• 14 Ноем 2018 |
  •  USD / BGN 1.7314
  •  GBP / BGN 2.2468
  •  CHF / BGN 1.7164
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 9°C

Георги Йовков: Необходимо е едно ядро, което да консолидира българската общност и отстоява нейните интереси

Георги Йовков: Необходимо е едно ядро, което да консолидира българската общност и отстоява нейните интереси

/КРОСС/ На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Олег Косых срещна се с Георги Йовков, съветник, завеждащ култура, печат и образование от посолството на България в Молдова и поговори за актуалната ситуация в българската общност в нашата държава през погледа на дипломата.

— Г-н Йовков, какво място заемат интересите на бесарабските българи в отношенията между двете държави — България и Молдова?

Исторически погледнато народите на България и Молдова са много близки по своята култура и традиции. Наличието на множество сходства в манталитета, светоусещането, народните обичаи, традиции и не на последно място кулинарията сами по себе си определят възможностите и предпоставките за добри и нормални отношения между двете държави.

Наличието на значителна по брой българска общност в Молдова определя основно място на въпроса в отношенията между двете страни. Бесарабските българи в Молдова са своеобразен мост в отношенията между България и Молдова и определят в значителна степен дневния ред на двустранните отношения между нашите държави. Участието на етнически българи на ръководни позиции в средния ешелон на администрацията и всички останали сфери на обществения живот в Молдова, до голяма степен благоприятства активното развитие на отношенията между България и Молдова.

Най-често, основните въпроси, които стоят на дневен ред са в областта на образованието и културата, като най-наболели са проблемите в образованието и подпомагането на изучаването на български език в училищата в населените с етнически българи места. До този момент двете държави, със съвместни усилия, успяват да създадан необходимите условия за качествен достъп до образование по български език и литература, като голям принос в тази насока има двустранното споразумение в областта на културата и образованието и възможността българската държава да командирова преподаватели по български език и история в учебните заведения на територията на Молдова.

-Какви процеси за тези десятилетия могат за се запишат в актива? Къде е постигнат най-големия прогрес – в кои области?

В продължение на предходния въпрос мога да допълня, че най-активно и ползотворно се развиват отношенията в сферата на образованието, но там има и най-много въпроси и проблеми, които следва да бъдат решавани съвместно с молдовските власти. С увереност твърдя, че към момента диалогът с властите е на наеобходимото ниво и ние срещаме разбиране от тяхна страна по голяма част от въпросите и проблемите.
Установени са и се поддържат активни контакти на всяко едно равнище, като най-големи достижения са нормалният диалог между двете държави, откриването на Тараклийския държавен университет и усилията в последно време от двете страни по неговото запазване и развитие.

От политическа гледна точка могат да бъдат отделени многократните, за последните десетина години, посещения на делегации на високо равнище в двете държави, способстващи за поддържането на нормален двустранен диалог.

Откриването на българското консулство в Тараклия е друг важен момент в двустранните отношения, който допринася за активизирането на контактите и облекчаването на достъпа на гражданите на южните региони на Молдова като цяло до качествени консулски услуги.

— В кои напротив – има още резерви?

За резерви в негативен план няма основание да се говори. По-скоро е налице неизползван потенциал, който в бъдеще следва да бъде активизиран с оглед на развитието на двустранните отношения. Става въпрос за потенциал в икономически план, като задълбочаване на двустранния стокообмен, инвестициите и създаването на съвместни предприятия, които ще доведе до подобряване на социално-икономическото положение на гражданите на двете страни и ще способства разкриването на нови работни места. И тук, според мен, е най-важното да се намери начин за стимулиране на интереса на икономически активното население и бизнеса на двете страни към задълбочаване на контактите и търсене на нови възможности за сътрудничество.

— За изминалите почти 30 години беше изградена цяла образователна система: започна се от курсове по български език, а сега бесарабските българи имат университет в гр. Тараклия и лицей в гр. Кишинев. Това е краят на развитието или живота поставя нови цели?

Животът винаги ни поставя нови цели и ни изправя пред нови предизвикателства. В този ред на мисли не е реалистично да очакваме, че това е края на развитието и проблемите в образователната система. Бих казал, че тези тридесет години поставят една добра основа на образованието по български език в Молдова, върху която следващите поколения трябва да градят и осъвършенстват в бъдеще. Тук е мястото да споменем онези научни работници, преподаватели и институции, които със своя ентусиазъм успяха да създадат необходимите условия и база за понататъшното развитие на българистиката в Молдова и дадоха възможност на младите българи да учат своя майчин език.

