Мъгливото бъдеще на българите в молдовската политика

/КРОСС/ Пълна деградация и последна степен на кадрова импотентност на тези, които считат себе си за сол както на Тараклийския район в Молдова, предимно населен с българи, така и на Българската община в Молдова - такава е присъда в навечерието на предстоящите парламентарните избори в Молдова.

Най-големите политически сили, които формират дневния ред на развитие на страната, първоначално не са включили в своите списъци нито един представител на Тараклийски район.

Загубила влияние, ПКРМ не се брои, пък и самият Сергей Филипов, сегашния кмет на Тараклий, едва ли ще промени длъжността си на депутатския мандат, ако той по чудо ще го получи. Демпартия, която отива на избори в статута на управляващата, не е намерила нито едно място в списъка от 50 души за бесарабски българин, които заемат 2% от населеието в Молдова.

Справедливо трябва да се отбележи, че в Тараклийския район електоралната подкрепа на демократите винаги е била по-ниска и затова, най-вероятно, изчисляването е било просто – залог на тези, чиито региони са най-перспективни от гледна точка на резултатите. Тази констатация на самия Тараклийски район малко с какво помага - регионът се намира извън партийното внимание на демократите. Истината е, че с оглед на своеобразната ситуация на силите в района и най-важното, характеристики на новата избирателна система, демократите могат да получат бонус, за който днес дори и те самите не знаят.

Обичайно, ако в една партия нещо липсва, след това в другата се добавя. Но не в Тараклийския район – в по-ранопубликувания общонационален списък на ПСРМ българските фамилии са 0,0%. Но, съдейки по последните събития, този гаф социалистите го поправиха с Иван Забунов – друго обяснение за внезапната среща "тет-а-тет" на президента Игор Додон с хиперактивния общественик няма. А после се появи и ето тази информация – в коригирания списък на ПСРМ под номер 21 е Иван Забунов.

Колко процента ще добави или няма да добави Иван Данилович на социалистите никой не знае. Но, най-вероятно на никой особено и не му пука - нито на самата ПСРМ, нито на новия кандидат. Като, например, дясната опозиция - въобще не се интересува от нуждите на района. В избирателния блок на Майя Санду и Андрей Нестасе имена на нашите сънародници също няма. Всъщност и самото място на Забунов в този списък не е гарантирано. Както внезапно името му се появи, така може и да изчезне 10 дни до гласуването. Между другото, 21-во място също е несигурно – за да получат този мандат, социалистите имат нужда от 42% от гласовете на избирателите. На този етап може да се констатира: Забунов е успял да заобиколи председателят на Тараклийския район Татарлъ в състезанието за вниманието на президента. А като следствие от това, ще наблюдаваме Татарлъ, който е ръководител на местната структура на ПСРМ и по съвместителство кандидат на социалистите в едномандатния окръг, с какво усърдие ще организира предизборните срещи на своя заклет партиен съюзник.

Като цялоспринт на хлебарките в най-добрата му проява Всички тези факти водят до осъзнаване, че за българското лоби в бъдещия парламент няма място. А това означава, че на най-високо законодателно ниво, няма да има кой да изрази гледната точка на бесарабските българи и ефективно да отстоява колективните им права. И кой е виновен? Сигурен съм, че не са партиите. Те се държат така, както подобава в такива случаи – изхождайки от общите им интереси. И ако ние, бесарабските българи, не можем да докажем своята значимост, тогава от какъв зор някой ще се занимава и ще се тревожи за нас? И тука не трябва да прехвърляш вината на другите – ако имахме консолидиран икономически елит, умни регионални политици, уважавани лидери на общественото мнение, никой нямаше да ни игнорира. В битката за 2% от българските гласове в цялата страна, националните партии щяха да жертват доста, за да привличат жителите на Тараклийския район на своята страна.

Политиката е изкуство на търга. Но със слабите не се търгуват. По-изгодно от тях да се вземе, нищо не давайки в замяна. На сълзи и жалби кишиневските политици не вярват – трябва да бъдем силни, за да разглеждат и нашите интереси. С развяване на знамена точно нищо няма да успеем да решим. Как да си осигурим българските законни интереси в рамките на политическия живот в Молдова така, че статутът на българската общност в страната да бъде непоколебим – това е основната задача през следващите 10 години. Това и ще го правим, а докато наблюдаваме едномандатните фаворити Кирил Татарлъ и Вячеслав Лупов как се надпреварват - победител може да се окаже... Фьодор Ковалжи.

И знаете ли защо? Поради простодушието на нашите сънародници, които могат да считат, че им е по-близо свой, местен, с когото заедно в училище са ходили, и на Сталинското езеро са ходели. Какво в действителност ще се случи в едномандатния окръг е трудно да се предскаже, още повече, че сред участниците има двама кишиневски българи – Вячеслав Кунев и Георги Ариков. Но когото и да изберат от петимата – на един ще му бъде много трудно да постигне целите си. Изводът е ясен: към следващите избори – след четири години – българите в молдовския парламент трябва да бъдат минимум трима, за да имат значима позиция.

А ако дойде осъзнаването и то е формулирано, това е вече реализуема цел. И нека те представляват различни партии, гласуват както си искат, но по един въпрос – по българския - те трябва да забравят фракционните интереси. В противен случай те трябва да знаят: ще ги заплюем!

Автор: Олег Косих , Фонд "Български дух" гр. Кишинев