Ще влезе ли БСП в Червената книга

/КРОСС/За първи път след демонизирането на Жан Виденов на пленум в събота ръководството на БСП даде оценка на последиците от 13-годишното лидерство на Сергей Станишев. Вярно, с половин уста и само с пет изречения, но те звучат като предупреждение към председателя на ПЕС, който все по-упорито се опитва да дирижира столетницата - кога от семинари, които организира из страната, кога от форуми в Брюксел. Станишев сякаш е забравил, че под вещото му ръководство партията реализира 11 загуби на избори, че излъга, като твърдеше, че води листата за Европарламента само за да я тегли напред и няма никакво намерение да ходи в Брюксел.

„В условията на световната финансова и икономическа криза, на надигащото се социално недоволство БСП обяви курс на радикална промяна, за демократична и социална България. Управлението, в което участвахме (кабинетът на Орешарски с мандат на БСП - б.р.), не реализира този курс въпреки предприетите стабилизационни и социални мерки. БСП

не успя да оправдае очакванията

на хората. Не можа да ги убеди, че представлява техните интереси. Бяхме наказани за грешките и компромисите с най-тежката изборна загуба." Този текст е част от политическата декларация, която навръх Цветница ще бъде гласувана на поредното заседание на 48-ия конгрес. За първи път никой не стана и не възропта срещу оценката. А в столетницата отдавна бяха забравили да правят това. Наложи се Станишев сам да се защитава. Под претекст, че избирателите не бива да се връщат към мрачните спомени за загуби и че преди избори трябва да им се внушава ведър оптимизъм, лично бившият лидер на столетницата поискал признанията за провала на кабинета „Орешарски" да отпаднат от програмния документ. Без свян попитал: „Ние харакири ли ще си правим?" и призовал съпартийците си да бъдат единни, тръгвайки към местния вот. Единственият, който дръзнал да опонира на председателя на ПЕС, се оказал Георги Пирински. В присъщия му дипломатичен тон той призовал, като се говори за връщане на доверието в БСП, да не се забравя кой го е разпилял.

В крайна сметка спорният текст оценка не отпадна и това беше знак, че Михаил Миков и хората в изпълнителното бюро, които стоят зад него като лидер на партията са готови да извървят пътя на

еманципирането от Станишев

Не е тайна, че от началото на годината на „Позитано" 20 освен организационните и идейни проблеми, свързани с търсенето на нов образ на БСП, имат и още един сериозен кахър. И той се нарича Сергей Станишев. Причината е, че след бягството си в Европарламента и няколкомесечна ненамеса в делата на новото ръководство на партията лидерът на ПЕС реши отново да влезе в ролята на ментор. Той сякаш бързо преглътна и забрави обидата от отказа на Изпълнителното бюро да остане поне начело на съвета на коалицията. Офертата му бе отхвърлена дипломатично с припомнянето, че в столетницата лидерът оглавява и този орган. От януари Станишев има нов план за влияние в БСП - чрез обучителни семинари за ръководството, които малцина приемат за чиста монета. И не без основание. Причината е, че и на двата форума лидерът на ПЕС като генерален секретар заложи на пространни речи от 40-50 минути. В тях успя да нарита ръководството, че закъснява с кампанията, да нахока партията, че била в изолация, и да обещае, че по време на кампанията партията ще отиде при хората. Всичко това повече приляга да бъде изречено от председателя на партията Михаил Миков, на когото бе отредена роля на част от миманса. Последното красноречиво доказателство за напрежение между настоящия и бившия лидер дойде в деня на съботния пленум. За него Станишев закъсня, а причината се оказа участие в „Дарик". Преди да се появи на „Позитано" 20, той предпочете да успокои от ефира на радиото настръхналите си съпартийци с уверението, че няма намерение да се връща начело на БСП, а приоритет му било преизбирането начело на ПЕС (конгресът на партията е на 12-13 юни). Ами ако не бъде преизбран? Още повече че в момента има и сериозен репутационен проблем след свалянето на имунитета. Това означава ли, че ще се върне начело на партията на бял кон?

