съм готов твърдо да претърпя всички мъчения, които си ми приготвил.
После проконсулът заповядал да го обесят с главата надолу, да запалят под него огън, а после да влеят в ноздрите му силен оцет и горчица. По различен начин той измъчвал и Пров, и Андроник - подложил ги на бой, огън, рязал телата им с железни острия и посипвал раните им със сол, но като не постигнал никакъв успех, заповядал до сутринта да останат в окови.
На другата сутрин проконсулът казал на стотника Димитрий:
- Доведи ми нечестивите християни.
- Ето, те са пред тебе, господарю - отвърнал стотникът.
- Нима още не са те сломили - казал проконсулът на Тарах - мъченията, раните и оковите? Чуй ме и остави безполезната си вяра и принеси жертва на боговете, от които е произлязло всичко.
- Как са могли - отговорил Тарах - да устроят света онези, за които са приготвени огън и вечни мъки - и не само за тях, но и за всички, които изпълняват тяхната воля.
Проконсулът продължил:
- Ще престанеш ли да злословиш, нечестивецо? Нима не знаеш, че за безсрамните ти думи веднага ще взема главата ти и така по-скоро ще дойде краят на твоите мъки?
Тарах казал:
- Отначало желаех с бърза смърт да завършат страданията ми, а сега удължи мъченията ми, за да нараства за Господа подвигът на моята вяра.
- Заедно с теб - рекъл проконсулът - и приятелите ти трябва да пострадат и умрат според закона.
Тарах отвърнал:
- Говориш безумно, като ни обещаваш смърт, защото умират само онези, които вършат зло, а ние, които не познаваме злото, а страдаме заради нашия Господ, очакваме да получим от Него въздаяние.
- Престъпнико и негоднико - казал проконсулът, - какво въздаяние очаквате, като живеете лошо и беззаконно?
- Не подобава на теб, езичника, да знаеш - казал Тарах - какво въздаяние ни е приготвил Господ на небесата, заради което ние претърпяваме яростния ти гняв.
- Имаш ли право - казал Максим - така смело да говориш с мене, като че си мой приятел?
Тарах отвърнал:
- Аз не съм ти приятел, но имам право да говоря така и никой не може да ми го забрани, когато Бог ме укрепява.
- Ще унищожа правото, което имаш, нечестивецо - казал Максим.
Тарах продължил:
- Никой не може да ми отнеме това право - нито ти, нито твоите царе, нито вашият баща сатаната.
Проконсулът Максим казал:
- Вържете го, защото е безумен.
- Ако бях безумен - възразил Тарах, - щях да се склоня към твоето нечестие.
Когато вързали светеца, проконсулът казал:
- Принеси жертва на боговете, докато не съм те подложил на мъчения заради делата ти.
- Прави каквото искаш - отвърнал Тарах, - макар че не трябва да ме подлагаш на обичайните мъчения, защото съм бил воин. Но за да не си помислиш, че се страхувам и искам да се покоря на волята ти, приложи върху мене всички козни на твоята злоба.
Тогава проконсулът казал:
- Воините винаги принасят жертва на боговете за здравето на своите царе и се удостояват със заслужени почести, а ти си най-лош от всички, защото си оставил воинското звание и не искаш да принесеш жертва. Затова те очакват най-жестоки мъчения.
- Защо се гневиш? Казвам ти, прави каквото искаш, нечестивецо! - отговорил Тарах.
- Не мисли - казал Максим, - че ще те погубя веднага. Няма да спра да те мъча и изнурявам, а останките на тялото ти ще хвърля на зверовете.
- Не обещавай на думи - казал му Тарах, - а на дело изпълни по-скоро замисленото.
Проконсулът казал:
- Ти си мислиш, че след смъртта ти жените с благовония ще погребат тялото ти, но аз ще се погрижа окончателно да унищожа останките ти.
- И сега - отвърнал Тарах, - и след смъртта ми прави с тялото ми каквото искаш.
- Отначало принеси жертва - заповядал Максим.
- Безумецо - казал Тарах, - много пъти ти казах, че няма да сторя това.
Тогава мъчителят казал на слугите си:
- Разбийте лицето и устата му.
