• 28 Март 2024 |
  •  USD / BGN 1.8091
  •  GBP / BGN 2.2873
  •  CHF / BGN 2.0027
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 13°C

„Сцена на вековете" стартира на 29 юли във Велико Търново

Велико Търново /КРОСС/ От 29 юли до 7 август историческият хълм „Царевец" ще се превърне в арена на летния фестивал „Сцена на вековете". Старата столица на България Велико Търново е мястото, което преди четвърт век режисьорът Пламен Карталов превърна в оперна арена на исторически събития, пресъздадени в неговите незабравими грандиозни постановки - оперите „Ивайло" от Марин Големинов /1985 г./ и „Цар Калоян" от Панчо Владигеров /1987 г./. Самият Марин Големинов приема поканата да дирижира спектакъла на „Ивайло", а постановката на „Цар Калоян" сбъдва дългогодишната мечта на Панчо Владигеров творбата му да се представи там, където се развива и историческото действие.

През 2008 г. режисьорът възстановява уникалния оперен фестивал, като през следващите години представя оперите „Турандот" от Пучини, „Цар Калоян" от Панчо Владигеров, „Княз Игор" от Бородин и „Дон Карлос" от Верди.

Благодарение на творческото въображение и новаторската художествена концепция на Пламен Карталов, „Царевец" оживява в „Сцена на вековете" - уникален български оперен фестивал на открито, който няма аналог в света. Това ново художествено явление за реализиране на оперни постановки на исторически места получи огромно национално и международно признание.


Тази година, Софийска опера и балет ще представи своите постановки - оперите „Атила" от Джузепе Верди и „Лакме"от Лео Делиб

В „Атила" публиката ще има възможност да се наслади на изкуството на артистите Орлин Анастасов /Атила/, Мартин Цонев /Атила/,Венцеслав Анастасов/ Ецио/, Бисер Георгиев /Ецио/,Радостина Николаева /Одабела/, Баясгалан Дашням /Одабела/, Даниел Дамянов /Форесто/, Калуди Калудов /Форесто/, оркестър и хор на Софийска опера и балет, диригент Алесандро Санджорджи, режисьор Пламен Карталов.

В „Лакме" от Лео Делиб ще участват Бисер Георгиев /Нилаканта/ Диана Василева /Лакме/, Диана Генова /Малика/, Георги Султанов /Джералд/, Даниел Острецов /Джералд/, Александър Крунев /Фредерик/ и др., оркестър, хор и балет на Софийска опера и балет. Диригент на спектакъла е Лоран Кампелон, режисьор - Пламен Карталов.

 

„АТИЛА"


ОРЛИН АНАСТАСОВ е един от най-достойните продължители на българската традиция на световноизвестни баси. Роден е в Русе през 1976 в семейството на водещите солисти на Русенската опера - сопраното Мария Венцеславова и баритона Анастас Анастасов. Негов единствен вокален педагог е Маестро Георги Делиганев.
На 19 години дебютира на професионална сцена, на 20 вече има натрупан професионален опит и репертоар, а едва 23-годишен, през 1999, прави своя изключително успешен дебют на сцената на „Ла Скала" с ролята на Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Росини под диригентството на Рикардо Шайи. Веднага след това получава покана за още две изяви в авторитетния оперен театър.
Името на Орлин Анастасов става широко известно след Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов" през 1998, когато печели Първа награда. Следващата година е ознаменувана с победата му на Международния конкурс „Пласидо Доминго" в Пуерто Рико, където e удостоен с Първата и абсолютна награда. Двете отличия откриват пътя на младия бас към световните сцени: Арена ди Верона, Ковънт Гардън, Римската опера, Гранд опера - Париж, Театро „Лисео" - Барселона, Театро „Реал" - Мадрид, Виенската Щатсопера, Театро „Масимо" - Палермо и отново „Ла Скала", където пее под палката на най-големите диригенти на нашето време - сър Колин Дейвис, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи. Сред ролите в богатия му репертоар са Мефистофел от "Фауст" на Гуно, Филип от "Дон Карлос" и Ферандо от "Трубадур" на Верди, роли в "Битката при Леняно", "Силата на съдбата" и "Аида" от Верди, "Пуритани" на Белини, "Бохеми" на Пучини, както и оперите на Хектор Берлиоз "Бенвенуто Челини", "Ромео и Жулиета", "Детството на Исус" и "Троянци".
Орлин Анастасов е сред фаворитите на световните оперни сцени и предпочитан бас, отличаващ се със своята неповторима индивидуалност, вокална зрялост и магнетично сценично присъствие. Много от световните критици го сравняват с Николай Гяуров, със Самуел Рейми и го нареждат сред най-големите имена от света на операта.
На Софийска сцена Орлин Анастасов се изявява многократно в оперите „Фауст"от Гуно, „Дон Карлос" от Верди, „Дон Кихот" от Жул Масне и др.
С изключителен успех певецът претворява ролята на Атила от едноименната опера на Дж. Верди в най-новата премиера на Миланската Ла Скала /20 юни 2011 г./


