Проф. Герджиков: В политиката оцеляват дебелокожите

/КРОСС/Чуждите посланици да не се месят в правораздаването ни, казва в интервю за "Труд" председателят на 39-ото НС и бивш депутат от НДСВ Огнян Герджиков, професор по търговско право в Софийския университет и автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право.

- Проф. Герджиков, защо се опитвате да се дистанцирате от политиката? Дори сте озаглавили автобиографичната си книга „Аз не бях политик". Та нали вие бяхте председател на 39-ото народно събрание?

- Хубав въпрос. От заглавието на корицата на книгата се вижда, че „не"-то леко е подскочило, което крие закачка. Действително аз не чувствам да съм бил политик. Политиците се раждат като такива. Аз съм се родил с други нагласи. Политиката ме повлече, без да съм имал намерение.

- Стана случайно?

- Абсолютно случайно. Едвам ме кандардисаха. Пламен Панайотов дойде на 12 април 2001 г. и ми каза: „Царят основа мощно движение. Това е повратно време за България. Трябва да помогнеш, не мисли само за себе си." Тези думи като че ли ме прободоха в сърцето. След 12 дни му отговорих - приемам. Реших, че е егоистично да се дърпам, при положение че трябва да се правят закони, а аз все пак разбирам от право.

- И така станахте член на НДСВ? Има ли още такава партия?

- Все още, макар и в клинична смърт. Докато го има НДСВ, аз няма да отида другаде.

- Членували ли сте в друга партия?

- Да, в БКП - само последните 4 месеца на 1989 г. Това ми е един от неприятните епизоди. Родителите ми и всички около мен са безпартийни. Заради произхода ми отказваха да ме приемат в университета, четири години се борих. След това исках да вляза в академично поприще, но отново ме спираха. Благодарение на проф. Живко Сталев, който се опълчи на вузовския партиен комитет, успях да се преборя, но винаги бях черна овца. Едва в края на 1989 г. като добро отношение към мен ми предложиха да стана член на БКП. Имах страхотни колебания. Въздейства ми моят тъст - проф. Зографски, великолепен медик, който ми каза: „Ти все едно се състезаваш с всички останали с пранги на краката. Не го прави." Послушах го и както се казва, купих фабрика на 8 срещу 9 септември.

- С царя в какви отношения сте днес?

- В добри отношения, очаквам го на премиерата на книгата ми на 4 февруари заедно със съпругата му и сестра му Мария Луиза.

- Съжалявате ли, че бяхте употребен в политиката?

- Не съжалявам. Това е специфичен опит, друг свят. Видях го и тъкмо се научих и ме свалиха.

- Свалянето ви от поста председател на парламента беше драматично - депутатите станаха на крака, за да ви изпратят. Какъв урок получихте?

- Политиката поначало е мръсна работа и трябва човек да е дебелокож, за да оцелее. Аз не съм от толкова дебелокожите. Но хубаво е, че не чувствам особени угризения на съвестта. Макар винаги да съм казвал, че не съм безгрешен.

- Не станахте ли жертва на политическа игра?

- Причината бяха историите около "Булгартабак", имах известен натиск и от нашата парламентарна група. Лидия Шулева не беше готова за отговори на въпросите, свързани с това, и аз аман-заман трябваше да отложа питанията. Нагнети се напрежение, в един момент чашата преля.

- Били сте свидетел на любопитни случки от кухнята на политиката. Разкажете някои.

- Някои съм описал в книгата, която има три части - политика, академичната ми кариера и всичко останало. В нея съм много откровен, разголвам се.

- И в живота ли сте така открит?

- Това при мен е много интересно. На младини криех мои недостатъци. С годините по особен начин започнах да гледам на живота и сега чак се изненадвам от себе си, че толкова много се отворих. Но това съм аз, харесвайте ме, ако искате. Няма от какво да се срамувам, грешал съм, но никога не съм правил нещо необмислено или лошо на някого.

- Какви ползи извлякохте от политиката?

- Ползата е известна популярност, която обаче е и вреда. Преди време карам кола и говоря по телефона. Спира ме полицай и като ме видя, веднага ме пусна. Разбира се, не е редно нито аз да го направя, нито той.

- Вие защо не му казахте - глобете ме.

- Ами, хайде де... 

- В материален смисъл какво се промени в живота ви? Защо не си сменихте жилището?

- Винаги съм живял в този апартамент, който не е голям - 78 квадрата. Първо с моите родители под наем. След това го обявиха за продажба и със съпругата ми теглихме младоженски заем и го купихме.

- Защо не си направихте къща в Бояна, в Драгалевци?

- Никога не съм имал желание. Имахме наследствено място от баща ми. Там построиха кооперация с обезщетение - за нас два апартамента, но тя не се довърши и влязохме в спорове със строителя.

- В книгата си се представяте в 20 различни образа. Не са ли много?

