Макроновия ренесанс

/КРОСС/ Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за "ренесанс" на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската визия се подписа не канцлерът Меркел, а готвената за неин наследник, Анегрет Крамп-Каренбауер.

В най-общи контури, Макрон повтаря обичайния си разказ - Европа е заплашена от популисти, статуквото няма смелост и енергия да ги конфронтира; не може да останем на същото място, но и не може да се върнем назад, затова трябва да последваме Макрон, който обещава да ни води напред, което ще означава към по-силен Европейски съюз. Макар да е често обвиняван (включително от мен), че лети на крилете на обещания за новост, докато на практика претопля стари ястия, следва да се отбележи, че визията в писмото му носи някои нововъведения.

Макрон застъпва позиции, които само допреди няколко години можеше да бъдат приписани на някой "популист". Той иска укрепване на границите на Шенген и ясно дефиниране на границите на Европа по принцип, като заявява че "никоя общност не може да създаде чувство за принадлежност, ако няма защитени териториални граници". Да не забравяме, че съвсем доскоро официалната трактовка гласеше, че Европа има принципно разширяващи се, флуидни граници и затова няма съществена пречка държави като Турция или Русия в даден момент да се присъединят. (От друга страна, Макрон прави мъгляв намек за някакъв бъдещ договор с Африка, но да се надяваме, че няма предвид договор за присъединяване). Подир това, президентът се обявява и за европейска минимална работна заплата - друга идея, която до неотдавна се изговаряше от маргинали и "популисти".С това обаче се изчерпва гъвкавостта на Макрон в антипопулистката му борба. Всички останали класически тези на европеизма са не само препотвърдени, но и войнствено застъпени от него. Климатичните промени трябва да се предотвратят и за целта ЕС трябва да произвежда нула процента въглеродни емисии до 2050. После, Еврозоната трябва да бъде сърцето на Съюза и да върви с няколко крачки пред останалите, като създаде свой общ бюджет. Сред най-зловещите предложения на Макрон е създаването на Европейска Агенция за Защита на Демокрациите, която да съблюдава непорочността на изборите в цяла Европа и да се произнася по повод евентуалната чужда намеса в тях. "Европейска Агенция за Защита на Демокрацията" може да извиква у някои хора смущаващи асоциации със Закон за защита на държавата, Комитет за разследване на неамериканска дейност или Чрезвичайна комисия за борба с контрареволюцията, ала "ренесансовият човек", който реши да последва Макрон, следва да игнорира подобни песимистични мисли.

В Германия писмото на френския президент бе посрещнато повече от радушно. Бившият външен министър Зигмар Габриел похвали инициативата на Макрон и реторично попита кога Германия ще се включи с предложения. Чуха се дори гласове от вътрешността на ХДС. Норберт Рьотген, председателят на външната комисия в Бундестага, също се изказа положително за Макрон. Тези реакции бързо заставиха партийното лидерство да отговори на предизвикателството и след няколко дни Крамп-Каренбауер излезе с подобен текст. Той не притежаваше енергията, нито очарованието на писмото на френския президент, но все пак представлява негово естествено допълнение и отговор. Каренбауер декларира подкрепата си за "по-силна Европа", застава също и зад идеята за по-охранявани граници. Естествено, все още не знаем колко е силно убеждението й и дали подобни твърди изказвания по повод миграцията или трансджендърите не са издържани в стила на нейната наставница Меркел, която понякога нарочно изговаряше политически некоректни слова, за да погали слуха на консерваторите в партията си, но после действаше строго съобразно либералната конюнктура (спомнете си как тя каза "Мултикултурализмът се провали!" малко преди да приеме няколко милиона мигранти).

Каренбауер обаче противопостави немската предпазливост на френския авантюризъм и се изказа срещу създаването на бюджет на еврозоната и срещу въвеждането на европейска минимална заплата. Тя се позиционира като защитник на статуквото и постепенната промяна и охлади реформисткия ентусиазъм на Макрон.

Много неща тепърва предстои да станат ясни, включително на изборите през май. Макрон и Каренбауер трябва да сближат още позициите си. Едно нещо обаче може да се каже със сигурност. "Ренесансът" на Макрон се очертава да бъде "Каролингски ренесанс", т.е. неговото сърце ще е френско-германско, а останалата Европа в очите на президента е просто периферия. В годините когато Германия бе водещият партньор, Изтокът беше много по-приобщен. Сега Макрон смята просто да застави Източна Европа да следва ренесансовата му линия. Белезите на това намерение и инструментите за неговото осъществяване прозират в писмото - еврозоната и шенген трябва да станат привилегия за "вътрешните държави", а специална агенция ще следи за демократичността на изборите, т.е. ще атакува страните като тези от Вишеградската четворка, които избират нелиберални управления и ще оспорва тяхната легитимност.

Популярната представа за Ренесанса като за период на разцвет и напредък датира от много късно, около средата на 19 век. Самите ренесансови хора не са гледали на себе си като на исторически авангард. Най-добрите произведения на тяхната епоха са били пропити с цинизъм спрямо настоящето и носталгия по класическото минало. Вглъбяването в собственото минало и критиката на собствената епоха стои в основата на ренесансовите постижения, а не припряното желание за "рестарт" и напредък. Именно това изглежда, че липсва във визията на Еманюел Макрон. Той поддържа клишето, че "разрушената от война Европа се е обединила и се е поучила от грешките си, за да стане безпрецедентен мирен и човеколюбив проект"; следователно историята на Европа след създаването на ЕС е "успех", докато нашата (три хиляди годишна) история преди ЕС е "провал". В този тесногръд предразсъдък няма нито капка ренесансов дух.

Vesti.bg