МАРТИН ЦОНЕВ е роден през 1973 г. в г.Русе. През 1994 г. завършва Русенското музикално училище, а през 1998 - Държавната музикална академия „Панчо Владигеров" със специалност оперно пеене. Усъвършенства професионалното си майсторство в Оперното студио към Университета по изкуствата в Грац, Австрия /1999 г./ и Международния оперен център в Амстердам /2000 г./. Професионалния си дебют прави през 1996 г. в Русенската опера със „Севилският бръснар" от Росини /Дон Базилио/
Още от първите си изяви - през 1998 г. с „Лучия ди Ламермур" от Доницети /в Бордо и Лисабон/, „Атила" от Верди, 2001 г. /Ротердам/ и със „Сватбата на Фигаро" от Моцарт и „Бохеми" от Пучини, 2001 г. /Виенска Фолксопера/, певецът се утвърждава на европейската оперна сцена. От 2002 г. той е солист в Операта в Бон, Германия, където изгражда внушителен репертоар. Там той претворява централните басови партии в оперите на Моцарт /"Дон Жуан", „Сватбата на Фигаро"/, Росини /"Севилският бръснар", „Пепеляшка"/, Доницети /"Лучия ди Ламермур", „Любовен еликсир"/, Верди /"Макбет", „Силата на съдбата", „Трубадур", „Аида", „Риголето", „Симоне Боканегра"/, Гуно /"Фауст"/, Чайковски /"Евгени Онегин"/, Офенбах /"Хофманови разкази"/, Хендел, Монтеверди, Бритън /"Сън в лятна нощ"/, А. Берг /"Лулу"/ и др.
Мартин Цонев има реализирани записи на опери /Верди - „Трубадур", „Набуко"/, Моцарт /"Дон Жуан"/, Чайковски /"Орлеанската дева"/, Пучини /"Момичето от златния запад"/, Яначек /"Из мъртвия дом"/, както и на кантатно-ораториални творби от Росини, Пучини, Бетовен, Верди.
Певецът е лауреат на няколко международни конкурса.
В Софийска опера и балет Мартин Цонев участва в „Рейнско злато" и „Валкюра" от Рихард Вагнер в ролята на Вотан.


ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ е роден през 1971 в Русе в семейството на едни от звездите на българския оперен театър Мария Венциславова и Анастас Анастасов, запомнени от публиката със съвместните им изпълнения на Макбет и Лейди Макбет, Тоска и Скарпия, Ренато и Амелия, Аида и Амонасро, Яго и Дездемонна и др. Мария Венциславова е Лауреат на Премията за интерпретация на Вагнер на Международния конкурс „Франциско Виняс" в Барселона /1974/.
Венцеслав Анастасов учи пеене с Маестро Георги Делиганев в Русе. Завършва Музикалната академия в София при проф. Асен Селимски. През 1997 дебютира като солист на Русенската опера. Участва в турнета в чужбина с ролите Зурга „Ловци на бисери", Шарплес „Мадам Бътерфлай", Марсел „Бохеми" , Фигаро „Севилският Бръснар", Евгений Онегин, Белкоре „Любовен Еликсир", „Кармина Бурана", Дон Жуан.
Най-големите му успехи са в роли от опери на Верди - първата е Жермон в „Травиата"/2003/, последвана от Набуко, Амонасро, Граф ди Луна, Ецио, Маркиз Поза.
Разгръща певческата си кариера на сцени като Палау де лас Артс - Валенсиа, Гран Театро де Лисео - Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум...
През 2007 - 2008 пее под диригентската палка на Лорин Маазел, Зубин Мета, Дмитрий Йуровски, Мишел Фурние. Ролята на Ескамилио „Кармен" го среща с големия испански режисьор Карлос Саура. Сред върховите творчески изяви е партньорството с брат му Орлин Анастасов в изпълнение на Родриго и Крал Филип на премиерата на операта Дон Карлос в Палау де лас Артс Валенсия с диригент Маестро Лорин Маазел. Една от последните му постановки, в която участва е „Ифигения в Таврид", където пее заедно с великия Пласидо Доминго.
В Софийска опера и балет Венцеслав Анастасов се изявява в оперите „Набуко", „Дон Карлос", „Риголето" от Верди, „Дон Кихот" от Масне


ДАНИЕЛ ДАМЯНОВ, тенор, завършва ортодоксална теология във Велико Търновския университет „Св.Св.Кирил и Методий". От 2007 до 2010 г. работи последователно в оперните театри в Русе, Варна, Стара Загора и Бургас. През 2010 г. е включен в състава на Софийска опера и балет. Репертоарът му включва роли от Верди, Пучини, Бизе и други европейски класици.
Една от успешните му последни изяви е в ролята на Зигмунд от „Валкюра" от Рихард Вагнер, постановка на Софийска опера и балет

