Спорно е дали задължителният вот противоречи на Конституцията

/КРОСС/ Димитър Гочев, бивш конституционен съдия, бивш съдия от Европейския съд по правата на човека, съдия в Постоянния арбитражен съд в Хага и заместник-председател на Съюза на юристите в България.

Интервю на Светослав Спасов, в. "Сега"

- Г-н Гочев, парламентът отхвърли ветото на президента, но по негово искане части от новия Изборен кодекс ще се разгледат в Конституционния съд (КС). Виждате ли противоречие между текста за секциите в чужбина и конституцията?

- Формално погледнато, приетите текстове не нарушават правото на българските граждани в чужбина да гласуват. При изпълнение на определени технически условия те имат това право. На практика обаче с поставянето на ограничения за разкриване на секции извън ЕС пред сънародниците ни в чужбина без съмнение се поставят затруднения пред упражняването му. Лишаване от право няма. Според мен безспорно е налице нарушение на чл. 10, в който един от принципите е равни избирателни права за всички граждани. Новият Изборен кодекс създава различни режими за граждани в ЕС и за граждани извън ЕС и според мен КС трябва да забележи това.

- Върви и дискусия конституционно съобразни ли са въпросите в предстоящия референдум на "Шоуто на Слави", част от които вече също залегнаха в Изборния кодекс. Кои от тях противоречат на основния закон?

- Според мен най-тежкият за решаване въпрос е за задължителното гласуване. Много е спорно дали задължителното гласуване противоречи на конституцията, или не. КС би трябвало задължително да бъде сезиран с искане за задължително тълкуване, за да може материята в тази част да се изчисти, тъй като тя е спорна и в конституционно-правната теория. Преобладаващото мнение е, че когато се касае за конституционно право, то е право, а не задължение. Значи, когато имаш право да гласуваш, ти имаш право и да не гласуваш. Това е основната теза, но съществува и друга. Тя изхожда от съдържанието на чл.1 от конституцията, че властта принадлежи на народа, т.е народът оформя както органите на властта, така и основните въпроси, свързани с нея. Така упражняването на правото на глас се явява форма на участие в тази функция на народа да оформя всичко, свързано с държавните органи. По тази логика правото да гласуваш всъщност е конституционна функция. Доскоро аз бях привърженик на първата теза. Но работата е там, че както стана дума, въпросът за правото да се гласува е уреден в чл.10. С него се дефинира и правото за избор. Има разлика между правото да гласуваме и правото да избираме. Във въпросния казус говорим за право да избираме. Ако се приеме, че правото да гласуваме е задължение, това задължение все пак е свързано с правото ни да избираме. Текстовете, които се приеха при последните редакции на ИК, бяха в тази посока и се каза, че имаш право да избереш, а имаш право и да не избереш - т. нар. квадратче "За никого". Така че аз смятам, че гласуването е не само право, но и функция на всеки гражданин при формиране на държавните органи.

- По другите въпроси?

- Говори се, че и въпросът 240-те депутати да станат 120 също е противоконституционен. Той не е такъв, но нарушава т. нар. Закон за референдумите. В него е посочено, че референдумите не могат да засягат въпроси, свързани с компетентността на ВНС. Броят на народните представители, без съмнение, е от такава компетентност. В този смисъл е и тълкувателно решение №3 на КС от 2003 г. С този въпрос се засяга статутът на НС, който представлява част от формата на държавно управление, която е запазена територия за ВНС. Въпросът за народните представители не е толкова прост, както изглежда от улицата. Дали техният брой ще е 120 или 150 не може да се реши в нечий офис, както на някого му хареса. Преди да се предприеме нещо по темата, би трябвало да се направи доста сериозен анализ с оглед изпълнението на функциите на парламента. В миналото в условията на предишната конституция НС действаше на сесии. Сега е постоянен орган и са необходими хора, които да вършат работата, възложена им от конституцията. Що се отнася до въпроса за мажоритарната система в 2 тура, той е от компетентността на обикновено НС и този въпрос може да се реши в рамките на 43-тото НС. Ако гласувалите поискат, тази система може да се въведе чрез изменения в Изборния кодекс.