- С какво ли не съм се занимавал. Жаден съм всичко да видя, докосвал съм се до театър, до музика, до спорт. Докато бях студент, с приятел като хамали пренасяхме цимент и талпи, за да изкараме някой лев. Трябваше да печеля пари. Моите родители не бяха състоятелни. Баща ми беше великолепен юрист. Майка ми рано се пенсионира, беше преподавателка по френски. Тя ме ражда на 41 г. и престава да работи. Всичко беше на гърба на баща ми. Имам по-голяма сестра, която завърши Консерваторията. Родителите ни нямаха пари за абитуриентската й рокля и взеха заем от моя леля, която онзи ден навърши 103 г. Сестра ми успя да се реализира в Германия, където се замогна. Със сестра ми със собствени усилия успяхме да влезем в друг обществен сегмент - на средната класа.

- Каква е тайната на успеха?

- В този живот трябва да имаш някакви качества и да ти кацне птичето на рамото. На мен ми кацна по особен начин. Малко преди 1989 г. ми предложиха да поема дисциплината гражданско и търговско право на капиталистическите страни. Така си отворих очите към търговското право. Когато тръгна да се прави Търговският закон, аз бях от малцината, които разбираха от това. Бяхме шепа еднооки в царството на слепите. Направихме Търговския закон и започнаха да ме търсят. Оттам започнах да печеля добре. Като влязох в парламента, доходите ми намаляха.

- Днес, когато сте успели и можете да си позволите да избирате, какво предпочитате да правите?

- Велико нещо е животът. Страшно го обичам. Баща ми беше такъв, казваше ми: „Синко, и на 90 да станеш, пак ще ти се живее." Той живя до 92 г. Абсолютно го разбирам. Няма по-велико от усещането човек да живее. Обичам хората около мен. Радвам се, когато съм с близките си, с приятелите си. Радвам се на природата. Чувствам се жизнен, спортувам - тичам, играя тенис. Това е огромна наслада.

- Обичате и да пътувате?

- Преди десетина дни се върнахме със съпругата ми от голямо пътешествие - Виетнам, Лаос, Камбоджа, Мианмар. Закръглих страните, които съм посетил на 65. Напролет ми предстои да отида в Сингапур.

- За какво си струва човек да си харчи парите освен за пътуване?

- Не разбирам необходимостта от прекален лукс. Хубаво е да имаш прилична кола, но да се стремиш към "Мерцедес" или БМВ, не е за мен. Карам среден клас "Фолксваген" и нямам нужда от хиляди екстри.

- Омбудсманът Константин Пенчев тези дни каза - или затваряме държавата, или правим съдебна реформа. Кое ще се случи?

- Силно изказване. Смятам, че държавата няма да я затворим. Лошото е, че у нас всичко се прави кампанийно. Вчера говорих с уважаван магистрат, на когото са казали - сядате и до дни да сте готови с реформата. Ама това не е като да направиш мусака. Липсва ни дългосрочно виждане. Трябва и да се види каква е българската народопсихология, така че най-качествените хора да стават съдии, прокурори и т.н.

- След като и парламентът каза „да" на съдебната реформа, не сте ли по-голям оптимист?

- Не съм оптимист, признавам си. А и не смятам, че съдебната система е най-болната в България. В образованието и здравеопазването проблемите са по-големи. В България има великолепни съдии като професионални знания и като морал.
На 100 магистрати - 80 са великолепни, 10 са по средата и 10 са „гнилите ябълки". Те са лъжицата катран в кацата с мед. Това го има и в други държави.

- А може би като в Румъния трябва да влязат няколко министри в затвора?

- Западът много ни атакува за проблемите в съдебната система. Преди години като председател на арбитражния съд на Българска стопанска камара бях в състава на голямо дело за 18 млн. между английска и българска фирма. Получавам писмо от тогавашния английски посланик, който ми обяснява как трябва да се приложи чл. 307 от Търговския закон и иска среща с мен. Направо полудях. Разбира се, че не се отзовах. След това разбрах, че има и други подобни случаи. Питам се защо тези посланици на демократични държави се опитват да се намесват в правораздаването ни и после ни обвиняват. Така че, много моля, когато критикуват България, да не си позволяват недопустими неща.

- По повод на вашата 60-годишнина написахте стихотворението „Равносметка", в което си задавате въпроса - „Ще има ли следа от мен?" Какъв е отговорът ви?

- Човек неминуемо свършва жизнения си път. Това е физическата смърт. Но по-страшна е социалната смърт. Ако те забравят - защо си живял? Да оставиш следа, за мен е много важно. Чувствам се удовлетворен, защото оставям книги в областта на правото - основно. Или спомени у хора, на които съм преподавал, с които сме били приятели.

- Разбрахте ли кое е най-голямото удовлетворение?

- Изключително е усещането, когато те изкарват на бис на сцена. Случи ми се на концерт в Полша. Свирих с пиколо (малка флейта) и пет пъти ме изкарваха на сцената. Насладата от постижението и от това да получиш признание носи огромен заряд.

- А когато ви обвиняват в корупция или, че сте прибрали огромни суми... Тогава?

- Това е неприятно. Приписва ли са ми какво ли не - че имам хотели на Златни пясъци, вилно селище в Панчарево, че съм завлякъл Агробизнесбанк и какво ли още не. Аз обаче имам страхотна опора - чувствам се чист пред съвестта си. Наследил съм го от баща си, който ми казваше: „Сине, прави каквото правиш, но гледай, като си легнеш, да ти е мека възглавницата, да ти е чиста съвестта."