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА е от най-изявените млади изпълнители на сцената на Националната опера и балет.
Радостина Николаева завършва Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на проф. Ирена Бръмбарова.
В началото на 2004 година Радостина Николаева направи запомнящи се дебюти на Софийска сцена в ролите на Лиу от "Турандот", Леонора от "Трубадур" и Амелия от "Бал с маски" на Верди. След работата си със световноизвестния белгийски диригент Кун Кесълс в спектакъла на "Трубадур", той я поканва да изпълни сопрановата партия в "Реквием" на Верди, с който се откри Осмия великденски фестивал в Операта. В рамките на фестивала Радостина Николаева дебютира в ролята на Анна Болейн в концертното изпълнение на едноименната опера на Доницети - премиерно за България. Радостина Николаева участва на сцената на Националната опера в ролите на Донна Анна от операта "Дон Жуан", Микаела от "Кармен" и Графинята от операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро". През сезон 2004/2005 година младата певица прибави към своя богат репертоар ролите на Дездемона от "Отело" на Верди, Мими от "Бохеми" на Пучини, Неда от "Палячи" на Леонкавало, Дидона от "Дидона и Еней" на Пърсел. Участва в откриването на "Софийски музикални седмици" на 23 май 2005г. като изпълни партиите на Габриел и Ева от кантатно-ораториалното произведение на Хайдн "Сътворението". На „Сцена на вековете" във Велико Търново Радостина Николаева бе бурно аплодирана от зрителите в ролята на Мария от операта „Цар Калоян" на Панчо Владигеров.
Радостина Николаева започва своя професионален път от родния си град Русе. През 1999 година дебютира в ролята на Донна Елвира от операта "Дон Жуан". В репертоара на певицата влизат също и ролите на Виолета от "Травиата", Елизабета Валоа от "Дон Карлос", Аида от едноименната опера. Гастролирала е във всички български оперни театри, в Македония, Германия, Холандия, Швейцария, Япония.
Носителка е на Трета награда от последното издание на Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов", Трета награда от Четвъртия оперен конкурс "Отавио Дзина" в Рим, Първа награда и награда на публиката от Деветото издание на конкурса „Спирос Аргирис", Сардзана, Италия.
В Софийска опера и балет Радосина Николаева държи централния сопранов репертоар в опери на Верди, Пучини, Белини, Доницети, Моцарт, Бизе, Бородин, Владигеров, Маестро Атанасов и др.

БАЯСГАЛАН ДАШНЯМ е родена в Улан Батор, Монголия. Завършва Държавна музикална академия „Панчо Владигеров" в София и майсторските класове на Гена Димитрова. От 2002 г. е солистка в Софийска опера и балет, където застъпва централния сопранов репертоар в опери на Верди, Пучини, Вагнер и др. Гастролира на много оперни сцени в Европа и Азия. За своите роли е носител на редица отличия, Сред последните завоевания на певицата е и партията на Брюнхилде от „Валкюра" от Рихард Вагнер, постановка на Софийска опера и балет.

АЛЕСАНДРО САНДЖОРДЖИ, диригент, е роден през 1960 г., завършва консеерватория в Милано с пиано, композиция и дирижиране.
Започва международната си кариера в Израел, а по-късно е поканен в Сао Паоло, Бразилия, като директор на „Театро Комунале", където работи до 1993 г.
Създава богат оперен и симфоничен репертоар с творби от Пучини, Доницети, Росини, Моцарт, Верди и от много още класически и съвременни композитори.. Участва в многобройни оперни фестивали и музикални семинари, както и гастролира в престижни симфонични и оперни институции в Бразилия и цяла Европа.
От 2006 г. дирижира и е главен гост-диригент в Операта в Белград, а по-късно и в Острава /Чехия/ и в Словашкия национален театър в Братислава, където има многобройни постановки на опери от Верди, Росини и Пучини.
В Софийска опера и балет дирижира с голям успех спектаклите на „Дон Карлос", „Набуко" и „Риголето" от Верди.


