По Пътя на коприната: Търговският маршрут, създаден от номадите преди 4 хиляди години

/КРОСС/ „Пътят на коприната“ – първият търговски маршрут между Китай и Европа е бил очертан още преди 4 000 години от обикновени пастири, съобщава списание „Нейчър“. Това означава, че той е бил ползван много по-отдавна, отколкото се предполагаше до сега.

Злато, скъпоценни камъни, коприна, чай и подправки са пътували в кервани по маршрута от I век пр. н. е.

„Пътят на коприната“ е представлявал мрежа от пътеки и по-големи пътища, които са лъкатушели в тежките планински райони от Китай до Средиземно море. Според Майкъл Франкети от факултета по антропология на Вашингтонския университет и неговите колеги, пътят следва старите маршрути, очертани още преди 4 000 г. от пастири – номади, търсещи свежи пасища за своите стада. Учените са стигнали до тези изводи като са използвали модерните технологии и най-вече сателитни данни и компютърни модели.

Според досегашната версия, „Пътят на коприната“ е на не повече от 2 хиляди години

Най-великият път свързващ Изтока и Запада за първи път официално е изминат от китайския пътешественик и дипломат Чжан Цян, който е изпратен на дипломатическа мисия на Запад от династията Хан.

На изток, „Пътят на коприната“ започва от китайската провинция Кансу, преминава покрай Вътрешна Монголия между планината Нан Шан и пустинята Гоби. След това кереваните са се движили през Централна Азия към Индия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Египет, Израел, Ливан и Турция. Части пътя преминават през области, които сега са част от разпадналата се Съветска империя: Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан.

От древния град Константинопол, днешен Истанбул, стоките продължавали към Средиземно море до другия краен пункт на маршрута – Рим.

При новите открития, учените са тръгнали от презумпцията, че за 4 000 години релефът на високите планини в Централна Азия не се е променил особено. Екипът е проучил подробно с местата, където би трябвало да има богати летни пасища във високите части на планините и по-топли ниски места за зимуване. Сред това те са прекарали тези данни през системата за географска информация (SIG), която анализира географските и сателитните данни. Така са моделирали маршрутите на стадата. Тези пастирски пътеки не са нито най-лесните, нито най-късите пътища за пресичане на стръмните планини, но са били начин за свързване на най-добрите пасища в Централна Азия.

Оказва се, че тези пътища съвпадат с археологически находки от „Пътя на коприната“ и показват ролята на номадските общества в развитието на едни от най-дългите търговски маршрути в човешката история.