Изследване: Природозащитниците не се държат по-еко от останалите

/КРОСС/ Природозащитниците работят за спасяване на планетата, но малцина са толкова добре осведомени, когато става въпрос за антропогенния натиск на околната среда, пише ЕurekАlert, цитиран от НаукаOFFNews.

Нещо повече, първото широкообхватно проучване, което сравнява отпечатъка на самите природозащитници върху околната среда с това на други групи - медици и икономисти, в случая - установява, че еколозите се държат незабележимо по-екологично и разликите с другите хора са изненадващо скромни.

Проучването на четиримата автори е публикувано в списание Biological Conservation.

Изследователите коментират, че техните констатации добавят все повече доказателства, че образованието и знанието има малко влияние върху поведението на отделния човек, когато става въпрос за важни въпроси като околната среда и личното здраве.

Учени от университетите в Кеймбридж, Великобритания и Върмонт, САЩ, събраха данни за избора между набор възможности за начин на живот - от използването на бутилирана вода до въздушен транспорт, консумация на месо и размера на семейството - за 734 участници от трите групи.

Те откриват, че еколозите в сравнение с икономистите или медиците, рециклират малко повече и консумират малко по-малко месо, в начина, по който пътуват за работа, са сходни с другите групи, но притежават повече котки и кучета.

Средният природозащитник в извадката на изследването пътува девет пъти със самолет годишно (половината по работа, половината по лични причини), яде месо или риба пет пъти седмично.

Комбинираната оценка на екологичния отпечатък на природозащитниците е приблизително 16% по-малко от този на икономистите и 7% по-нисък от този на медиците.

Всъщност, учените откриват слаба корелация между степента на познаване на околната среда и екологичното поведение.

Освен това, едно екологично действие в един аспект от живота на човека не обуславя и други такива, независимо от професията. Така че един положителен и сравнително прост навик, като например рециклирането, не задейства други промени към по-ангажирано поведение.

Екипът предполага, че по-кардинални промени към подобрение биха могли да бъдат постигнати чрез насочване към по-ефективно поведение и стимулиране на алтернативи.

"Макар че ще бъде трудно да се приеме, че трябва да си признаем, че увеличаването на разходите за екологично образование може би не е панацея, както се надявахме", заяви водещият автор Андрю Балмфорд (Andrew Balmford), професор по екология в Университета в Кеймбридж.

"Структурните промени са от ключово значение. Например, като се предоставя по-достъпен обществен транспорт или премахване на субсидиите за производството на говеждо и агнешко месо. Само погледнете ефекта на подобрените схеми за събирането на усвояването на преработката на отпадъците"- заяви Балмфорд.

"Ние като природозащитници трябва да направим много повече, за да служим за пример. Очевидните отправни точки включват промяна на начина, по който по който влияем, честото присъствие на международни срещи вече не се счита за необходимо за постигане на някакъв прогрес. За много от нас полетите до тези срещи е може би най-големият принос за личните ни емисии".

"Не мисля, че природозащитниците са лицемери, аз мисля, че сме просто хора - това означава, че някои решения са рационални, а други рационализираме", заяви съавторът на проучването Брендън Фишър (Brendan Fisher) от Университета на Върмонт .

"Нашите резултати показват, че природозащитниците избират екологичното си поведение по същия начин като всички останали. Можем да ядем по-малко месо и да събираме повече компост, но и да летим повече, .. а много от нас все още пътуват на значителни разстояния с газови автомобили".

За изследването учените разглеждат поведението спрямо околната среда на 300 еколози, 207 икономисти и 227 медици от цяла Великобритания и САЩ.

Участниците бяха помолени също така да отговорят на поредица от фактически въпроси за проблемите на околната среда - от промените в атмосферата до изчезването на някои видове - и начини за най-ефективно намаляване на въглеродния отпечатък.

"Интересното е, че природозащитниците не показаха по-добри знания от икономистите и информираност за действията по опазването на околната среда", заяви Балмфорд.

Фишър коментира, че изследването подкрепя идеята, че "ценностите" са основен двигател на поведението.

"Няма значение дали сте медик, икономист или финансист, нашето проучване показва, че един от най-значимите фактори за поведението ви е колко цените околната среда", заяви Фишер.

"Икономистите, които се грижат за околната среда се държат като еколозите".