ПЛАМЕН КАРТАЛОВ, режисьор. Роден е в град София. Завършва Държавната музикална академия, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Новаторският му размах покрива широк диапазон от стилове и автори. Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера - Благоевград).
Пламен Карталов създава впечатляващи със сценичната си интерпретация произведения от български композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов.
Запомнящи са грандиозните зрелищни постановки на открито - "Ивайло" от Марин Големинов и "Цар Калоян" от Панчо Владигеров, поставени на "Сцената на вековете" на историческия крепост "Царевец" във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие. Превръща най-големия столичен площад в сцена за оперни спектакли на открито ("Аида", "Атила", "Кармен", "Княз Игор", "Турандот", "Севилският бръснар", "Сватбата на Фигаро", "Цар и дърводелец", "Мадам Бътерфлай" и др.) и създава фестивала "Опера на площада".
Не случайно във вестник "Капитал" пише, че "ако някой притежава таланта да превърне операта в истински празник, това безспорно е Пламен Карталов. Спектаклите му промениха отношението на столичани към нея. За тях вече тя не е единствено изкуство само за избрани." През есента на 2008 година възстановява уникалната „Сцена на вековете", като поставя на открито Пучиниевата опера „Турандот".
Като директор на Софийската опера и балет създава най-ефективна творческа и продуктивна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Под негово ръководство за първи път и с огромен успех, Националната опера се представи в Бразилия и в Япония. През месец октомври 2008 година Софийската опера гостува за четвърти път в Япония с новите постановки на Пламен Карталов „Бал с маски" и „Турандот". Показва се нов стил на национален оперен театър с постановките "Турандот", "Джоконда", "Дон Карлос", „Риголето" и „Бал с маски", които се оценяват от критиката и публиката като едни от най-добрите постижения представяни в Япония.
Като режисьор гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватска, Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария,
Има принос за професионалното израстване и международната кариера на много млади артисти. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим. Провежда майсторски класове в различни страни. Професор по режисура и актъорско майсторство
Многократно е канен за жури на авторитетни международни конкурси за млади оперни певци. Участва в европейски конференции с доклади по творчески, организационни и управленски въпроси на оперния театър.
Удостояван е с награди, между които: "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци в България, годишните награди на БНР и Столична община, „Златна книга" на Европейския форум на експертите, "Златна муза" (Русия), Златен медал на фондацията "Роза Понсел" (САЩ), Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на "Любовен еликсир" на Доницети, и др. Носител е на държавното отличие орден „Кирил и Методи" Първа степен и на най-големия правителствен бразилски орден "Рицар на южния кръст".
През март 2009 година Пламен Карталов поставя за първи път в България операта „Дон Кихот" на Масне. Музикалната критика отбелязва единодушно: „Неговото решение на „Дон Кихот‛ е цялостно, театрално, артистично, елегантно иронично, пародийно бравурно и същевременно мъдро и многопластово. Мащабността на пространственото му мислене е деликатно овладяна и всичко е организирано в цялостна концепция".
На 22 май 2010 г. бе премиерата на последната постановка на Пламен Карталов - операта „Рейнско злато", първа част от прочутата татралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга".Идеята на Маестрото е всяка следваща година да поставя по една част от тетралогията: „Валкюра" /с премиера 14 април 2011 г./, „Зигфрид" /2012 г./ и „Залезът на боговете" /2013 г/, с която Софийската опера ще се включи в световното честване на 200-годишнината от рождението на композитора.
Критиката отбелязва големия успех на постановката, като очаква с нетърпение новите спектакли на режисьора

На 14 април 2011 г. се състоя най-новата премиера, операта „Валкюра" от Рихард Вагнер, отново голямо творческо завоевание и безспорен връх в артистичния път на Пламен Карталов. Спектакълът е високо оценен от българската и международна критика.

 

„ЛАКМЕ"

БИСЕР ГЕОРГИЕВ е роден е на 15 юни, 1974 г. във Варна, България. През 1998 г. завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров", София в класа на проф. Ирена Бръмбарова. След дипломирането си продължава усъвършенстването си в майсторските класове на Гена Димитрова, Александрина Милчева, Калуди Калудов и Никола Гюзелев. Бисер Георгиев участва в много международни конкурси, където печели призови места: Конкурс за млади оперни певци „Христо Бръмбаров" , конкурс „Мaria Kraja", Тирана, Албания, Международен певчески конкурс - Ро, Италия. Понастоящем певецът се изявява на всички български концертни и оперни сцени, както и осъществява множество гастроли в Швейцария, Австрия, Холандия, Испания, Германия, Португалия, САЩ, Япония. Бисер Георгиев е солист в Софийска опера и балет, където дебютира в партиите на Санчо /"Дон Кихот" от Масне/, Иоан /"Саломе" от Р. Щраус/, Цар Калоян /"Цар Калоян" от П. Владигеров/, Нилаканта /"Лакме" от Делиб/, Фридрих фон Телрамунд /"Лоенгрин" от Вагнер/. Той поддържа голям репертоар с основните баритонови роли: Валентин /"Фауст" от Гуно/, Макбет, Риголето, Ж. Жермон, Амонасро, Граф ди Луна, Симоне Боканегра, Набуко, Ескамилио и много още други. Една от коронните му партии е тази на Скарпия /"Тоска" от Пучини/. С нея той дебютира през 2008 г. в Пражката национална опера, за което получава възторжени отзиви от критика и публика.
В Софийска опера и балет Бисер Георгиев има многобройни изяви в оперите на Верди, Пучини, Масне, Щраус, Вагнер, като едно от последните му особено силно творческо постижение е ролята му в „Рейнско злато" от Вагнер - Алберих, за която той е високо оценен.

ДИАНА ВАСИЛЕВА е дипломантка на НБУ по оперно пеене. Завършва майсторски клас на Райна Кабаиванска със специална стипендия на нейната фондация. Ролята на Царицата на нощта играе в Софийска опера и балет и ОФД - Русе, както и на фестивала в Палма де Майорка. Участва в редица престижни концерти в България и чужбина. Лауреат е на Осмия международен конкурс за млади певции пианисти - Одрин и на Националния оперенконкурс „Премия проф. „Христо Бръмбаров".
В Софийска опера и балет, Диана Василева с неизменен успех застъпва колоратурния сопранов репертоар, като особено ярки са нейните изяви в оперите на Моцарт /Царицата на нощта от „Вълшебната флейта"/ и най вече като Лакме от едноименната опера на Лео Делиб.

