• 16 Септ 2019 |
  •  USD / BGN 1.7626
  •  GBP / BGN 2.1953
  •  CHF / BGN 1.7878
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 14°C

Св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора

Св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора

/КРОСС/ Житие на св. мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора

Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живеели в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е областта Витиния, в северозападната част на Мала Азия. Те били християнки още от най-ранни години.

Почувствали влечение към съзерцателен живот. Породило се в тях желание да служат на Бога в чистота и девство. Затова напуснали родителския дом, дошли в Никодимия и оттук се отдалечили на един висок пустинен хълм, недалеч от планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство. Водели при тях болни от различни болести. С гореща молитва те ги изцерявали. Помагали на всички страдащи. Из всички области наоколо се заговорило за тях. Навсякъде станали известни като дивни церителки и помощнички на хората в бедите и неволите им.

По това време забушувало жестоко гонение против християните. Управителят на Витиния Фронтон узнал за светите девици и ги повикал при себе си на съд. Присъстващите на разпита били удивени от ангелската красота на лицата им, озарени от благодатта на Светия Дух.

Управителят се обърнал към тях с ласкави думи. Поискал нежно да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христа Бога.

- Хубави девойки - казал им той, - вижда се, че всички наши богове са ви обикнали и са ви надарили с такава дивна красота. Те са готови да ви удостоят и с големи почести. Съгласете се само да им принесете жертва и да им се поклоните! Аз ще говоря на императора Максимиан за вас. Той ще ви почете с дарове. Ще ви омъжи за големци от своя двор. Тъй вие ще се наслаждавате от всички радости на живота.

Най-голямата сестра, Минодора, му заявила:

- Бог ни е създал и украсил със Своя образ. Ние се покланяме Нему. Не искаме да слушаме за друг бог. Дарове и почести не ни са нужни. Не искаме да се омъжваме. Чрез вярата и любовта ние сме се съединили навеки с Господа Иисуса Христа. Той е наша чест, наша слава, наше богатство. От Него не може да ни отлъчи нито цар, нито цял свят!

Така отговорили и другите сестри. Всички решително заявили, че са готови по-скоро да претърпят най-люти мъчения, отколкото да се отрекат от Господа.

Дълго ги убеждавал управителят - ту им описвал радостите, които ги очакват, ако се отрекат от Христа, ту ги заплашвал с най-ужасни мъчения, ако продължават да изповядват вярата си в Спасителя.

Девойките останали верни на своята изповед.

- И радостите и мъченията са временни - казали те. - А ние искаме да живеем вечно с нашия Господ, Когото обичаме най-много от всичко на света!

Управителят видял, че са напразни усилията му да ги склони да се поклонят на идолите. Затова заповядал да отведат двете по-малки сестри в затвора, а по-голямата - Минодора - да бият и мъчат.

Били девойката два часа по цялото тяло. А тя само молела и славела Бога:

- Господи Иисусе Христе, радост моя, любов на моето сърце, към Тебе прибягвам! Надеждо моя, моля Те - приеми в мир душата ми!

С тия думи тя починала.

След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри - Митродора и Нимфодора. Показал им разкъсаното тяло на сестра им и наново почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, за да не ги сполети същата участ.

У девиците се възпламенила още по-голяма ревност към Бога.

Като видели мъртвото тяло на сестра си, те в един глас извикали към нея:

- Благословена си ти, сестро и майко наша, че се удостои да бъдеш увенчана с мъченически венец и да влезеш в чертога на Небесния Жених. Моли се на Господа да повика и нас на тоя свет подвиг, та да дойдем при Него и да се поклоним на Неговото величие!

След това се обърнали към управителя и една подир друга му казали:

- Защо се бавиш? Нашите членове са готови да бъдат разкъсани, главите ни - да бъдат отсечени. Сърцата ни са готови за мъжествено търпение! Ние няма да преклоним колене пред лъжливи богове. Ние ще умрем радостно за Христа Господа, нашия Жених!

Митродора и Нимфодора били също жестоко мъчени. Накрая били удостоени също с мъченическа смърт.

