Проф. Валери Димитров: Трябват промени в закона, за да няма КТБ 2

/КРОСС/ Валери Димитров, професор по административно право, преподава в Юридическия факултет на УНСС и бивш председател на Сметната палата, в интервю за "Труд"

- Проф. Димитров, синдиците на КТБ вчера обявиха списъците на лицата на висши държавни длъжности с влогове или кредити в КТБ. Някакъв извод можем ли да си направим от тези списъци?

- По отношение на вложителите не можем да направим никакви изводи, защото те са кредитори на банката, а в крайна сметка всеки има правото да избере в коя банка да вложи парите си. Това нито е нарушение, нито е морално укоримо. Много по-важно е да се разкрият и да се разследват лицата, които са участвали в схемата за източване на ресурса на КТБ.

- В това отношениe през последните месеци бяха публикувани доста списъци - на лицата, които са имали преференциални лихви по влоговете си в банката; на кредитополучатели, които са получили кредити без обезпечение; на лицата, които са правили прихващания и т.н. Каква е ползата от цялата тази публичност?

- Полза има. Кредитополучателите на банка в несъстоятелност не могат да бъдат държани в тайна. Те трябва да станат публично известни. Това важи особено за случая с КТБ, която е инструмент за мащабна, добре организирана, продължила с години измама, организирана от основния акционер на банката с участието на множество подставени лица. Въпросните подставени лица са били фалшиви кредитополучатели - те са служили като разпределителни кутии на предоставените кредити, като парите са потъвали и изчезвали в дружества и компании, свързани с основния акционер. Тоест тук говорим за присвояване на паричен ресурс във вреда на вложителите. В този смисъл обществото трябва да знае кои са тези подставени лица и какъв е механизмът на измамата. Тази измама е добре описана от прокурорите, които разследват измамата КТБ. Подобни данни има и в доклада на компанията за разследване на активи „Аликс партньрс", който също потвърждава, че става дума за мащабна и организирана измама. Обществото трябва да знае кои са кредитополучателите, кой е организатор на измамата и кои са вложителите, на които са предоставени привилегировани лихвени условия, защото те ощетяват обикновените вложители.

- А защо докладът на „Аликс партнърс" не е публичен?

- По този въпрос се говори много, но трябва да се има предвид, че договорът с въпросната компания за разследване на активи е сключен от синдиците на КТБ, а не от Фонда за гарантиране на влоговете или някоя друга публична институция. „Аликс партньрс" категорично са настояли за клауза за конфиденциалност на този доклад. Тяхното съображение е, че оповестяването на данните може да компрометира и сериозно да затрудни усилията на синдиците да съберат колкото се може повече активи в масата на несъстоятелността.

- А защо синдиците не са поставили условие поне след приключването на тяхната дейност докладът да стане публичен?

- Аз не съм виждал договора и не мога да коментирам, но доколкото знам, по изрично настояване на самата компания съществува тази клауза, която е стандартна за договорите с банки в несъстоятелност.

- Но не е редно тази конфиденциалност да е за вечни времена.

- Не би трябвало да е за вечни времена. Аз лично смятам, че след приключване на производството по несъстоятелност, когато кредиторите са удовлетворени, не би трябвало да има пречка за публикуването на този доклад. Той би бил много полезно четиво.

- Вече мина година и половина от банковата криза. Можем ли да сме спокойни, че подобна измама, както вие я наричате, няма да се повтори?

- За съжаление измамата КТБ показа колко е лесно лица, които фактически управляват банката и се разпореждат с нейния паричен ресурс, да организират една измама под небрежния поглед на банковия надзор. Надзорът се провали изцяло във функцията си да бъде разкривател на измами. Оказа се, че той нямаше никакъв инструментариум, нито методология, нито практика по разследване и разкриване на измами.

- Новото ръководство предложи програма за реформа в банковия надзор, но тя изглежда плаха на фона на случилото се. Не е ли така?

- Реформата в БНБ тепърва започва. Вече е направен анализ на неуспеха и ако той е добър и се предприемат адекватни мерки, ситуацията може да се подобри и в бъдеще да не се допускат подобни катастрофи. Измамата КТБ разкри и много пропуски в действащото банково законодателство. Оказа се, че няма достатъчно буфери срещу добре планирана и организирана измама, която е провеждана систематично и последователно в продължение на години. Затова категорично законът трябва да бъде променен.

- В каква посока?

- Най-радикалното решение е акционерите и мениджърите на банките и всички свързани с тях лица да бъдат поставени под много сериозен надзор. В момента защитата срещу т.нар. вътрешни кредити, т.е. кредитите на свързани с банката лица, е недостатъчна, а те са рискови. На практика огромната част от кредитите, които са раздавани в КТБ, са кредити на свързани лица с основния акционер, на подставени негови лица, и това е огромен проблем. Вторият проблем е за отговорността на основните акционери. Според мен тези физически лица трябва да носят пълна имуществена отговорност пред кредиторите на банката - с цялото си имущество, солидарна отговорност за всичко, което са причинили на кредиторите. Сега акционерите имат ограничена отговорност до размера на притежаваните от тях акции.

- Според вас има ли подобен проблем с вътрешните кредити и с т.нар. големи експозиции и в други банки?

