Парижките букинисти изчезват

/КРОСС/ Един от най-ярките символи на Париж, устоял на всякакви исторически превратности, е на път да изчезне. В последните години поминъкът на букинистите - артистичните продавачи на антикварни книги и редки издания по бреговете на Сена в най-туристическата част на Париж, е изложен на опасност, посочва ВВС.

Занаятът им датира от XVI век. Бизнесът процъфтява след Великата френска революция, когато търговците на книги се добират до библиотеките на аристокрацията. По време на нацистката окупация те укриват позивите на Съпротивата. Емблемата им представлява гущер, гледащ сабя - гущерът символизира вечното търсене на слънце, за да могат да продават книгите си, а сабята отразява стремежа им към благородство - някога книжарите имали привилегията да носят оръжие. Терминът „букинист" се появява в речника на Френската академия през 1789 година. В продължение на столетия парижани и чужденци се отбиват при тях, за да открият заглавия като скандалния за времето си роман „Скитница" на Колет или създадения в началото на XX в. френски комикс „Дяволитата Лили", който не е преиздаван никога.

Включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1991 г., букинистите устояват на цензура, наводнения и промени на политическите режими. Днес обаче пластмасовите Айфелови кули от Китай са на път да ги унищожат, отбелязва Guardian. Двадесетина през XVII в., сега букинистите в Париж са приблизително 240. Те са разположили еднотипните си дървени сергии с книги, списания, гравюри и колекционерски пощенски картички в продължение на 3 км на двата бряга на Сена между музея D'Orsay и Института за Арабския свят, като най-голямата им концентрация е на входа на Латинския квартал, където се намира и Сорбоната. Но макар че са 240 на брой, най-голямата конкуренция не е между самите тях. През последните 20 години основната заплаха идва от електронните книги и интернет. Новите технологии не само намаляват продажбите на традиционните печатни издания, но правят старите и редки книги по-достъпни, тъй като много от тях вече са цифровизирани. За да компенсират спадналите приходи, голяма част от уличните книжари допълват продажбите си с туристически сувенири, тъй като законът не им го забранява. Вътре в съсловието обаче тази изневяра на изконното призвание буди недоволство и дискусия дали професията, белязала дълбоко културната идентичност на Париж, не се опорочава. Преди няколко години парижкото кметство събра букинистите, за да изиска от тях да се придържат към интелектуалния характер на търговията си, но на тази среща стана ясно, че ако не се адаптират към реалностите, те просто ще умрат от глад. Само допреди няколко десетилетия с около300 хиляди книги от различни епохи парижките букинисти бяха лицето на най-големия в света книжен пазар на открито. Днес обаче продажбите им са толкова свити, че има дни, когато някои от тях изкарват по 20 евро. През втората половина на `80-те години на миналия век Жан-Пиер Матиас напуска работата си на преподавател по философия, за да стане букинист. „В началото продавах собствените си стари книги. Харесваше ми да продължавам да се занимавам с философия, без да преподавам", разказва той. Матиас продава само книги и стари гравюри и отказва да ухажва нарастващия брой чуждестранни туристи, предлагайки им сувенири ширпотреба. „За мен книгите винаги ще си останат книги, а хората, които ги обичат, винаги ще ги купуват", заявява бившият учител. И добавя с усмивка: „Нима театърът изчезна с появата на киното?" Пуристите като него обаче изпадат все повече в малцинство. Франсис Робер продава комикси от 35 години. В началото хората идвали при него. за да търсят конкретни издания и броеве, обяснява той. Когато не успявали да ги намерят, тогава се обръщали към интернет. „Сега е обратното: идват само когато не могат да намерят в интернет онова, което търсят", казва Робер. Той е от букинистите, които оцеляват с продажбата и на сувенири. С годините колекцията му от дребни предмети за спомен, включително неизменните пластмасови Айфелови кули, се е увеличила значително. Докато парижани все още се отбиват, за да купят книга-две, то повечето му клиенти са чужденци и си вземат именно от сувенирите, а не от комиксите, които впрочем са само на френски. По правилник всеки букинист трябва да поддържа в добър вид четирите си сергии, които има право да наема (самите те ги наричат „зелените кутии"), и пространството около тях, но по принцип тази професия предполага голяма свобода. Продавачите сами определят работното си време (задължително обаче трябва да отварят сергиите си поне четири дни седмично, за да не изгубят лиценза си). Нямат началници и сами избират какви точно печатни материали да предлагат на клиентите. Освен това разполагат с едни от най-красивите гледки в Париж. По принцип с настъпването на залеза зелените кутии се заключват до следващия изгрев. Повечето от парижките продавачи на стари книги са убедени, че в тези тежки времена общинските власти биха могли да направят повече за опазването и поддържането на многовековната традиция. Едно от предложенията например е да бъде прекарано електричество до щандовете им край реката, за да могат да работят до късно вечерта. Бернар Карве е в бизнеса с редки книги от 20 години. Той идва в Париж от Ливан с малко пари в джоба. Скоро заживява на улицата, но намира утеха в книгите, а не в пиенето. Покрай тази си страст става приятел с много от букинистите, преди сам да се захване със занаята. „За да можете да продавате стоката си, трябва да я познавате много добре", казва Бернар, който твърди, че е чел всеки ред, изложен на сергията му. И той е разтревожен, че продажбите вървят надолу, но се гневи на дрънкулките, които заемат местата на редките издания. Някои търговци дори се изхитряват и слагат допълнителни маси пред щандовете си. за да могат да продават колкото може повече сувенири - тактика, която се изплъзва на градските регулации. Много от съвременните букинисти продават джунджурии, произведени в Китай, като например ключодържатели с Айфеловата кула, магнити, порцеланови чаши с надпис „Обичам Париж". Един от най-младите в занаята - Роман Жорж, е заложил на по-оригинална идея. С помощта на баща си той препечатва стари реклами и продава картини на студенти от престижното Училище по изобразително изкуство, което се намира наблизо до сергиите му. Според него това му дава възможност да продава сувенири, които са изработени във Франция и в същото време имат връзка с местната култура./ „24 часа"