Св. Мелетий, архиеп. Антиохийски. Св. Антоний, патр. Константинополски

/КРОСС/ В ІV век различни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се разпространила ереста на Арий, който отхвърлял единосъщието на Сина Божи с Бога Отца. Отхвърлена и осъдена от Никейския вселенски събор (325 г.), тая ерес намерила обаче много последователи.

Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В много градове имало по два епископа - православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия, и едно след друго тържествувало ту православието, ту арианството. Но и самите ариани се разделяли на две секти - чисти ариани и полуариани, които враждували помежду си. Навсякъде вражда, мъст и дори кървави разпри заменили любовта и мира, завещани от Иисуса Христа.

Сред тия трудни обстоятелства Мелетий, родом от Армения, бивш севастийски епископ, бил единодушно избран за архиепископ в Антиохия. С този избор се съгласили и арианите, които в Антиохия били повече от православните. Те се надявали да намерят в новия архиепископ свой съмишленик, но скоро се убедили, че сбъркали в очакванията си.

Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Всички присъстващи - православни и ариани, с нетърпение очаквали от него изложението на вярата му. Мелетий почнал да хвали догмите, утвърдени от Никейския събор, и да изповядва Иисуса Христа като единосъщен на Отца, равен Нему в сила и слава и като Него творец на вселената.

Туй всенародно изповедание на православието силно разгневило арианите. Един от архидяконите, привърженик на лъжеучението, пристъпил до архиепископа и с ръка му затулил устата. Тогава архиепископът вдигнал ръката си и показал на народа трите пръста в знак на Светата Триипостасна Троица, и след това, като свил двата пръста, показал един, като с това означавал едното Божество. Архидяконът го хванал за ръката и Мелетий започнал отново с уста да изповядва и прославя неразделната Троица и едното Божество, увещавайки народа твърдо и неизменно да държи истината. Разсърденият архидякон ту ръката държал, ту затулял устата на светителя, който така ревностно проповядвал истинската вяра. Православните почнали гръмко да изразяват радостта си и да славят пресветата, единосъщна и неразделна Троица, а разгневените ариани изгонили от църквата архиепископа и оттогава започнали да го хулят и наричат еретик.