Страхил Делийски: ГЕРБ рискуват да заживеят в собствена триумфилистка реалност

/КРОСС/ Надявам се Визията на БСП да бъде някакъв начален опит за връщане на идеологическия и ценностния разговор в българската политика, казва политологът.

- Възможно ли е в България основните политически субекти да се обединят около няколко важни за страната приоритета, г- н Делийски? Ето, БСП предложи своята "Визия за България" и тя тутакси бе приета на нож от идеологическите съперници и с ура от идеологическите "приятели", дори без да са имали време да я прочетат като хората? 

- Движещата сила в политиката е конфликтът, сблъсъкът, състезанието. Когато те липсват, липсва и политическото. В България в началото на прехода се наложи идеологически консенсус около неолибералния политически и икономически проект, чиито свещени крави са дерегулацията, приватизацията, гъвкав пазар на труда, комерсиализация на публичните услуги, финансиализация на икономиката. Всеки, който дръзнеше да изрази дори минимално съмнение към фетишите на пазарния фундаментализъм биваше обявяван за неадекватен комунист или политически психопат. Политиката беше сведена до техническо изпълнение на “повелите на пазара” и това беше допълнителен фактор, на който дължим дефектиралата българска демокрация. Надявам се визията на БСП да бъде някакъв начален опит за връщане на идеологическия и ценностния разговор в българската политика. Независимо от какви идеологически позиции изхождаме несъмнено за демократичния процес е много добре да има подобен дебат. 

- На Вас как ви изглежда Визията? Уплътнява ли претенциите, с които бе приета или не? 
- Социалистите заявиха, че това е общ, програмен документ и в този смисъл в него има повече анализ и обобщения отколкото конкретни управленски мерки. Оставам с впечатлението, че от БСП са се опитали да предложат на всекиго по нещо. В икономическата и финансовата си част анализът и идеите са умерено ляво прогресивни и вероятно заради това именно тук бяха насочени най-големите критики на политическите противници. В политическата част БСП звучат либерално (демокрация и върховенство на закона), вероятно с цел да форматират ГЕРБ в антилибералния спектър. В културното поле продължават с тенденцията на патриотичен консерватизъм (образование, Истанбулска конвенция), вероятно с електорални цели, за сметка на критиките от страна на европейската левица. В международната сфера пък виждаме умерена проевропейска позиция и апел за прагматични отношения с Русия. Документът не е съвършен, иска се много работа по детайлите, за да се превърне в управленска програма, но на фона тоталното ценностно и идеологическо обезличаване на политиката в България е все пак нещо интересно и позитивно. 

- ГЕРБ завърши политическия сезон с отчет за 2 милиарда излишък, прегръдки Борисов - Заев и проектозакони срещу домашното насилие. БСП - с Визията и 60 000 на Бузлуджа. Каква обща картина очертават тези две неща и какво подсказват за следващия сезон? 
- Управляващите отчитат успехи, опозицията демонстрира способност за масова политическа мобилизация. За първите рискът е да заживеят в собствена паралелна триумфалистка позитивна реалност (каквито наченки се наблюдават). За вторите предизвикателство е да се отворят и потърсят взаимодействие с различни политически и граждански общности. Струва ми се, че от много време насам в публичното съзнание се усеща някаква нужда и полза от БСП. И колкото по-скоро социалистите осъзнаят тази си отговорност, толкова по-добре за тях. Българската демокрация има нужда от силна опозиция. Но, за да се превърне в такава БСП ще трябва да положи усилия и в организационен, и в идеен, и в комуникационен план. 

- Очаква ли ни гореща политическа есен, както прогнозират ваши колеги политолози? 
- Не очаквам нещо по-различно от това, което наблюдавахме – скандали, ниско ниво на политическата дискусия, задълбочаване на дистанцията между властта и гражданите. Не бива да забравяме, че навлизаме в предизборна година и напрежението ще се повишава както по линията на междупартийните сблъсъци, така и във вътрешнопартиен план. В същото време политическите ни система до такава степен е деформирана от корпоративни зависимости и автократична рационалност, че е много тругно да се прогнозира с инструментите на политологията нейната динамика. 