До голяма степен, проблемите в сферата на образованието в България и Молдова са сходни. И в двата случая недостигът на финансови средства е в основата на търсенето на варианти за оптимизиране на процесите и оказва негативно въздействие върху образователния процес и реформата в сектор образование. Това, от своя страна поставя на изпитание голяма част от образователните институции в нашите две държави и в отделни случаи води след себе си негативни последствия и в други области от социално-икономическия живот. Един такъм пример е въвеждането на делегирани бюджети в образованието и необходимостта от закриване на учебни заведения в двете страни. В резултат на подобна политика в България се стигна до сериозен отлив на хора от селата и малките населени места, което породи и проблеми от друго естество. В Молдова се наблюдаваше същата ситуация, като благодарение на властите и наложения мораториум върху закриването на училища този процес е стопиран. Това се отрази благоприятно и върху училищата с изучаване на български език в отделни населени с етнически българи села и градове.

— Българският лицей «В.Левски» е уникално учебно заведение извън България. Обаче в условията на постояни промени в образователната система на Молдове има шанс статута му да се промени.

Ще подкрепи ли посолството инициативата за консолидиране на положението му, която ще опази училището от евантуални заплахи?

БТЛ «Васил Левски» е създаден благодарение на онези ентусиасти, за които стана въпрос по рано. Той е единственото в Молдова учебно заведение, в чието название фигурира определението «български». Това от своя страна го определя като уникално не само за Молдова, но и изобщо за държавите в които живеят българи и се изучава български език.

Лицеят изпитва същите проблеми както по-голяма част от училищата в Молдова и това е обусловено от факторите, изброени по-горе.

Що се касае до статута на БТЛ, посолството ще подкрепи всякаква инициатива, която е в полза на нашите сънародници в Молдова и съотвества на принципа на съблюдаване на законите в страната. В същото време считам, че инициативата по този въпрос следва да е на българската общност в Молдова, която да покаже желание в тази насока.

— Последните няколко години България започна активно да реализира проекти не само в хуманитарната сфера, но и финансира изграждането или ремонта на инфраструктурните обекти – училища, детски градини, системи за водоснабдаване. Кво успяхте да направите в тази посока и какво предстои?

Правителството на Република България финансира проекти в Молдова по две основни програми – «Роден език и култура зад граница» и «Сътрудничество за развитие».

Първата подпомага проекти в областта на образованието и дава възможност за допълнителни извън класни форми на обучение по български език, музика и история на България.

Втората програма е част от ангажиментите на страната ни като член на ЕС за подпомагане на партньорските държави. По нея се реализират проекти в областта на изграждането и ремонта на инфраструктура, изграждане на административен потенциал и др.

За периода 2016 – 2018 г. бяха реализирани редица проекти в Молдова на стойност над 1,5 млн. евро. Проекти бяха финансирани в Тараклия, Твърдица, Кортен, Стояновка, Кайраклия, Кирсово, Валя Пержей, Аблота де Сус и др. населени места. По-мащабните проекти бяха за изграждане на пречиствателни станции за питейна вода в Тараклийски район – проект изпълнен със съдействието на ПРООН в Молдова. В Стояновка беше извършена пълна реконструкция на отоплителната инсталация на гимназия «Иван Вазов», в Кортен беше ремонтиран кухненския блок на детската градина, а в Кирсово беше изградена канализация на новия район на селото.

Понастоящем в ход е изпълнението на общо четири проекта в Стояновка, Албота де сус, Кортен и Кирсово.
За финансиране през следващата година кандидатсстват общо 19 проекта в различни населени места в Молдова.

— Забелязва една любопитна тенденция: тук, в Молдова, стане ли нещо, веднага се обръщат към посолството и на институцията й се налага да играе ролята на пожарникар. Така че без раздаване на оценки няма да се размине: какво е мнение на българската дипломация за обществените организации на бесарабските българи? На брой стигат до четиресет, ама резултатите на работата им много-много не се виждат.

Нормална общочовешка черта е търсенето на мнение и опора в определени случаи, когато е налице чувство на несигурност под всякаква форма. Понякога на човек му е нужно съвсем малко за да придобие определена увереност в собствените си сили и възможности и да продължи да преследва целите си. Що се касае до мнението на посолството относно българските организации в Молдова, аз бих се въздържал от даване на конкретна оценка, тъй като считам, че всеки работи според способностите си. Важното тук е не колко, а какво може да се направи в интерес на обществото.