Вина има и самият Михаил Миков

който се оказа в позицията на формален лидер, оставяйки Станишев да се изживява като истинския партиен шеф. В столетницата се надяваха, че юристът, ако не с първите си стъпки, поне след първите сто дни като председател на партията, ако не успее да покаже нова визия, поне ще направи крачки в правилна посока. Очакванията бяха той да покаже лидерско самочувствие, желание за работа със структурите и да даде знак, че е готов да извади БСП от изолацията. Какво се случи обаче? За 240 дни начело на най-старата партия Миков продължи поетия курс на стремглаво спускане в пропастта. Не е тайна, че юристът получи достатъчен кредит на доверие от съпартийците си, които разчитаха на неговата диалогичност, търпение, парламентаризъм в отношенията и умение да слуша. Питаха се дали Миков ще има дарбата да изведе столетницата от ъгъла, където заслужено бе натикана след краха на правителството „Орешарски". Вместо очакваните нови послания Миков продължи по утъпкания от Станишев път - говори с клишета, громи външните и вътрешните противници в скучни речи и сочи с пръст враговете с партиен билет. За негова радост към обичайните заподозрени за неволите на БСП - „коалиционни партньорства", „крайно деструктивното и антидържавническо поведение на президента, на ГЕРБ и на Реформаторския блок" бе добавен и още един противник - АБВ.

В парламента червените остриета Мая Манолова и Корнелия Нинова се опитват да демонстрират опозиционност, но резултатът е наддумване без последици нито за управляващите, нито за БСП.

Янаки Стоилов продължава с мечтите за остър ляв завой, но напъните му раждат само скучни партийни документи, изпълнени с лозунги.

Част от младоците, които Димитър Дъбов обвини, че разбомбват партията, сега искат да строят партиен МОЛ за нови идеи. Ръководството не дава.

И докато позитанци продължават да прекарват времето си в безсмислени спорове и издигане на още по-безсмислени идеи, БСП успя да загуби монопола си над няколко изключително важни за нея и за електората й приоритета. Сега темата „Русия" е брошка върху партийните ревери на АБВ и „Атака".

Социалната тема и най-болезнената част от нея - пенсионната реформа, е поверена на Ивайло Калфин от АБВ.

Колкото до битките за отпадането на плоския данък, за въвеждането на налог „богатство" и тази с монополите, БСП ги води само за спорта. Ако намеренията им бяха искрени, щяха да ги реализират, докато бяха на власт.

Очевидно е, че партията няма нов образ.

Липсват и идеи как да се сдобие с такъв. Няма и национална кауза. И затова предпочита по-лесното - да променя правилата си. Без да калкулира какви ще са ползите и няма ли да надделеят вредите от това упражнение - шест месеца преди изборите.

В БСП

не пожелаха да чуят предупрежденията

че разговорите за нововъведения в устава са нездравословни и че моментът не е подходящ. Дали заради новите текстове, които засягат и него, или заради истински опасения, че се отваря кутията на Пандора, Станишев също призна, че не е време да се пипа уставът.

На „Позитано" 20 справедливо нарекоха „анти-Станишев" една от поправките. Тя гласи следното: „При предсрочно прекратяване на мандат същото лице не може да бъде избирано отново за председател на Националния съвет преди изтичането на един пълен мандат." Тоест Станишев би могъл отново да влезе в лидерската битка в БСП най-рано през 2020 г. В столетницата обаче по ирония на съдбата промените, правени персонално за някого, обикновено се връщат като бумеранг. Така например при писането на конституцията именно по настояване на червените депутати бе записано изискването за президент да може да се кандидатира само „ български гражданин по рождение". Целта беше да се удари Андрей Луканов, но през 1996 г. жертва се оказа и Георги Пирински и БСП трябваше да заложи на Иван Маразов.

Учудващ е и стремежът на апаратчиците да се върнат към тотално централизиране на властта. В проекта за промени на устава е записано, че Националният съвет ще може да сваля общински ръководства на партията при загуба на изборите. Това би звучало логично, ако от „Позитано" 20 оставят местните структури сами да редят листите си. Сега те редят, а от партийната централа ги пренареждат. Най-често на избираемите места спускат парашутисти, т.е. безценни кадри, които на всяка цена трябва за пореден път да влязат в парламента или в съответния общински съвет. Няма как структурите и ръководствата им по градове и паланки да посрещат с аплодисменти идеята едни да кадруват, а други да носят отговорност. С това ли започва новият ляв разказ, който партията обеща на своите членове и симпатизанти?

Може би от „Позитано" 20 все още вярват, че не тези, които ще издигнат за кметове и общински съветници, са най-важни. Сигурно още се заблуждават, че социалистите ще гласуват по партийному. И ще могат да ги приспят с поредните обещания за водопроводи, аптеки, лични асистенти и пенсионерски клубове. Това са обичайните предизборни дъвки, които пак са разпънати в проекта за резолюция на конгреса за местните избори. На висшия партиен форум отново ще громят управлението на ГЕРБ, АБВ, които подкрепят кабинета и които са загубили лявата си автентичност, и ще повтарят мантрите за социална държава. Това е новият ляв разказ, който е досущ като стария. Ръководството ще се помоли, този път искрено, резултатите да са поне като на предишните местни избори, а не по-лоши от тогавашните. През 2001 г. БСП спечели едва в осем областни града - Шумен, Сливен, Перник, Враца, Видин, Търговище, Ловеч и Разград. Ако се запази тенденцията все по-малко хора да гласуват за левицата, скоро ще се наложи тя да бъде вкарана в Червената книга - като застрашен вид.

