• 29 Март 2024 |
  •  USD / BGN 1.8091
  •  GBP / BGN 2.2873
  •  CHF / BGN 2.0027
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 22°C

Тръмп развърза ръцете на Ердоган в Северна Сирия

Тръмп развърза ръцете на Ердоган в Северна Сирия

/КРОСС/ Лекотата, с която Доналд Тръмп зачеркна дълги месеци преговори между САЩ и Турция спрямо т.нар. "механизъм за сигурност", касаещ Северна Сирия източно от Ефрат, е стряскаща. Този "механизъм за сигурност" трябваше да създаде "зона за сигурност" - буферен периметър, изграден от три мембрани, една от които да се състои от съвместен турско-американски патрул. Основна част от зоната за сигурност предвиждаше премахването на кюрдските сили оттам, заедно с тяхното тежко въоръжение, както и разрушаването на кюрдските укрепителни линии по сирийско-турската граница.
Единствената мотивация на кюрдите в тази част на Сирия да изпълняват своята част от сделката и да се съобразят с американския натиск като посреднически спрямо Турция, бе гаранцията, която САЩ им даваха, че тези стъпки ще преустановят трета турска операция там. Един телефонен разговор между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган обаче е бил достатъчен, за да бъде снет възпиращият ефект на американските сили в Северна Сирия. Затова всъщност бе необходимо да има разположени американски военни там: като гаранция срещу експанзионистичната външна политика на Турция, а не толкова срещу Асад, който така или иначе не държи съдбата си в свои ръце. Оттегляйки (или по-скоро издърпвайки във вътрешността на Северна Сирия по протежението на река Ефрат) американските военни, Доналд Тръмп дава зелена светлина на турския си колега, който да разпореди вече формално военна акция на територията на Сирия. Същото направи в началото на миналата година президентът Владимир Путин, който тогава нареди изтеглянето на руската военна полиция, разположена в Африн, с което услужливо "покани" Анкара да нахлуе във въпросния северно-западен кантон (операция "Маслинова клонка"). Ако целта на турската страна в сложните и проточили се преговори с американските им колеги през цялото това време е била да направят така, че кюрдите да релативизират позициите си, което допълнително да улесни евентуална турска операция източно от Ефрат, то Реджеп Ердоган постигна своето, определено надхитряйки Доналд Тръмп. По липсата на стратегическа визия и политическа смелост обаче това решение на американския президент, касаещо ситуацията в Северна Сирия, може да се родее само с онова на предшественика му в Белия дом, Барак Обама, допуснал Турция да нахлуе в Сирия през 2016-та година (операция "Щитът на Ефрат"). С това решение Доналд Тръмп със сигурност нанася щети, чийто обхват обаче предстои да разберем в зависимост от характера и същността на очакваната турска инвазия. За целта предстои да видим: (1) дали става дума за цяла Северна Сирия, освободена за турска инвазия, или за конкретен периметър (от Тел Абиад до Рас Ал-Айн, например); (2) важна е не само широчината, но и дълбочината на турското проникване (коментират се 30 км. дълбочина); (3) дали САЩ ще отворят въздушното пространство на изток от Ефрат за турската авиация; (4) как ще реагира режимът на Асад (има слухове за мобилизация на проправителствените сили в посока Манбидж). Въпреки че кюрдските сили вече заявиха, че ще се отбраняват, и въпреки че САЩ така или иначе не преустановиха снабдяването им с оръжия, то възможностите на SDF са силно ограничени пред лицето на редовната турската армия. Така създалата се ситуация вероятно ще засили още повече трафика на хора/бойци/оръжие по сирийско-иракската граница, което ще дестабилизира допълнително и съседен Ирак (особено на фона на вълната от протести там, макар и те да са в Централен и Южен Ирак). Идеята на турските офанзиви в Северна Сирия са ясни: (1) неутрализиране на кюрдите, включително ПКК и местния им филиал YPG и в перспектива (2) промяна на демографията от сирийската част на границата, заселвайки арабските бежанци там, които в момента се намират в Турция (около 3.6 млн. души). В този аспект предстоящата турска операция в Северна Сирия не се различава много от първите две ("Щитът на Ефрат" и "Маслинова клонка"). Трета конвенционално-военна операция на Анкара спрямо Северна Сирия определено ще постави една голяма въпросителна спрямо възпиращия ефект, който американската администрация и военни сили на терен ще имат оттук нататък там. В допълнение, става очевидно, че когато бива поставян под системен натиск, американският президент е склонен да ревизира поведението си. Въпреки че кюрдите в тази част на страната да нямат особен избор (те са притискани на север от Турция, а на юг - от проправителствените сили на Асад), то със сигурност тяхното сътрудничество със САЩ ще бъде белязано от пореден горчив епизод. Но когато говорим за експанзионистичната политика на Анкара спрямо Северна Сирия (да не забравяме, че Турция има разположени свои постове в и около Идлиб, според договорките си с Русия и Иран), прави впечатление различният начин, според който Реджеп Ердоган успява да постигне своето. От Владимир Путин турският президент по-скоро успява да измоли своите интереси, а от Доналд Тръмп - по-скоро да си ги извоюва. А това определено не е добър знак за американската администрация.

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.