В неукротимия си гняв към мъртвите Фронтон заповядал да накладат огън и да хвърлят в него телата им, за да изгорят. Но паднал гръм от небето, който го поразил заедно с всичките му слуги. Проливен дъжд угасил огъня.

Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб близо до топлите води.

Това станало между годините 305 и 311.

По-късно била издигната църква над гроба им. Наречена била с техните имена - Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Житие и страдание на светите мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора

[...] Светите деви се родили във Витиния. Бидейки сестри по плът, те останали сестри и по дух, защото единодушно предпочели като по-добро да служат на Бога, отколкото да бъдат робини на света и на цялата му суета. Желаейки заедно с душите си да съхранят неосквернени и своите тела, и в съвършена чистота да се съединят със своя чист Жених, светите деви последвали Неговия призив: "Излезте из средата им и се отделете, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема". Като възлюбили повече от всичко девическата чистота и като знаели колко е трудно да се съхрани тази чистота сред народ, склонен към любодеяние и непрестанен грях, светите деви оставили човешкото общество и отстранявайки се от целия свят, се поселили в едно уединено място. Подобно на речните води, които, като се вливат в морето, веднага щом се слеят с морските води, начаса загубват сладостта си и стават солени, също и душевната чистота, пребивавайки в света, не може да не се зарази от неговото сластолюбие. Така дъщерята на Иаков, Дина, запазила девическата си чистота, докато не отишла в езическия град Сихем; но веднага, щом се запознала с дъщерите на този град и встъпила в общение с тях, начаса погубила своето девство. Светът със своите три дъщери - похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост - е същият този Сихем и за нищо друго не се грижи, освен да причинява вреда на този, който изпитва любов към него. Както смолата очерня тези, които се докосват до нея, така и светът прави своите почитатели скверни и нечисти. Затова, блажен е човекът, който се отстранява от света, за да не се опетни от неговата нечистота. Блажени са и тия три деви, избягали от света и от неговите зли дъщери. Не се очернили светите деви със световните скверноти; останали чисти, подобно на бели гълъбици летейки над планини и пустини върху крилете на добродетелите и боговидението и желаейки да намерят приют, като в гнездо, в Божествената любов. Така у пустинниците, които живеят вън от суетния свят, има само един непрестанен стремеж към Бога.

За място, където да живеят, светите девици избрали един висок и пустинен хълм, който се намирал на две поприща от топлите извори в Пития. Тук те намерили тихо пристанище и надежден покой и прекарвали в пост и непрестанни молитви. Светите девици скрили в пустинята своята девическа чистота от човешките погледи и възнесли тази чистота на високия хълм, за да я виждат ангелите. Те възлезли на самия връх на планината, та като се оттърсят от земния прах, по-лесно да се приближат до небето. За това колко добродетелен бил техният живот, може да се съди по самото място, където те се поселили. Защото какво означава пустинята, ако не отхвърляне на всичко и уединение? За какво свидетелства високият хълм, ако не за богомислие? Какво изобразяват топлите води, при които се поселили светите деви, ако не тяхната сърдечна топлота към Бога? Както израилтяните, като се избавиха от Египетското робство, трябваше да преминат пустинята; така светите деви, като излезли от света, възлюбили пустинния живот. Както Мойсей, като възлезе на планината, видя Бога; така и те, живеейки на високия хълм и издигайки очите си към Господа, ясно Го съзерцавали със своя умствен взор. Както в пустинята от камъка, ударен с жезъл, изтекоха води; така от смиряващите удари на сърцето, от очите на светите деви се леели потоци сълзи. И тези горещи сълзи имали такава сила, каквато изворите с топла вода не притежавали. Водите можели да умият само телесната нечистота, а сълзите очиствали душевните пороци и правели душата по-бяла от сняг. Но и какво би могло да очистват сълзите у тези, които, като очистили себе си от всяка сквернота - и телесна, и душевна, живеели на земята като ангели?

Светите деви, макар със своя уединен живот напълно да се били отстранили от света, но Сам Бог ги явил на хората. Чудесните изцеления на болните, извършващи се по молитвите на светите деви, като гръмогласни тръби разнесли слуха за тях из цялата страна. Тогава царувал злочестивият Максимиан, а управител на Витиния бил Фронтон. Когато чул за светите деви, управителят заповядал да ги заловят и да ги доведат при него.