- Какво следва в случай, че референдумът се проведе, преди КС да се е произнесъл и ако в него участват достатъчно хора, които кажат "да"?

- По първите 2 въпроса, които обсъдихме, не би трябвало да последва нищо. Този парламент не може да се подчини на волята на избирателите и да я изпълни, защото не е компетентен. Но референдумът може да покаже настроенията сред гласоподавателите и да даде повод политиците да се замислят има ли нужда от промени в основния закон. В един момент това сигурно ще стане, ще назреят такива настроения и тогава ще могат да се решат и тези въпроси. Така че от тази гледна точка референдумът има смисъл.

- Преди дни правосъдният министър Екатерина Захариева призова КС веднъж завинаги да определи кръга от въпроси, по които може да се правят допитвания. Това възможно ли е?

- Аз смятам, че това не е работа на КС, а на Народното събрание. Законодателят може да прецизира материята на референдумите. В лично качество мога да кажа, че съм привърженик на по-либерално отношение към предмета на допитванията. На хората трябва да се даде максимално широка възможност за произнасяне. Въпреки че съм напълно убеден, че формулирането на въпросите, които се поставят на референдум, трябва да бъде много внимателно. Не бива да се залита към площадни настроения. В тази връзка мисля, че въпросите на "Шоуто на Слави" не бяха достатъчно прецизни. Може да се сторя прекалено взискателен, но ми се струва, че за някои се подходи доста популистки.

- Съгласен ли сте с мнението, че взаимодействието между конституцията и Закона за референдумите не е добро, появяват се доста неясноти и противоречия, което убива желанието на част от избирателите да участват в допитвания?

- Съгласен съм. Според мен Законът за референдумите търпи промени, защото не всичко в него е целесъобразно. Например въпросът с колко гласа резултатите от допитването да става задължителен би трябвало да се разгледа отново. И аз, както и много други хора, смятаме, че е добре да се приеме по-лесна система за провеждане на допитвания и за валидиране на резултатите от тях. В момента задължителността от всеки референдум постоянно изглежда под въпрос. В тези две насоки спокойно може да се помисли.

- Все по-често се чуват призиви за още промени в конституцията в една или друга нейна част. Смятате ли, че действащата е остаряла и ще е добре да се създаде изцяло нова?

- Аз съм консервативен човек и съм "за" запазването на конституционното статукво. Абсолютно съм убеден, че от формата на парламентарна република не трябва да се излиза. Може да се мисли за повишаване на компетентността на президента, но без да се отива към президентска република. Струва ми се, че при нашето историческо развитие това би било опасно от гледна точка на запазване на демократичните принципи. Не бива да се променят и принципите на правовата и социалната държава. Но има неща, по които просто се налага да се помисли. Действащата конституция има чудесни качества и аз съм й служил дълги години, но все пак тя е конституция на ХХ век. Нещата доста се промениха, би трябвало да отчетем глобализацията в света, която се отразява и на междудържавните отношения. България е част от обединена Европа, което оказва влияние и на редица конституционни принципи в основните закони на държавите от ЕС. Държавният суверенитет в някаква степен вече е органичен, говорим за т.нар. споделен суверенитет. Това би трябвало да се отчете и да се премисли много добре. Един ден тези неща неминуемо ще бъдат поставени на масата и обществото ще прецени, че е нужна конституция на ХХI век. Дали в нея, дали още в сегашната ще трябва да се помисли за ролята и мястото на прокуратурата в съдебната власт. В конституцията, приета в началото на 90-те години на ХХ век, положението й като конституционен орган не бе променено. Но вече все по-ясно се вижда, че нещата не са толкова лесни. Желанието ни да реформираме съдебната система се сблъсква с особения конституционен статут на прокуратурата.

Второто нещо, което бъдещата конституция може да подобри, е въпросът с човешките права. Сегашната в много отношения е модерна, но има един основен недостатък. КС е лишен от възможността да бъде сезиран от гражданите за защита на техните основни права. Мисля, че нова конституция трябва да уреди въпроса с т.нар. конституционна жалба и с правото на всеки гражданин да прави такава.