Мозъкът може да управлява изкуствени крайници

/КРОСС/Нова невропротеза, имплантирана в мозъка, ще дава възможност на парализиран човек да използва лесно изкуствена ръка и то само със силата на мисълта. Това дава нови надежди на хората с ампутирани крайници или парализирани, пише АФП, цитирана от БГНЕС.

Досега изследователите тестваха различни подходи за контрол на протези със силата на мисълта, сред които миоелектрична ръка, задействана чрез мускулите, или свързана с имплант, поставен в мозъчния дял, който контролира самите движения. Но тези техники често предизвикваха резки движения. В последния случай това не е така.

Сега 34-годишният Ерик Сорто, който е неподвижен от 10 години заради травма на гръбначния стълб, вече ще може да използва изкуствена ръка без усилие и само със силата на своята мисъл и въображение, обясняват изследователи. Резултатите от това клинично проучване са публикувани в четвъртък в списание „Сайънс".

Ерик Сорто е първият човек в света, който има невронна протезата, имплантирана в дял от мозъка, където се формират намеренията, задния париетален кортекс, което дава възможност да се извърши ръкостискане без насечени движения, да се вземе чаша и да се пие от нея и дори да играе на „камък, ножица хартия".

Изследователите съобщават, че са успели да декодират намеренията на субекта, като просто го моли да си представим цялото движение, но не и неговите многобройни и различни последователности.

„Мислехме, че сигналите от задния париетален кортекс ще бъде по-лесно да се използва при пациенти, които произвеждат по-плавен процес движение", отбелязва д-р Андерсен.

Имплантите, свързани с изкуствена ръка, са поставени през 2013 г. в болницата Кек в Лос Анджелис. Ерик Сорто работи с изследователи от Калифорнийския технологичен институт и друг медицински персонал за контрол върху курсора на екрана на компютъра и върху управлението на роботизираната ръка с мислите си.
Той успява да пренесе интуитивно движенията към протезата, точно това, на което се надяваха учените.

„Бях изненадан от лекотата, с която можех да контролирам ръката", казва Ерик Сорто. „Спомням си, че получих усещане за излизане извън тялото си и исках да се ръкувам с всеки", добавя той.