ЕС под тревога за фалшивите новини преди изборите за Европарламент

/КРОСС/ Ще се опитат ли руски тролове, американски медийни гиганти и опортюнистични търговци на фалшиви новини да отровят политическия пейзаж на Европа преди изборите за Европейски парламент?

Брюксел се опасява, че онлайн дезинформацията ще подхрани популистката вълна, а политици смятат, че именно тя е изкривила референдума за Брекзит и е довела Доналд Тръмп чак до Белия дом, пише АФП.

„Има външни анти-европейски сили, които се опитват – тайно или явно – да влияят на демократичния избор на европейците“, предупреди наскоро лидерът на ЕС Доналд Туск.

Това беше, твърди той, също „случаят с Брекзит и редица предизборни кампании в Европа“.

Между 23 и 26 май европейските гласоподаватели ще отидат на избори, за да изберат около 700 членове на Европейския парламент в Страсбург и да коват законодателството на целия континент.

През последните седмици на кампанията властите са нащрек, като се страхуват, че опоненти, включително Москва, ще се опитат да разпространяват фалшиви новини, усилени от социалните медии.

Това от своя страна би могло да увеличи подкрепата за различни популистки партии, да задълбочи съществуващите разделения сред електората и да подкопае вярата в демокрацията или институциите на ЕС.

Някои отиват дори толкова далеч, че да наричат явлението атака, водена от държавата.

„Има убедителни доказателства, че Русия е основен източник на дезинформация в Европа. Дезинформацията е част от руската военна доктрина и нейната стратегия за разделяне и отслабване на Запада“, заяви преди време вицепрезидентът на Европейската комисия и бивш естонски премиер Андрус Ансип.

Общественото доверие в националните и европейските институции и в така наречените основни медии вече е ниско и уеб-потребителите, които търсят пари от рекламни кликвания, са намерили пазар за фалшиви новини.

Добавете към тази държавна тайна пропаганда и вирусния ефект на базирани в САЩ медийни платформи като Facebook, Twitter и YouTube на Google и имате рецепта за намеса.

Мария Габриел, комисар на ЕС за дигиталната икономика, отбелязва това като „невидим бич“, който „навлиза в живота на нашите граждани и влияе на нашите мнения и вземане на решения“.

„Държавна цензура“

В отговор на предполагаемата заплаха, Европейската комисия изготви насоки за държавите-членки, като ги призова да подкрепят качествената журналистика или да работят с независими проверки на фактите.

През март ЕС създаде и „система за ранно предупреждение“, така че столиците да могат да споделят информация за „координирани опити на чуждестранни участници да манипулират“ демократичния дебат в реално време.

Европейската служба за външна дейност, клонът за външни работи на Комисията, разполага с екип от около 15 души, чиято основна задача е да открива и анализира кампании за дезинформация, насочени към ЕС.

Техният уебсайт, „ЕС срещу дезинформация“ (https://euvsdisinfo.eu/), претендира, че е опровергавал повече от 5 000 фалшиви новини, свързани главно с Русия.

Но ресурсите на блока остават скромни.

Както Пол Бътчър от мозъчния тръст „Център за европейска политика“ отбелязва, участието на държавни разузнавателни служби или министерства като Европейската служба за външна дейност в кампанията може да има обратен ефект.

Това подхранва подозренията за цензура и игра “на цензура и културна война между“ установеното ”и“ хората ”,” каза той в скорошен доклад.

По-добре от водената от държавата контра-пропаганда, каза той, „структурната съпротива срещу дезинформацията може да бъде изградена чрез усилията на гражданското общество, неправителствените организации и частния сектор.“

„Първо световно“

През последните месеци европейските власти увеличиха призивите за онлайн платформи, които да бъдат по-отговорни към съдържанието, което поставят пред очите на милиони хора.

Докато някои държави-членки, като Франция, са решили да приемат закони, Комисията разговаря с интернет гиганти.

В края на миналата година Facebook, Google и Twitter подписаха кодекс за най-добри практики с органите в Брюксел – „Светът първо“, според Габриел.

Според кодекса, индустрията се ангажира с прозрачност в политическата реклама, за затваряне на фалшиви акаунти и за „демонетизиране на доставчиците на дезинформация“ – или спиране на платени обяви за съмнителни сайтове.

Инициативата е дала резултати, но защитната стена на истината далеч не е непревземаема, както признава самата Комисия.