ПЕТЯ ИВАНОВА е българска оперна певица, колоратурно сопрано.
Тя е завършила Държавната музикална академия в София през 1999 г. Печели трета награда на Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов". Започва работа в Националната опера в София, където пее партиите на Розина в "Севилския бръснар" на Джоакино Росини, Лучия в "Лучия ди Ламермур" на Гаетано Доницети, Джилда в "Риголето" и Оскар в "Бал с маски" на Джузепе Верди.
През 2001 г. е поканена да пее Джилда на летния фестивал в Любляна и Мюзета в "Бохеми" на Джакомо Пучини в Марибор, Словения. След като през 2002 г. печели първа награда на международния конкурс за оперни певци "Ондина Отта" в Словения, тя получава постоянен ангажимент в Националния театър в Марибор, където изпълнява ролите на Кралицата на Нощта във "Вълшебната флейта" на Моцарт, Кунигунда в "Кандид" на Ленърд Бърнстийн, Нанета във "Фалстаф" на Верди и др.
В Софийска опера и балет Петя Иванова с успех изпълнява ролите на Джилда /"Риголето" от Верди/, Лакме от едноименната опера на Делиб.

СТАНИСЛАВА ИВАНОВА е родена в град Бургас, където завършва СМУ "Проф. Панчо Владигеров" със специалност флейта. През 2004 г. специализира класическо пеене при проф. Илка Попова.
Репертоарът й е разнообразен - Адина от "Любовен елексир", Виолета от "Травиата", Розина от "Севилският бръснар", Джилда от "Риголето", Лучия от "Лучия ди Ламермур" и други, повечето от които изпълнява както на сцената на Софийската опера, така и на оперните сцени в Белгия, Холандия, Австрия, Словения и Германия.
През 2009 г. Станислава Иванова се представя с огромен успех на фестивала "La Folle Journee de Kanazawa" в Япония и получава покана за участие в следващите фестивали. Носител е на специалната награда за българска песен на конкурса на името на голямата българска певица Гена Димитрова, а също така е и стипендиант на фондация "Yamaha", която за първи се присъжда на певци. Известният български пианист и композитор проф. Йовчо Крушев пише песни специално за нея. Иванова е работила с големия италиански режисьор Стефано Пода. Пяла е под палката на диригенти от Япония, Испания, Австрия. Взима участие в майсторския клас на световната оперна прима Анна Томова-Синтова.
На сцената на Софийската опера певицата се изявява в ролите на Розина от "Севилският бръснар", Олимпия от "Хофманови разкази", Царицата на нощта от "Вълшебната флейта" и други. Ролята на Олимпия в „Хофманови разкази" - постановка с режисьор Пламен Карталов, е дебютна за певицата.

ДИАНА ГЕНОВА, мецосопрано завършва през 1998 Музикалната Академия в София.
Неин вокален педагог е световно известният бас - баритон Георги Генов.
1996-1998 завършва майсторски клас по актъорско майсторство, ръководен от директора на Националната Опера и Балет - маестро Пламен Карталов.Майсторски класове при Александрина Милчева и Райна Кабаиванска.
Участва в редица международни оперни конкурси. Дебютира в ролята на Фенена от оп."Набуко"на сцената на опера Стара Загора. Репертоарът й е богат с роли като: Фенена от „Набуко",Мадалена от „Риголето", -Уокли от "Момичето от Златния Запад", Пажа от"Саломе",Малика от „Лакме,-Ческа от "Джани Скики" и др.


ГЕОРГИ СУЛТАНОВ, тенор завършва АМТИ в Пловдив при проф. Калина Жекова. Солист в Музикалния театър във Велико Търново (от 1998) и на операта в Бургас (от 2002). През 2006 дебютира в Софийска опера и балет в „Италианката в Алжир" и „Вълшебната флейта". Участва в оперни спектакли и концерти в България и чужбина. Изпълнява централни
тенорови партии в „Травиата", „Севилският бръснар", „Така правят
всички", „Дон Жуан",„Евгений Онегин" и др.
Една от последните роли на Султанов в Софийска опера и балет е тази на Джералд от „Лакме" на Лео Делиб.

