Атаката срещу КТБ бе мотивирана от апетити към нейните активи. ЗЗа лакомията ще плащаме всички

/КРОСС/Съдбата на TV7 не ми е безразлична. През 2003-2004 похарчих цяла година за злополучната ББТ, преди да бъда принуден да подам оставка, заедно с всички заместници и мнозина от екипа. Да наблюдавам с огорчение опошляването и бързия залез на телевизията, която неотдавна бе погълната от TV7.

Не ми е безразлично, защото познавам екипа от чудесни професионалисти, който я прави. И като всички зрители наблюдавам еволюцията й от медийна бухалка към свободна медия, в която звучат не само казионни мнения.

Съдбата поднесе на ТВ7 шанса да си върне в директен ефир доверието на зрителите. И тя го направи. Екипът защити медията, работните си места, правото си на изразяване.

Но това рискува да се окаже мимолетен успех. Очевидно има решение TV7 да бъде унищожена. И мотивацията за това не е икономическа, а политическа.

Телевизията има необслужени кредити, подобно на ред други медии. Затова формално юридическо основание да бъде притискана винаги ще се намери.

Но то не обяснява масивния полицейски десант. Още по-малко издържа версията за личното отмъщение. Било то на Борисов, заради Костинбродската афера, или на Пеевски, поради бизнес-конфликта му с Василев. Това е текст на пиеса за вувузела.

Здравият разум изключва акцията по принудителното изпълнение срещу имуществото на ТВ7 да е проведена без знанието на властта. Защото е абсурдно да бъдат мобилизирани такива сили по инициатива на средни началници. Това изисква твърде много подписи. Сиреч сговор на твърде много кариерни самоубийци. Вариантът #Кой да ги е наел, платил и прочее зад гърба на властта е дъвка за протестъри-конспиролози.

Атаката срещу КТБ бе мотивирана от апетити към нейните активи. Замисълът се провали и за лакомията ще плащаме всички. Но от закриването на една телевизия интересът може да бъде само политически.

Той бе ясно заявен от един „енергиен експерт", както напоследък се именуват шаманите на евроатлантизма, в статия, озаглавена „ТВ7 - острие в хибридната война - последствията за националната сигурност и КТБ" / http://idvassilev.blogspot.com/2015/04/7.html /.

Информацията, че потенциалната инвестиция в ТВ7 е руска, е причина, както за тезата на „енергийния експерт", така и за бруталния полицейски десант, който едва не открехна вратата за естрадно самоубийство на кабинета. Интуитивният и опитен Борисов никога не би заложил имиджа си, нито би рискувал проблеми с гласовитите НПО, ако нямаше височайша евроатлантическа подкрепа за акцията. Впрочем НПО-тата, както виждаме оглушително мълчат. А реакциите на професионалните демократи са в гамата от принципни пустословия до откровен хейт из форумите.

След провала на силовия вариант, през последните дни наблюдаваме омерзителен посткризисен ПР-мениджмънт. Най-напред същият „енергиен експерт" излезе с тезата, че „показният начин на акцията не е просто глупав, той е преднамерено глупав". Сиреч прехвърли проблема от болната глава на здравата и оневини властта, като я представи като потърпевша от заговор, целящ да я дискредитира.

В друг коментар в сайта Faktor.bg Иван Сотиров пише: „Порочният модел на комунистическото мислене избуява много бързо и много лесно на нашата нива и това е така, защото ние започнахме да садим нежните семена на демокрацията преди да сме оплевили нивата от комунистическите бурени". Сиреч „виновни са комунистите".

По-наивната част от социалните мрежи и протестърските среди също търсят да канализират патоса в познатото русло. Много важно е „седем милиона мишлета" (навремето бяхме девет) да бъдат качени да въртят барабана на „антикомунизма". Същото бе сторено и с антиолигархичния бунт от лятото на 2013г., който бе каптиран и употребен за възраждането на синята десница и завръщането на Борисов.

За финал вицепремиерът Бъчварова обави скандала за приключен, симулира неведение и призова „да продължим напред". Като футболист след разгромна загуба.

След провала на силовия вариант видимо е възприета тактиката на тихото задушаване на медията. Премиерът и неформалните говорители на властта й припомнят стари грехове. Макар най-назойливите проповедници от безславното минало на телевизията вече да не са част от екипа. Ще продължи и административният натиск.

Част от българите, включително от журналистическата гилдия, считат, че TV7 е застигната от справедливо възмездие за старите си прегрешения.

Но това битово злорадство, дегизирано като принципност, е късогледо. Надеждата да поправиш зло с друго зло е етически абсурдна. Унищожаването на медията няма да спре заблатяването на ефира. Напротив.

Да оставим настрана, че закриването на телевизията ще създаде и поредна социална криза: около 270 професионалисти на улицата при крайно затворен професионален пазар.

Залогът на битката за ТВ7 е по-голям от привидния.

Да, медията може да изпадне в нова зависимост. Руските инвеститори имат недемократичния навик да упражняват вертикален контрол върху журналистическия продукт. Същото впрочем се случва и в останалите електронни медии: по-меко, ала също толкова ефикасно. Но това е предизвикателството пред екипа, който трябва да брани свободата си, пред всеки журналист и пред институциите /СЕМ, съд, прокуратура/, които трябва да регулират сектора. Нещо, което съзнателно не правеха досега.

А отказът от плурализъм в името на евроатлантизма е пар екселанс отказ от демокрация.

Иво Христов, solidbul.eu