И това е част от новия ляв разказ.

Живко Георгиев, социолог:

Миков трябва да се освободи от Станишев

В БСП има няколко центъра на власт. Сергей Станишев запазва своето влияние, както и силни фигури в партията като Румен Овчаров, Димитър Дъбов и дори президентът Георги Първанов, нищо че е лидер на АБВ.

Тенденцията за разцепление не е драматична. БСП не е вертикално организирана партия. Нейната сила е била в хоризонталните, местните структури.

С наближаването на местните избори ще се наблюдава консолидиране на партията. Доколкото познавам партията, в драматични времена тя винаги е успявала да се стегне. Лидерът на партията Михаил Миков е дос- татъчно независим и е логично да търси свой собствен път. Ако ще следва линията на Станишев, няма шанс да изведе партията от дълбоката криза. Видно е как Станишев се мъчи да запази влиянието си в БСП. Човешко е да иска, да, но няма политическа логика.

Всички промени в устава, които са произведени, за да попречат на някого за нещо, не са белег на зрялост. Това не е признак на сила, а по-скоро на превенция на определен тип действия, за които някой е решил, че са рискови.

БСП има шансове да се съвземе от дъното, което достигна на парламентарния вот, но няма да направи някакъв кой знае какъв скок. На столетницата й предстои дълга мъчителна работа по реформиране на партията, отваряне към активното население, към младите.

Трябва да си промени имиджа, който е тежко засегнат от начина, по който присъстваше в българския преход.

Светлана Шаренкова, член на НС:

Няма двувластие, има упорито нахалство

Няма двувластие в партията. Има упорито нахалство от страна на Станишев, който продължава да създава впечатление в медиите, че „мъдро ръководи" БСП вече от Брюксел. С такъв безочлив човек какво се прави? Търпиш го известно време, след това му затваряш вратата. С промените в устава партията затръшна вратата под носа на Станишев. Убедена съм, че на него тепърва ще му се наложи да изпие горчивата чаша на истинската оценка за 13-годишното му председателство. На съботния пленум започна разговор както за бъдещето на лявото в България, така и за отговорността на БСП за проваления преход. Председателят Миков, макар и бавно, връща колективното начало в партията, а това е нейна голяма сила. Станишев я беше превърнал в лидерска партия, с лично предан кръг от хора, които са далеч от социалистическия морал и традиции, които я доведоха до идейна, кадрова, медийна, финансова и пр. криза. Днес Станишев отново бута БСП в блатото, иска да следваме линията на ПЕС - това е път към никъде.

Иван Иванов, депутат от Шумен:

Някой ни налага тази тема отвън

Темата „двувластие в БСП" е само медийна тема, а не тема на партията. С мен никой от моите съпартийци не е споделял опасения и не повдигал такъв проблем, затова не разбирам защо в медиите се експонира така. Появи се изкуствено най-напред в някакъв сайт, после в един вестник и накрая Първанов я изкоментира.

Подозирам външна намеса. Някой отвън се опитва да наложи изкуствено такова говорене в словесния ни оборот.

Заздравяване на партията - това е темата при нас. Имаме остра нужда от съграждане и сплотяване. За някакво „двувластие" чувам от вас.

Борислав Гуцанов, председател на БСП-Варна:

Не е време за промени в устава

Съчетанието между Сергей Станишев като президент на ПЕС и Михаил Миков като лидер на БСП може да даде много добри резултати не само за партията, а и за цялата страна. Достатъчно е двамата да работят заедно, в синхрон, както показаха, че могат, на проведения край Варна семинар.

В лицето на Станишев България за първи път има политик на толкова високо ниво в международен план. БСП и левицата изобщо имат огромен шанс в момента и много се надявам уникалната възможност да се използва по най-добрия начин.

Някои от предлаганите промени в устава на БСП са силно притеснителни. Надявам се, че конгресът ще подходи по най-разумния начин, защото не е редно чрез промени в устава да се решават политически въпроси.

Не уставът е този, който може да изведе БСП напред, а активна политика за защита на интересите на хората, на икономиката на държавата. Затова смятам, че в момента по-скоро трябва да обсъждаме политики.

Източник: "Преса"