ДАНИЕЛ ОСТРЕЦОВ е роден в гр. Русе, където завършва Националното музикално училище „Веселин Стоянов". След обучението си в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров", София, той работи с известните наши певци Никола Николов и Калуди Калудов, участва активно в майсторските класове на Калудов и ярко се изявява на концертните изпълнения в къщата „Борис Христов" в София. Усъвършенства вокалното си майсторство с проф. Лиляна Жабленска. През 2008 г. специализира при Мирела Паруто и Антонио Боае, преподаватели в академията „Борис Христов" в Рим. Певецът придобива сценичен опит на европейските сцени, на които излиза с български и чуждестранни диригенти. През 2007 г. дебютира в САЩ в ролята на Граф Алмавива /„Севилският бръснар" от Росини/ и в ролята на Дон Базилио /„Сватбата на Фигаро" от Моцарт/. През същата година изпълнява за първи път в България ролята на Ачесте от операта на В. А. Моцарт „Асканио в Алба", а по-късно, през декември, я изпълнява във Варезе, Италия. Д. Острецов изгражда богат репертоар: Граф Алмавива /„Севилският бръснар" от Росини/, Дон Отавио /„Дон Жуан от Моцарт/, Дон Базилио и Дон Курцио /„Сватбата на Фигаро" от Моцарт/, Измаел /„Набуко" от Верди/, Пинкертон /„Мадам Бътерфлай" от Пучини/, Алфред /„Травиата" от Верди/, Панг и Понг /„Турандот" от Пучини/, Спаланцани /„Хофманови разкази" от Офенбах/ и др. Има множество спектакли и концерти в Италия, Австрия, Германия, Холандия, Дания и САЩ.

АЛЕКСАНДЪР КРУНЕВ завършва ДМА в София.
Дебютира на професионална сцена с ролята на Жорж Жермон в Пловдивската опера. Солист е на Софийска опера и балет, постоянен гост е на всички български оперни театри. Гастролира в чужбина - Европа, Корея, Япония. Има многобройни студийни записи в БНТ и БНР.
В репертоара му са солистични баритонови партии от „Севилският бръснар", „Любовен еликсир", „Лучия ди Ламермур", „Дон Паскуале", „Набуко", „Ернани",„Риголето", „Трубадур",„Бал с маски", „Силата на съдбата", „Дон Карлос", „Аида", „Отело" и др. Има и богат кантатно-ораториален репертоар.
В Софийска опера и балет Крунев е един от водещите солисти, като зстъпва голяма част от централния баритонов репертоар в оперите на Верди, Пучини, Росини, Моцарт, Доницети, Делиб и др.

 

ЛОРАН КАМПЕЛОН, диригент, започва да учи цигулка, туба, ударни инструменти и пеене, след което завършва философия и дирижиране в Парижката консерватория. На 23 години той вече е асистент на Музикалния директор на операта в Тулон. В продължение на пет сезона дирижира там и в чужбина богат оперен, оперетен и балетен репертоар, към който скоро добавя симфониите на Бетовен, Малер, Шостакович, Берлиоз. През октомври 2001 г. е избран единодушно за победител на единадесетия международен конкурс за млади диригенти в Сполето, Италия. Избран от Министерството на външните работи на Франция като артист, най-добре представящ страната, той разширява френския си репертоар с произведения от Равел, Цезар Франк, Камий Сен-Санс, Клод Дебюси и го представя в различни страни. През октомври 2003 г. поема длъжността артистичен директор на фестивала в Сент-Етиен, Франция. Дирижира оперите "Любовен еликсир" от Доницети, "Саломе" от Рихард Щраус, "Тоска" и "Турандот" от Джакомо Пучини, "Кармен" от Жорж Бизе, "Вълшебната флейта" и "Така правят всички" от В. А. Моцарт, "Фауст" от Шарл Гуно в Националната опера в Бордо, Операта Тулон, Операта в Сент-Етиен.
В Софийска опера и балет, Кампелон е чест гост.Дирижира оперите „Лакме" от Делиб, „Дон Кихот" от Масне, „Травиата" от Верди, „Турандот" от Пучини

 

 

Програма:

СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ

29 ЮЛИ - 7 АВГУСТ 2011

ЛЕТЕН ФЕСТИВАЛ
„СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ"
ВЕЛИКО ТЪРНОВО - КРЕПОСТ ЦАРЕВЕЦ


ОПЕРА
29, 30, 31 ЮЛИ 2011

АТИЛА
Опера от Джузепе Верди


Участват:
АТИЛА
ОРЛИН АНАСТАСОВ/29,31.07/
МАРТИН ЦОНЕВ/30.07/
ЕЦИО
ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ/29,31.07/
БИСЕР ГЕОРГИЕВ/30.07/
ОДАБЕЛА
РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА/29,31.07/
БАЯСГАЛАН ДАШНЯМ/30.07/
ФОРЕСТО
ДАНИЕЛ ДАМЯНОВ/29,31.07/
КАЛУДИ КАЛУДОВ/30.07/
УЛДИНО
ПЛАМЕН ПАПАЗИКОВ
ЛЕОНЕ
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ


ДИРИГЕНТ
АЛЕСАНДРО САНДЖОРДЖИ
ПОСТАНОВКА
ПЛАМЕН КАРТАЛОВ
Режисьор
Вера Петрова
Сценография
Борис Стойнов
Костюми
Павлина Коцева
Диригент на хора
Виолета Димитрова
Концертмайстор
Ирина Стоянова
Солисти, оркестър и хор на Софийска опера и балет