Успоредно с това считам, че дейността на организациите, тяхната активност и позиция са от особена важност за защитата на интересите на българското малцинство в Молдова и запазването на самосъзнанието на младото поколение. Необходимо е едно ядро, което да консолидира българската общност и отстоява нейните интереси във всяка област на обществения живот. Иска ми се в бъдеще повече млади хора да бъдат ангажиран с обществена дейност, да привнасят нови идеи и виждания за развитие на общността и активно участват в тяхната реализация. Същевременно следва да се използват мъдростта и опита на по-старото поколение, на което се дължат и голяма част от постигнатите резултати, за които говорихме по-рано.

— Лично аз се опасявам общността на бесарабскиете българи да не се превърне в нещо като етнокултурна резервация, в една затворена система, представителите на която ще танцуват и ще пеят на български по празниците, и с това участието им в културният, икономическият и политическият живот на Молдова ще е ограничен. Къде е границата на запазване на националната идентичност без да се накърнява правото на интеграция в общедържавните работи?

Всеки човек сам гради бъдещето си. В тази връзка от самата общност зависи до колко ще се изолира от обществения живот в страната. Бесарабските българи са пълноправни граждани на Молдова и в това си качество имат пълната възможност да работят и се развиват в желаната от тях насока. Възможностите за развитие в съвременна Молдова, според мен, не се различават от тези, в която и да било друга европейска страна. Необходими са активност, настойчивост, целеустременост и интелигентност за успешно постигане на целите и интеграция в обществото. Това са все качества, които са генетично заложени в българина и не виждам никаква пречка за нашите сънародници в това отношение. В тази насока, до голяма степен, е важно и владеенето на държавния език – нещо върху което трябва да се мисли в бъдеще при справяне с проблемите в образованието.

Особена важност в този процес имат и обществените организации. Един активен и балансиран подход от тяхна страна би изиграл достатъчно голяма роля за запазване на националната идентичност и същевременното интегриране на бесарабските българи в Молдова.

В същност, аз не бих казал, че липсват примери за успешна интеграция и успех. Познавам много бесарабски българи, които заемат добри позиции в държавната администрация, средствата за масова информация, културния и икономически живот в Молдова. Всички те могат да служат за пример и подпомагат изграждането на следващото поколение млади българи в Молдова.

— Не е голям секрет, че историческата диаспора в Молдова е компактна, ако може така да се нарече. Ние не сме распръснати по територията на цялата държава, а живеем в български по население села и градчета. Как се изграждат отношенията с тези общини, с кметовете им? Отворени ли са за полезно сътрудничество или предимно гонят интереса си, то ест разглеждат България като финансов донор?

До този момент не сме изпитвали затруднение в комуникацията си местните власти. Голяма част от тях са млади и активни ръководители, които не само са готови, но и сами търсят възможности за сътрудничество в полза на гражданите, а резултатите говорят сами за себе си. Разбира се по този въпрос имам и известни предпочитания.

— С подобряването на владеене на литературния българския език расте и желанието на хората да получават информация на родния си език. Смята ли България да подкрепи този стремеж на сънародниците, например, да съдейства за издаване на републикански весник?

По отношението на достъпа до информация считам, че България действа достатъчно активно. Съвсем наскоро беше осъществено посещение на ръководството на Националната радио с идеята за пускане на емисия в Тараклийски район. В Тараклия и района може да се слушат емисии на радио Шумен и радио Фокус.

Все пак съм на мнение, че издаването на републикански вестник по-скоро би било възможно със съдействието на обществените организации и бизнеса на местно ниво. Финансирането на подобна медия от българска страна е достатъчно сложно от гледна точка на кадровия потенциал, редакцията и контрола, което към днешна дата значително препятства подобно начинание.

— На 29 октомври е Денят на бесарабските българи. Преди да дойдите в Молдова предполагахте ли, че няколко години от живота ви ще са посветени на тях?

Пред всичко искам да поздравя нашите сънародници с предстоящия празник и да им пожелая крепко здраве, лично и семейно щастие и успехи във всяко тяхно начинание.

Що се касае до втората част от въпроса – постъпвайки на дипломатическа работа всеки от нас е настроен, че ще се докосне до други народи и култури, ще се сдобие с нови приятелства, някои от които ще останат за цял живот. В началото не съм предполагал, че част от моя живот и този на семейството ми ще премине именно в Молдова. В същото време не съжалявам нито за миг за тази възможност. Тук работата е динамична и интересна, и човек вижда на практика смисъла и резултатите от неговите усилия. Тук намерих и много приятели и интересни събеседници, с които се надявам да продължим контактите си и след заминаването ми.

Интервюто за портала Svetlina.Online подготви Олег Косых

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2018 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.