Четири истории на Мария Силвестър

/КРОСС/ Горе на дървото

Родена съм в София, но съм израснала в Костенец. Бях мълчаливо, срамежливо дете. Много четях, от много ранна възраст. Сега не чета чак толкова много, но тогава четях като луда, защото в Костенец просто няма какво друго да правиш. Искала съм да уча някакъв музикален инструмент например, но нямаше. И изядох всички книги, за да компенсирам липсата на общуване. Живеех на ябълки и книги, покачена на едно дърво. Баща ми, бог да го прости, много ми се караше. Но ми носеше огромни количества ябълки, за да знае, че поне нещо ям.
Имах добра приятелка - нея вече я няма, - с която имахме доста странно общуване през годините в гимназията. Едно мълчаливо приятелство, което ми е дало много ценни преживявания. Нищо не знаех за себе си, имах ниско самочувствие - смятах, че съм най-невзрачното, болезнено слабо същество на света. И тогава, по първата от много случайности, станах модел.

Моделски години

Бях студентка по право и посещавах тогавашното заведение „Спартакус". Изглеждах доста странно: с къса коса, с много черен грим, с дълъг черен балтон. Странна птица, дори ме бъркаха с момче. В разгара на танците една вечер дойде Сашо Андонов, първият Мистър България, и ми каза - абе, ти много ставаш за модел. И аз „Ма, моля ти се, какъв модел съм аз". Другите модели, които бях виждала, приличаха на жени - с дълги коси, гърди, крака... Една-две седмици Сашо ме гони из заведението и накрая ме убеди да отидем в агенцията. Изведнъж излизам оттам с договор в ръка, а дори не знаех какво е кастинг и как се ходи на подиум. Три дни по-късно се озовавам на едно голямо българско ревю. Но имах голям проблем: не знаех как се ходи. Имаше бърз урок, за под половин час, от букера ми Стоян, който в един коридор на агенцията ме научи как се ходи и как се позира в началото и в края.

Малко след това имах ангажимент за Турция. Голямо реване падна тогава: как ще замина модел в Турция, та аз съм плоска като дъска, кльощава, късокоса...Но се оказа, че това е сред най-успешните ми работи като модел. Спечелих много добри пари. Тогава зарязах правото и започнах да бродя по света. Смятам, че успях да извлека най-доброто, което моделството можеше да ми даде пътуванията, срещите с хора, това да видиш себе си и да разбереш, че не е порок да изглеждаш добре.

Пръстът на съдбата

Приключих с моделството някъде около 24-годишна, чудех се какво ще правя след това. И попаднах на един семинар Essence, който ме срещна с най-големите ми страхове. Ако той не ми се бе случил, никога нямаше да превъзмогна себе си и да се открия като човек, който иска да се изразява публично.
Нямам никакво доверие на такива неща, между другото, и скептична отидох и на семинара. В последния ден, преди да се разделим, всеки един от участниците трябваше да си каже пожелание, което много иска да му се случи. Аз много исках да разбера наистина какво ще бъде попрището, с което ще се занимавам след моделството. Тогава Менис Юсри, нашият фасилитатор, каза: две седмици след тази дата ще имате отговор на въпроса си. Аз се изсмях зловещо и казах - да бе, да, от цилиндъра ще изскочи зайче. Запомних случката единствено, защото на 14-ия ден се падаше моят рожден ден. По това време работех в едно списание. Точно на рождения ден, докато черпех колегите на една маса, ми звъни една позната, с която не бях твърде близка, и ми казва: „Канят ме да стана сценарист на шоуто на Гала, но аз не съм достатъчно подготвена за тази работа. Искам да предложа теб, съгласна ли си?" И тук се чух как казвам: „Да", преди още да го помисля. А това изобщо не е характерно за мен, аз съм плаха, зодия Риби, знаете те как вземат решения по принцип... Направиха проби, предварителни срещи, дадоха ми да напиша сценарий. И ако това се случи в четвъртък, в понеделник аз вече бях напуснала старата работа, започнала при Гала в „На кафе". За мен това беше страхотен опит. Точно завърши първият сезон на предаването, и се отвори възможност за една рубрика „Мери репортери" (от „Тройка по никое време" - б.р.), в която именно открих и започнах да правя това, което аз правя: да се срещам с хората и да си говоря с тях и кратка форма.
А бях много срамежлива, много. Не можех да си кажа две думи с някого. В моделството се показваш на подиума, но се изразяваш без думи. С телевизията влязох в най-големия си страх. Всички, които работят в телевизия, знаят за какъв стрес става дума, какво е да се случват гафове в ефир, а ти да се овладееш и да се държиш така, все едно нищо не се е случило. Веднъж, вместо „Чакам ви веднага след рекламите", казах „Чукам ви веднага след рекламите". Е, много се смяхме по време на тия реклами. Обожавам гафове по принцип, най-много се смея, като кажа някаква глупост, и най-много се осмивам сама.

Музикални метафори

Преди пианистката Мария Каракушева да ме покани да направим Musical Metaphors, никога не съм пяла. Пробвала съм се в хор като малка, но изобщо не бях добра. Обаче във времето на касетофоните бях изнамерила една касетка с музиката от филма „Коса". Глория Гейнър е виновна аз да стоя и да вия по цели следобеди с две от нейните песни - едноименната Hair и Easy to Be Hard. Тогава установих, че мога да имитирам добре гласове. Но това го забравих за много дълги години. И в един момент се срещнахме с Мария. Двете се забавлявахме в един клуб, слушахме музика и в един момент се „изключихме" напълно от тази музика и влязохме в съвсем различен ритъм и „филм". Тогава започнахме да говорим за проекта, който няма да има конкретен жанр, а ще е микс от много неща.
Две години се дърпах, защото тя е сериозен музикант, свири от 5-годишна на пиано и има изключително възпитан слух. А аз съм абсолютно немузикална и нямам никакво професионално отношение към музиката. Обаче много обичам предизвикателствата. Затова казах първо гръмко „не", а после гръмко „да". Но ако Мария знае какво прави - пише аранжименти, твори музика, нейните партии за концертите са напълно подготвени предварително, то аз влизам на сляпо в едно тъмно помещение и се опитвам да намеря къде е лампата. Пълна импровизация.
Първите „Музикални метафори", които направихме в Sofia Live Club, бяха голям шок, защото тя не знаеше аз какво ще говоря на сцената. (Всъщност аз не твърдя, че пея, по-скоро се изразявам по най-разнообразни начини и пеенето е един от тях. С Мария дори се шегуваме, че шептя в мецосопран.) Казах й: „И аз не знам какво ще говоря, то ще бъде изненада за всички ни". Слава богу, мина прекрасно.

Анита Димитрова
„Сега"

Мария Силвестър е родена на 28 февруари 1977 г. Модел, актриса, тв сценарист, репортер и водещ. Позната е на зрителите от „Тройка по никое време" по ТУ7, „Вечерното шоу на Азис" по PRO.BG/TV2, „Красива наука" (заедно с ядрения физик Леандър Литов) по БНТ, танцувалното риалити на Нова ТВ VIP Dance, неделното токшоу на БНТ „Неделя по три", риалити шоуто по bTV „България търси талант". Играе в сериала „Тя и той", филмите „Една нощ навън" на реж. Пламен Масларов и „Още една мечта" на реж. Николай Мутафчиев. От 2000 до 2013 г. е омъжена за актьора Силвестър Силвестров, имат син Давид.