Позиция на "Движение 21" по промените в Закона за противодействие на корупцията

/КРОСС/ Обнародването на последните промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество демонстрира как политическата система и държавните институции са подчинени на неформален център на власт, диктуващ законодателни инициативи, позиции на парламентарни групи, решения на Народното събрание, актове на президента на републиката. Не може да има друго обяснение фактът, че в законодателството бяха въведени мракобесни правила, позволяващи укрепване и развитие на мафиотската система от практики за изнудване, контрол, изземване на бизнеси и в крайна сметка преразпределяне на собственост, с активната роля на държавата.
Даването на КПКОНПИ на възможност да иска конфискация на имущество като "незаконно придобито", дори когато е прекратено наказателното производство, заради което е проверката или когато проверяваният е бил обявен за невинен с оправдателна присъда, е инструмент от репресивния арсенал на тоталитарните фашистки или комунистически режими. Нямаме съмнение, че тези правомощия ще бъдат използвани за разправа с неудобни за властта и за контролиращия я задкулисен център.
Такива правила са в противоречие с основни принципи на правовата държава като презумпцията за невиновност, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, гаранциите за правата на личността, вкл. неприкосновеността на частната собственост. Тези разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество противоречат на Конституцията и на правото на ЕС, поради което следва да бъдат отменени.
Държава с подобен правов ред и практики на институциите няма как да осигури здрава, конкурентна икономическа среда, условия за успешно лично и обществено развитие, справедливо разпределение на ползите от икономическия растеж. Напротив, в такава държава е невъзможно да съществува и да се развива предприятие в редица сектори, без по подходящ начин да бъде удовлетворен интереса на висши представители на формалната и неформална власт. Както многократно вече сме заявявали, картелизацията на политическата система и преплитането на бизнеса с политиката достигат екстремни степени, немислими за страна от Европейския съюз.
Изискванията на новия „Закон за горивата" (Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход) обслужват интересите на същият политико-икономически картел. С въвеждането на трудно изпълними условия и финансови прагове, държавата на практика ще извади от пазара значим брой фирми, ще ограничи конкуренцията и ще засили позициите на големите играчи от картела с горива. Закриването на малките търговци на горива ще означава затваряне на обекти в малки и отдалечени населени места, съответно ограничен достъп на гражданите до горива. Укрепването на картела ще доведе до по-високи цени и отново до ощетяване на гражданите. Лобисткия закон трябва да бъде отменен и същевременно да се създадат условия за пазарна свобода, за засилване на конкуренцията, за увеличение на данъчните и акцизни приходи, както и за намаляване цените на горивата.
Лобистки законодателни решения от близкото минало и погрешното прилагане на европейското изискване за либерализация на енергийния пазар водят до ползи основно за собственици на възобновяеми източници, а в същото време предизвиква несигурност за икономиката. Енергийната несигурност поради резките скокове в цената на тока на специализираната борса може да доведе до поскъпване на стоки и услуги, както и до нарастване на инфлацията. Потърпевши отново ще бъде широката маса от български граждани - работещи на трудови договори, пенсионери, получаващи социални помощи, собственици на микро, малки и средни фирми, придържащи се съм закона.
Все по-честите и многобройните протести срещу корумпираната управленска система, независимо дали със или без жилетки, са основателна и легитимна проява на нетърпимост към несправедливостите и неравенствата в България. Некомпетентното и лобистко управление доведе до неприемливо за огромни групи хора лошо качество на живота - ниски и недостатъчни за достоен живот доходи; срив в здравеопазването, образованието, защитата на трудовите и социални права; монополизиране, картелизиране и лоша регулация на социално значими сектори на икономиката като енергетика, търговия с горива, инфраструктурно строителство, банкови и застрахователни услуги, земеделие и горско стопанство.
В среда, в която поради нечестни и манипулирирани избори на практика е невъзможно да се промени политическото статукво, в която мафиотските бизнес лобита контролират институциите на властта, протестът може да се превърне в основна форма на демократично участие. Улицата ще остане сред малкото останали ефективни инструменти за въздействие на гражданите върху политиката. Използването му може да ескалира непредвидимо, ако управляващите не гарантират честността и демократичността на изборите чрез: активна изборна регистрация, актуализиране на избирателните списъци и изчистване от „мъртвите души", повсеместно машинно гласуване, създаване на регионални преброителни центрове, промяна на партийно-квотния принцип за назначаване на избирателните комисии, отпадане на платените форми за медийно отразяване на предизборната кампания.