Управителят най-напред попитал светите деви как се казват и откъде са родом.

Те отговорили, че по името на Христа те се наричат християнки; а в светото Кръщение им били дадени имената Минодора, Митродора и Нимфодора. Те казали също, че са родни сестри и че се родили в същата тази Витинска страна.

Управителят продължил да разговаря с тях и надявайки се чрез ласки да склони светите деви към своето злочестие, им казал:

- Прекрасни девици! Великите наши богове ви въз любиха и почетоха вашата голяма красота. Те са готови още да ви почетат и с голямо богатство. Само трябва вие да им въздадете чест и заедно с нас да им се поклоните и да им принесете жертва. А аз ще ви похваля пред царя. И когато царят ви види, той ще ви възлюби и ще ви почете с много дарове, ще ви омъжи за велики сановници и вие, повече от другите жени, ще се наслаждавате на чест, слава и богатство.

На това най-голямата сестра, света Минодора, отговорила:

- Бог ни е сътворил по Свой образ и подобие. На Него ние се покланяме и за други богове дори не искаме и да слушаме. А вашите дарове и почести са така нужни на нас, колкото е нужна на някого сметта, която тъпче с нозете си. Ти ни обещаваш, че твоят цар ще ни омъжи за благородни мъже, но кой може да е по-превъзходен от нашия Господ Иисус Христос, на Когото ние с вяра станахме невести? С Него ние встъпихме в чисто съпружество, към Него прилепихме душите си, с Него се съединихме в любов. Той е нашата чест, слава и богатство и никой - не само ти и твоя цар, но и целият този свят - не може да ни отдели от Него!

А света Митродора, втората сестра, казала:

- "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си"? Какво е за нас този свят, в сравнение с възлюбения наш Жених и Господ? Същото, което калта, сравнена със златото, тъмнината - със слънцето, горчилката - с меда. Нима ние заради тоя суетен свят ще изменим на любовта към Господа и ще погубим душите си? Никога!

- Вие много говорите, - казал мъчителят - защото още не сте видели мъченията и не сте понесли рани. Иначе ще говорите, когато бъдете подложени на това!

- Нима мислиш, - смело отвърнала най-малката сестра света Нимфодора - че ще ни уплашиш с мъченията и с жестоките рани? Събери от цялата вселена тук всякакви оръдия за измъчване, мечове, железни шишове и куки, извикай тук всички мъчители от целия свят, съедини заедно всички всевъзможни мъчения и им предай нашите слаби тела! И тогава ще видиш, че по-скоро ще се съкрушат всички тия оръдия, ръцете на всички мъчители ще се изморят и всички видове твои мъчения ще останат безсилни, отколкото ние да се отвърнем от нашия Христос! Горчивите мъки за Него за нас ще бъдат сладостен рай, а временната смърт - живот вечен!

Тогава мъчителят заповядал на слугите да бият първо света Минодора. И те безпощадно започнали да нанасят удари по цялото й тяло, трошейки ставите й, чупейки костите и раздробявайки тялото й. Но светата дева, изпълнена с пламенна любов и стремеж към своя безсмъртен Жених, доблестно търпяла мъките, сякаш не чувствала никаква болка.

Накрая тя възкликнала от дълбините на сърцето си:

- Господи Иисусе Христе, веселие мое и любов на моето сърце! Към Тебе прибягвам, надеждо моя! Моля Те: приеми в мир моята душа!

С тази молитва светата предала душата си на своя възлюбен Жених и отишла при Него, покрита цялата, като с много-ценни украшения, с раните, които претърпяла за Него.

След четири дни мъчителят извикал пред съда светите Митродора и Нимфодора. Той заповядал да донесат и да положат пред нозете им мъртвото тяло на тяхната по-голяма сестра. Честното тяло на света Минодора било оставено голо, без никакъв покров. От главата до петите то било покрито с рани, а всичките стави били изпотрошени.