Когато слугите биели светеца, той повтарял:
- Ти обезобрази лицето ми, но оживи душата ми.
- Нещастнико - възкликнал мъчителят, - остави безумните си мисли и принеси жертва на боговете, за да се избавиш от тези мъчения!
Тарах отвърнал:
- Смяташ ме за безумен, защото като се надявам на Господа, съм уверен в това, че ще живея на небесата. Но ти, угаждайки на плътта, живееш временно, а душата си ще погубиш навеки.
Тогава проконсулът наредил на слугите:
- Нажежете желязо и го допрете към челюстите му. Понасяйки това мъчение, Тарах казал:
- Дори да направиш нещо повече, не ще принудиш Божия раб да принесе жертва на боговете.
После съдията заповядал да донесат бръснач, да отрежат ушите на мъченика, да свалят кожата от главата му, а отгоре да сложат горещи въглени. А Тарах продължавал да говори:
- Дори да заповядаш да съдерат кожата от цялото ми тяло, не ще отстъпя от своя Бог, който ме укрепява да понеса твоята злоба.
« През това време проконсулът казал:
- Вземете железни остриета, нагорещете ги още повече и му ги сложете под мишниците!
А Тарах претърпявал всичко това и само мълвял:
- Нека Господ от небесата види това и те съди! Проконсулът казал:
- Кой Господ призоваваш, престъпнико!
- Онзи, Когото ти не познаваш - отговорил Тарах, - Онзи, Който ще въздаде на всеки според делата му.
Тогава проконсулът заповядал на стражата да отведе мъченика в тъмница, а на разпит да доведе другиго. Когато довели Пров, стотникът Димитрий казал:
- Ето, господарю, пред тебе е Пров.
- Съветвам те - казал на мъченика проконсулът - да не се излагаш на предишните мъчения, защото онези преди тебе, които упорстваха, се разкаяха в това. А ти сега принеси жертва на боговете и ще бъдеш почетен и от нас, и от боговете.
Пров отговорил:
- Ние сме едномислени и с едно сърце работим на Бога. Не се надявай да чуеш от нас нещо друго, защото вече видя и чу, че не можеш да ни отвърнеш от Бога. Ето, аз стоя пред тебе и не се боя от заплахите ти - какво повече очакваш?
- Вие се съгласихте - казал проконсулът - в злобата си да отхвърлите боговете.
После заповядал да вържат и повесят мъченика надолу с главата и продължил:
- Пощади тялото си, докато не съм започнал да те мъча, защото виждаш какво е приготвено за тебе.
- Прави каквото искаш - казал Пров. - Цялото зло, което си приготвил за мене, ще бъде за утешение на моята душа.
Проконсулът казал на слугите:
- Нажежете пръчки и изгорете хълбоците му, за да не безумства.
А светецът отговорил:
- Колкото ме смяташ за безумен, толкова съм премъдър в Господния закон.
Максим отново заповядал на слугите си:
- Забийте нажежените пръти в гърба му.
А Пров претърпявал това и мълвял:
- Нека Господ от небето види моето смирение и търпение!
След това мъчителят заповядал да донесат жертвено месо и вино и казал:
- Сложете виното и месото в устата му.
Когато слугите направили това, Пров промълвил:
- Нека види Господ от висотата на Своя престол това мъчение и да осъди твоя съд!
- Много пострада ти, злочестнико - казал съдията, - а ето че все пак прие идоложертвената храна.
- Ти не стори - отвърнал Пров - нищо важно, като ми причини насилие, защото Господ знае каква е моята воля.
- Ти - казал съдията Максим - яде и пи жертвено.
- Господ знае - възразил Пров - и вижда насилието, което претърпявам.
Проконсулът казал:
- С нажежени пръти пробийте глезените му. А Пров повтарял:
- Нито огънят, нито мъченията, нито твоят баща сатаната не могат да откъснат Божия раб от неговото изповедание.
- Нажежете остри гвоздеи - заповядал проконсулът - и ги забийте в ръцете му.
- Благодаря Ти, Господи - възкликнал Пров, - че и на ръцете ми даде да пострадат заради Твоето Име.
Проконсулът казал:
- Многото мъчения помрачиха ума ти.