5, 6, 7 АВГУСТ 2011
ЛАКМЕ
Опера от Лео Делиб


Участват:
НИЛАКАНТА
БИСЕР ГЕОРГИЕВ
ЛАКМЕ
ДИАНА ВАСИЛЕВА/5,7.08/
СТАНИСЛАВА ИВАНОВА/6.08/
МАЛИКА
ДИАНА ГЕНОВА
АДЖИ
МИРОСЛАВ АНДРЕЕВ
ПЛАМЕН ПАПАЗИКОВ
ДЖЕРАЛД
ГЕОРГИ СУЛТАНОВ/5,7.08/
ДАНИЕЛ ОСТРЕЦОВ/6.08/
ФРЕДЕРИК
АЛЕКСАНДЪР КРУНЕВ
ЕЛЕН
ЕЛЕНА СТОЯНОВА
РОУЗ
СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА
МИСИС БЕНТСЪН
РУМЯНА ПЕТРОВА
СОЛО БАЛЕТ
КАТЕРИНА ПЕТРОВА

ДИРИГЕНТ
ЛОРАН КАМПЕЛОН
РЕЖИСЬОР
ПЛАМЕН КАРТАЛОВ
Сценография
Миодраг Табачки
Костюми
Ангелина Атладжич
Диригент на хора
Виолета Димитрова
Концертмайстор
Ирина Стоянова
Отговорен асистент -
режисьор Ясна Жарич
Хореография
Мая Шопова
Репетитор
Риолина Топалова
Солисти, оркестър, хор и балет на Софийска опера и балет



БАЛЕТ

2 АВГУСТ 2011
ВАРДАР
Балет по музика на Панчо Владигеров

Участват:
МОМЪК
НИКОЛА ХАДЖИТАНЕВ
МЪДРОСТ
САРА-НОРА КРЪСТЕВА
ВЯРА
КАТЕРИНА ПЕТРОВА
НАДЕЖДА
ДИАНА НОВЕВА
ЛЮБОВ
ДИЛЯНА НИКИФОРОВА
Солисти и ансамбъл на балета на Софийска опера и балет

Хореография и постановка
Момчил Младенов
Сценография и декор
Борян Белчев
Костюми
Християна Михалева-Зорбалиева
Художник
Каталина Милева
Асистент режисьор
Риолина Топалова
Репетитор
Евгения Кръстева


КАРМЕН
Балет по музика на Бизе-Шчедрин


Участват:
КАРМЕН
ДИЛЯНА НИКИФОРОВА
ХОЗЕ
НИКОЛА ХАДЖИТАНЕВ
ЕСКАМИЛИО
РОСЕН КАНЕВ
ЦУНИГА
ЕЛЕНКО ИВАНОВ
СЪДБА
КАТЕРИНА ПЕТРОВА
Ансамбъл на балета на Софийска опера и балет

Хореография и режисура
Алберто Алонсо
Асистент хореограф
Соня Алонсо
Художник на декора
Борян Белчев
Художник на костюмите
Християна Михалева-Зорбалиева
Репетитор
Евгения Кръстева
Асистент режисьор
РиолинаТопалова


3 АВГУСТ 2011
ЗОРБА ГЪРКЪТ
Балет от Микис Теодоракис


Участват:
ЗОРБА
РОСЕН КАНЕВ
МАРИНА
ДИЛЯНА НИКИФОРОВА
ДЖОН
НИКОЛА ХАДЖИТАНЕВ
ЙОРГОС
КИРИЛ ИВАНОВ
МАДАМ ОРТАНС
САРА-НОРА КРЪСТЕВА
Ансамбъл на балета на Софийска опера и балет

Хореография, режисура и либрето
Лорка Масине
Асистент хореограф
Анна Кжишков
Художник на декора
Валентин Топенчаров
Художник-консултант на костюмите
Цветанка Петкова-Стойнова
Репетитор
Евгения Кръстева
Асистент режисьор
Риолина Топалова

БИЛЕТИ ON LINE: WWW.VELIKOTURNOVO.INFO
++359(0)62622148

 

 

Съдържание на операта „Атила" от Верди

Пролог
Площад в Акуилея. Армията на хуните е завладяла и опожарила и този римски град. Годината е 426 и Атила - "Бичът божи", се готви да превземе столицата. Войнствените амазонки са в плен при хунския вожд и когато тяхната предводителка Одабела, дъщерята на градоначалника на Акуилея, моли Атила да й върне меча, той й подава своя. Младата жена има едно желание - да отмъсти за баща си и за своя годеник, офицера Форесто.

От Рим пристигат пратеници. Атила е изненадан, че мисията се води от генерал Ецио, неговият стар противник, когото дълбоко уважава. Римлянинът предлага на хунския вожд мирно споразумение: нека Атила да запази за себе си целия свят, но Италия да остави на Ецио. "Бичът божи" с възмущение отказва. Той скоро ще покори Рим и жестоко ще накаже императора, за това че не се е предал доброволно.