- Преди малко пропуснах Обединени патриоти във въпроса си. Те сложиха край на сезона с драматичен скандал, последван от скорошно бързо сдобряване. Така ли ще продължат и занапред и как отношенията вътре в малката коалиция ще се отразяват на голямата? 
- С престоя си във властта те показаха, че от такива партии има смисъл само в опозиция. Най-големият им принос сякаш е по линията на инсититуционализацията на политическия фарс. Иначе те знаят, че властовият им живот зависи от волята на Борисов и сякаш усещат, че няма да е особено дълъг. 

- Има ли печеливш в лидерския двубой Нинова - Борисов? Какъв е резултатът за всеки един от тях? 
- Въпреки опитите на Нинова за директна схватка, Борисов сякаш бяга от подобен двубой. Вероятно целта му е да неглижира лидера на опозицията. От друга страна няма как Нинова да има успех, когато двубоят се води на терена на Борисов – народняшки език, популистко поведение и свръх персонализация. Трябва все пак да отчетем, че през последната година Нинова успя да нанесе няколко удара на Борисов, включително и имиджови, и на моменти дори да изземе политическата инициатива. Лидерската схватка обаче не може да бъде самоцелна. И двамата не бива да забравят, че не разговарят помежду си, а разговарят пред суверена. В този смисъл, струва ми се ще печели този, който по-рано излезе от режима на междуличностното фамилиарничене и започне да разговаря с другия на равнището на ценности и идеи. 

- Социолозите рисуват една и съща картина отдавна, която показва, че ако има избори, те отново ще бъдат спечелени от ГЕРБ. Защо така трудно се ражда алтернативата на ГЕРБ? 
- През последните десет години ГЕРБ успяха да се превърнат в партия-държава. Увладяването на властовите ресурси на различни равнища им позволява поддържането на политическа и бизнес клиентела, която пък е източник на електорални дивиденти. Това се случи не и без помощта като на поданическата политическа култура, която е доминираща в обществото, така и на анти-комунистическите либерални общности, а и на БСП. Към това следва да добавим и идеологическия консенсус, за който стана въпрос в началото на разговора. Всичко, което оставаше на опозицията е да каже “ще правим същото, но по – добре”. Това няма как да роди политическа алтернатива. Така смисълът от политиката беше редуциран до електоралната мотивация “Тези поне правят нещо”. Може и да унищожават публичното здравеопазване и образование, но пък строят магистрали. Рано или късно, колкото и да не ни се иска ще ни се наложи да започнем разговора за политиката в България след ГЕРБ и Борисов. И този разговор ще бъде по-лесен и ефективен, ако предварителни имаме идея за алтернатива. 

- Може ли да се формира алтернативен опозиционен център около друг политически субект? Обичайните заподозрени в случая са президентът Радев, омбудсманът Манолова, шоуменът Трифонов, заради високия им рейтинг, но може би от сенките ще излезе някой друг. 
- Политическата ни система е тежко болна и трудно ще издържи в това си състояние още дълго време. Парламентарните мнозинства ще се ползват от подкрепата на все по-малко избиратели, което неминуемо ще доведе до все повече трудности при упражняването на властта. Навсякъде в Европа и не само традиционните механизми на либералната демокрация трудно успяват да регулират социалните конфликти, което води до появата на антисистемни политически субекти с висока степен на електорална подкрепа. И в България със сигурност има място за нов политически субект. Не е толкова важно обаче около кого ще се случи, а около какви принципи и ценности ще се ориентира. Историята на прехода у нас в частта и “нови политически субекти” не ни дава много поводи за оптимизъм.

Източник: http://epicenter.bg/