- Голямата ти власт - отговорил светият - не само те е направила безумен, но те е ослепила, защото и сам не знаеш какво вършиш.
Максим извикал:
- И осакатен ти се осмеляваш да ми говориш такива думи? Оставих очите му цели - избодете ги.
Когато това било изпълнено, Пров казал:
- Макар че отне телесните ми очи, никога не ще можеш да отнемеш живите очи на вярата.
- След такива мъчения ти се надяваш да останеш жив? - изумил се проконсулът. - Или си мислиш, че ще те оставим да умреш спокойно?
- За това се подвизавам - отговорил Пров, - за да покажа добро изповедание до край и да бъда умъртвен от тебе немилосърдно.
Тогава проконсулът наредил на слугите си:
- Отведете го, вържете го и го пазете под стража, та да не би някой от познатите му да дойде при него и да го почете заради безбожното му непокорство.
После казал:
- Доведете ми Андроник.
- Ето го - отвърнал стотникът, - стои пред тебе, господарю. Мъчителят казал на светия:
- Принеси жертва на боговете и ще бъдеш освободен от оковите.
- Никога не ще сторя нещо, противно на закона на моя Бог, мъчителю - отговорил Андроник.
Проконсулът казал:
- Ти си бесноват, Андроник.
- Ако бях бесноват - възразил мъченикът, - щях те послушам. Но като изповядвам моя Господ, не съм обзет от бесове, а ти самият си бесноват и сляп, защото вършиш бесовски дела.
Тогава проконсулът заповядал:
- Донесете сноп слама, потопете я в масло и я изгорете върху утробата му.
И слугите веднага съблекли Андроник, хвърлили го на земята и запалили върху утробата му напоена с олио слама. А той казвал:
- Дори и целия да ме изгориш, нечестивецо, няма да ме победиш, защото пред мен е укрепяващият ме Господ, на Когото служа.
Проконсулът казал:
- Нажежете пръти и ги сложете между пръстите му. А Андроник говорел:
- Безумни враже Божий, ти си преизпълнен с бесовски замисли. Ти виждаш тялото ми, изтощено от твоите мъчения, и си мислиш, че се боя от тебе. А аз имам при себе си Христа, Сина Божий, и те пренебрегвам.
- Беззаконнико - казал проконсулът, - ти не знаеш Кого призоваваш - човека, наказан от Понтий Пилат, за мъчението на Когото съществуват писмени свидетелства.
- Млъкни, нечестивецо - отвърнал Андроник, - защото не подобава да говориш лошо за Него.
Проконсулът казал:
- Каква полза имаш да се надяваш на Човека, когото наричаш Христос?
- Наистина имам голяма полза - отвърнал мъченикът - и голяма награда, и затова понасям всичко това с търпение.
Тогава проконсулът казал на слугите си:
- Отворете му устата и сложете вътре жертвено месо и вино. Когато направили така, Андроник казал:
- Господи, Господи! Виж насилието, което претърпявам. Проконсулът казал:
- Докога ще страдаш, като се подлагаш на мъчения? Та ти вече вкуси от жертвата на нашите богове.
Андроник казал:
- Нека погинат покланящите се на идолите и твоите царе!
- Ти, злобни човече, хулиш царете - казал проконсулът, - които задълго умиротвориха света.
- Проклех нарушаващите мира губители и кръвопийци - отговорил Андроник, - които Господ ще низвергне и изтреби с крепката Си ръка.
Тогава проконсулът казал на слугите си:
- Сложете желязо в устата му и избийте зъбите му, отрежете богохулния му език и го изгорете, за да се научи да не хули царете.
И слугите направили всичко, каквото заповядал мъчителят. После Андроник бил отведен в тъмница.
С това завършва сказанието за страданията на светите мъченици, взето от съдебните записки, направени от писарите по време на изтезанията и мъченията им. За другите страдания и смъртта на светиите трима благочестиви мъже - Макарий, Феликс и Герий, видели кончината им, написали в посланието си до вярващите следното.