Пустинен остров на река Алтрус. Отшелници оплакват нерадостната съдба на Рим. Пристига група бежанци от Акуилея, водени от Форесто. Той не е загинал при обсадата на града и сега е готов да отмъсти на Атила.

Първо действие
Лагерът на Атила край Рим. В ранното утро Одабела оплаква своя баща и годеник, които смята за мъртви. Появява се Форесто и девойката радостна се хвърля в обятията му. Но младият офицер я отблъсква - той вярва, че му е изменила, след като е дошла доброволно в лагера на врага. Одабела му припомня библейската притча за еврейската красавица Юдит, която спасила своя народ от вавилонците, като отрязала главата на техния военачалник Олоферн. Одабела също иска да убие тирана. Форесто моли своята любима за прошка и двамата се заклеват да умрат за родината.

Атила се събужда в шатрата си и разказва на своя роб Улдино как в съня си е видял висок белокос римлянин, който го предупредил да се върне обратно и да не посяга на Вечния град, защото тази благословена земя принадлежи на Бога! Атила е смутен и разколебан, но за кратко. След малко той вдига войската си за последен щурм. На бойните тромпети отвръща хор на римски жени, деца и старци, вдигнали се да защитят града. Води ги старецът Леоне, когото Атила е видял в съня си, и той му повтаря същите думи. Изплашеният до смърт хунски вожд пада в безсъзнание.

Второ действие
Лагерът на Ецио край Рим. Генералът размишлява за съдбата на родината си, когато група роби - пленници на Атила, пристигат с покана за голям пир. Сред тях е и Форесто. Той повиква настрана Ецио, за да го предупреди, че тази вечер хунският вожд ще бъде убит. Преди да започне пирът, друидите (жреците на галите) предупреждават Атила да се пази от римските си гости. По време на танца на жриците от всички страни пламват буйни огньове. Сред хаоса Форесто открива своята Одабела и я пита дали е сипала отрова в чашата на Атила. Хунският вожд е разгорещен и жаден и решава да вдигне тост в чест на своя бог Водан, но в последния момент Одабела го възспира, като му разкрива заговора. Форесто поема вината върху себе си. Одабела моли Атила да й даде злосторника - тя лично ще се разправи с него! Атила се съгласява. Трогнат от постъпката й той обявява пред всички, че ще вземе младата римлянка за жена. Пирът продължава. Одабела помага на Форесто да избяга. Младежът се заклева да отмъсти на невярната си годеница.

Трето действие
Утро в гората, разделяща лагерите на Атила и Ецио. Форесто страда за изгубената си любов и проклина Одабела. Пристига Ецио и му съобщава, че римската армия е готова за настъпление и само чака сигнал, за да атакува хунските нашественици. Идва и Одабела. Тя е успяла да избяга от лагера на врага и моли Форесто да й прости - набавила е всичко, за да спаси своя народ. Хунският вожд е открил измяната на Одабела и идва в лагера на Ецио. Одабела застава пред него и забива меча си в гърдите му. Римляните надават радостни викове: най-сетне хуните са разгромени. Вечният град е спасен!

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО
Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан ІІІ от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура от европейската история. В Западна Европа хунският вожд е запомнен като символ на жестокостта, яростен варварин и враг на цивилизацията.

Верди се заинтересува от съдбата на Атила през пролетта на 1845 г. Той вече има своите първи успехи - „Набуко", „Ломбардци" и „Ернани". Логично е след големия успех на „Ернани" във Венеция композиторът да получи заявка за нова опера. Вниманието на композитора е привлечено от петактната трагедия наречена „Атила, вождът на хуните" на Закариас Вернер. Прочел е и един труд на мадам дьо Стаел за Германия, в който тя поставя Вернер непосредствено след Шилер и Гьоте. Трагедията на Вернер е написана в началото на 19 век и през 1808 г. е публикувана. Верди препоръчва пиесата на Вернер и книгата на Стаел на Франческо Мария Пиаве с цел създаване на ново либрето. За жалост това не се случва. Либретото на „Атила" е написано от Темистокъл Солера (създал „Набуко", „Ломбардци" и „Жана д`Арк") и е доста видоизменено в сравнение с пиесата на Вернер, както и с историческата истина.

На 17 май 1846 г. в театър „Ла Фениче" във Венеция е премиерата на новата опера на Джузепе Верди - "Атила". Буря от аплодисменти, абсолютен фурор, а фразата „Ти ще имаш света, остави Италия на мен" взривява залата. Революционният дух вече витае в града и избухва две години по-късно. И до днес всички се чудят как строгата австрийска цензура (Венеция по това време е управлявана от австрийците) допуска на бял свят тази творба. Публика и критика са единодушни, че това е една прекрасна опера, най-добрата, написана от Верди досега. Но все пак да не забравяме, че годината е 1846, тя все още е едва деветата и от нея до последната - „Фалстаф" ще измине близо половин век, а Верди ще сътвори още и още прекрасна музика.

 

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.