- Не мога да преценя. Сигурно не всички банкови практики са добри, но смятам, че като цяло българската банкова система е в добро състояние и че казусът КТБ е изолиран случай. Доказателствата са, че нямаше междубанкова криза, не се получи ефектът на доминото, нямаше междубанкови експозиции между КТБ и други банки и не се стигна до сътресение в банковата система. Напротив - просто пазарният дял на КТБ беше зает бързо от други банки. Затова смятам, че става дума за изолиран случай, който обаче трябва да бъде много силен сигнал за българския законодател, за да може да подобри нещата в по-добра посока.

- Интересното е, че всички български институции са били слепи за проблема с КТБ. Като че ли всички са имали сляпо доверие в банковия надзор?

- Основната отговорност за неразкриване на измамата е в БНБ. Но цялото общество имаше много по-розова картина за състоянието на банковата система и за надзорните практики в БНБ. Смяташе се, че всичко върви добре, особено след като банковата система беше оздравена след кризата през 90-те години. Оказа се, че са се появили нови рискове, за които няма достатъчно сетива. Ако добре прочетем урока, който ни се преподава с тази добре организирана измама, можем да си направим изводите и да предотвратим в бъдеще подобни неща. Според най-оптимистичните прогнози хората с негарантирани влогове и Фондът за гарантиране на влоговете биха могли да получат към 30-35% от стойността на средствата си в КТБ. Останалите пари са потънали в небитието, по-точно са укрити чрез измамни прехвърляния.

- Дали новото ръководство на БНБ ще поеме отговорността за банковия надзор, защото предишното я стовари единствено върху подуправителя, ръководещ това управление?

- Бяха направени доста анализи за неефективното функциониране на надзора, включително одит на Сметната палата и стана ясно, че управителният съвет на БНБ е бил изолиран от актуалната информация. Тя е била капсулирана в управление „Банков надзор" и при ръководещия го подуправител. Не са създадени добри практики за по-добро наблюдение, за следене на кредитния портфейл. Пълен провал на надзора е например проверката на кредитните досиета І тя е била крайно небрежна и непрофесионална.

- Тъй като вие ръководихте Сметната палата, имаше ли тя правомощия да проверява ефективността на банковия надзор?

- Във времето, в която аз ръководех Сметната палата, според наличните данни БНБ не беше рисков обект за надзор. По принцип одитните институции не проверяват централните банки за тяхната парична политика. По отношение на надзора в голяма част от страните на ЕС едва напоследък започнаха одити на централни банки. Освен това за подобна проверка е нужен специален капацитет. По мое време направихме одит на застрахователния надзор, упражняван от Комисията за финансов надзор. Но за да се направи одит на институция като БНБ, е необходима и парламентарна подкрепа. Казвам го директно. Знаете, че одитът, който се направи, макар и постфактум, беше възложен от парламента. Но дори в този случай в текста е отбелязано, че на одиторите не е оказано достатъчно съдействие. Тоест има сериозна съпротива срещу това да бъде одитирана централната банка.

- Предишното ръководство на БНБ имаше огромното самочувствие да претендира, че едва ли не всяка критика срещу тяхната работа е заплаха за финансовата стабилност на страната...

- Не искам да влизам в персонални оценки. И по света много рядко централните банки са подлагани на подобен тип одити. Случаят с КТБ разкри провалите в надзорните практики, макар дотогава да се смяташе, че българският банков надзор работи много добре.

- И вие не сте се усъмнили в тази предпоставка или по-скоро не сте имали парламентарна подкрепа за проверка?

- Нямаше данни за неблагополучия, тъй като репутацията на БНБ беше много висока, докато не настъпи катастрофата с КТБ.

- Не съжалявате ли, че не направихте по-рано проверка на надзора?

- За да влезем в такъв вид одит, нямахме достатъчно професионален капацитет. Доколкото знам, ръководството на БНБ оспори част от констатациите и изводите на Сметната палата, защото не е съгласно с тях и смята, че те не са достатъчно професионални. Аз не споделям това мнение. Разбира се, одиторите не са банкери, могат да направят пропуски, но като цяло докладът беше добър. Но смятам, че такива одити по принцип трябва да се възлагат от парламента поради особения статут на централната банка. Без сериозна политическа подкрепа такъв успешен одит не може да бъде извършен.

- Трябва ли да отпадне административната санкция за разпространение на информация за банки, която може да предизвика паника?

- Трябва да бъде променен Наказателният кодекс и да бъде предвидено наказание за разпространение на слухове, които могат да предизвикат банкова паника. Но това трябва да бъде много внимателно уредено, с точни и ясни правила - трябва да се наказват само умишлени деяния, за които е доказано, че целят разклащане на банки, т.е. трябва да има вредоносна цел. Не бива подобни текстове да се ползват за репресия срещу медии и да ограничава правото на изказване на критично мнение или на разпространяване на информация за банки. В крайна сметка банките не са свещени крави и не бива да бъдат вадени от прожектора публичното внимание. Видяхме до какво доведоха прекалената тайнственост, секретност и мъгла, която витаеше около КТБ и около надзорните практики на БНБ - до загуба в размер над 4 млрд. лв.