„Нумерий Максим, проконсул на Киликия, призова Терентиан, Киликийския жрец, и заповяда на сутринта да се подготви амфитеатърът на хиляда крачки от града, в който реши да хвърли мъчениците на зверовете. Когато амфитеатърът бе изпълнен с хора, дошли да видят мъченията, пристигна и Максим да види зрелището, а ние в скришно място стояхме и гледахме с голям страх. И ето, отначало бяха хвърлени на зверовете множество други осъдени, а после Максим заповяда на воините да доведат християнските мъченици Тарах, Пров и Андроник. Воините накараха слугите да донесат мъчениците на раменете си, защото от многото си рани те не можеха да ходят. А ние, когато видяхме да ги изнасят на зрелището, се отвърнахме и заплакахме. Светиите бяха хвърлени насред арената. Тогава всички усетиха страх и започнаха да роптаят против Максим заради този негов съд. И мнозина напуснаха зрелището, като похулваха Максим заради зверската му жестокост. Като видя това, Максим заповяда на воините си да забележат кой си отива, за да разследва после вината им.
Той заповяда да пуснат зверове против мъчениците, и когато те не ги докоснаха, заповяда да бият устроителите на зрелището, защото искаше да има най-люти зверове. Изведоха мечката, която в този ден умъртви трима души, а тя, когато приближи Андроник, седна и започна да ближе раните му. Андроник я дразнеше, за да го разкъса, но тя беше кротка. Разгневеният проконсул заповяда на копиеносците да убият звяра. Тогава Терентиан, боейки се от проконсула, побърза да пусне против мъчениците една лъвица, докарана от Антиохия. Лъвицата започна да бяга по арената и страшно уплаши зрителите, но когато дойде при мъчениците, преклони колена и легна пред Тарах. Той протегна ръка и започна да я влачи, за да я раздразни, но тя лежеше до него кротка като овца.
Като видя това чудо, народът вдигна глъчка. Засраменият и раздразнен проконсул заповяда на слугите си да дразнят звяра, но лъвицата рикаше силно, тръгна към портите и започна да ги гризе със зъби. Целият народ уплашен викаше:
- Отворете на лъвицата, защото и портите вече се счупиха.
Тогава Максим, разгневен, призова Терентиан и заповяда светите мъченици да бъдат убити. Тарах, Пров и Андроник бяха посечени с меч и така умряха. Когато напускаше зрелището, Максим остави десет свои воини да пазят мъченическите тела, като заповяда да бъдат сложени заедно с труповете на нечестивите, за да не ги разпознаят и отнесат християните. А ние, като видяхме това, се молехме на Господ да ни даде благоприятно време тайно да можем да ги вземем. 

После, като се приближихме, видяхме стражите да вечерят и огъня, накладен за нощната стража. Тогава преклонихме колена и молехме Господа и Неговия Христос да изпълни желанието ни, да прати помощ от небето и да ни даде телата на светиите. Внезапно стана земетресение с гръм, мълнии и бурен дъжд. Отново се помолихме и като приближихме телата на светиите, намерихме огъня угаснал, нямаше и никой от воините, защото се скриха от дъжда и бурята.

Тогава вдигнахме към небето ръце с молитва Господ с особен знак да ни открие мощите на светите мъченици, за да ги разпознаем сред множеството останали тела. Нощта беше много тъмна. Изведнъж три свещи като звезди ни се явиха над мощите на светиите. Ние ги взехме тайно и си отидохме, водени от онези небесни свещи. Като ги следвахме, отидохме от другата страна на планината и небесните свещи станаха невидими. Там намерихме в скалата една пещера, положихме в нея телата на светиите и затрупахме входа, за да не бъдат намерени от неверните. После отидохме в града, за да разберем какво става, и научихме, че стражите са убити от Максим. Благодарихме на нашия Господ Иисус Христос, който живее във вечните векове.
Ние - Макарий, Феликс и Герий - искаме да прекараме тук остатъка от живота си, за да бъдат погребани телата ни заедно със светите мъченици. А душите ни да се сподобят на небето да се насищат на вечния живот със светите страдалци. Приемете с почит онези, които отправяме при вас с това послание, защото са раби на нашия Господ Иисус Христос. Умоляваме ви да ни поменувате в молитвите си. Да бъде с вас Божията благодат. Амин."

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2018 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.