Дори самата природа и любовта към сестра им и да предизвиквали сълзи у светите девици Митродора и Нимфодора, но още по-голямата им любов към Христа надделявала над естествената жалостивост. Те имали твърда надежда, че сестра им вече се наслаждава с неизказано веселие в чертога на своя Жених и ги очаква и тях, украсени със също такива рани, по-скоро да предстанат пред лицето на превъжделения Господ.

Съдията видял тяхното безстрашие и повярвал, че желанието им да умрат за Христа е непоколебимо, но въпреки това пак се опитал с ласкателства да ги доведе до единомислие със себе си и с лукавство продължил да ги уговаря. Но сестрите отвърнали:

- Кога ще престанеш, окаяни мъчителю, да се противиш на нашето твърдо решение? Ти знаеш, че ние сме клонки, произраснали от един корен; знаеш, че сме родни сестри. Бъди уверен, че и мисълта у нас е една. Ти можеш да разбереш това от тази наша сестра, която ти измъчи. Ако тя, без да има пред очите си пример на мъжество в понасянето на страданията, прояви такова непобедимо търпение, то как очакваш да постъпим ние, като имаме пред себе си примера на нашата сестра? Нима ти не виждаш, как тя, макар че лежи със затворени уста, с откритите си рани ни поучава и ни увещава да приемем страдалчески подвиг. Не, ние няма да се разделим с нея, не ще разкъсаме нашия родствен съюз, но ще умрем за Христа, както и тя умря. Отричаме се от богатствата, които ни обещавате; отричаме се от славата и от всичко, което е от земята и пак в земята ще се върне. Отричаме се от смъртните съпрузи, тъй като имаме Нетленния Жених. Него единствено сме възлюбили и на Него, като сватбен дар, принасяме нашата смърт, за да се сподобим с безсмъртие във вечния, чист и свят Негов чертог.

Като изгубил тогава всякаква надежда, че сестрите ще променят решението си, мъчителят се изпълнил със страшна ярост. Той заповядал да отведат оттам по-малката сестра, а после да повесят света Митродора на едно дърво и да опалват тялото й с горящи свещи. Така изтезавали светата в продължение на два часа. Търпейки страданията, тя издигала очите си към Единия свой възлюбен Жених, за Когото страдала, и Го призовавала на помощ. Свалили я от дървото, цялата обгорена като въглен, но мъчителят наредил да я бият още и с железни пръти, раздробявайки всичките й членове. В тези мъчения света Митродора, призовавайки Господа, предала в Неговите ръце чистата си душа.

След като тя умряла, довели и третата Христова мъченица, Нимфодора, надявайки се, че като види мъртвите тела на своите две сестри, ще се уплаши от тяхната жестока смърт и ще се отрече от Христа.

Князът започнал с лукавство да й говори:

- Прекрасна девице! Аз съм поразен от твоята красота повече, отколкото от красотата на сестрите ти и жаля твоята младост! Кълна се в боговете, че те обикнах като своя родна дъщеря. Само се поклони на боговете и ще заслужиш голямо благоволение пред царя. Той ще те награди с богатства и ще те обсипе с почести. А ако не сториш това, ще загинеш по същия начин, както и твоите сестри, чиито тела сега лежат пред тебе.

Тези думи преминали като вятър покрай ушите на светата дева. Тя не само че не им обърнала никакво внимание, но и с пренебрежение заговорила за идолите и за идолопоклонниците и като Давид казвала:

- "Техните идоли (на езичниците) са сребро и злато, дело на човешки ръце. Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват".

Беззаконникът, като видял, че с думи не ще постигне нищо, заповядал да я съблекат, да я повесят на едно дърво и да стържат тялото и с железни куки. А тя, понясяйки такива страдания, не проявила ни най-малко нетърпение, не издала нито вик, нито стон, а само, с отправени към небето очи, безмълвно движела устните си, което било знак за нейната усърдна молитва. И когато глашатаят викал: "Принеси жертва на боговете и ще бъдеш освободена от мъчения", светата казвала:

- Аз принесох себе си в жертва на моя Бог. Страданията за Него са сладост за мен, а смъртта - придобивка!

Накрая мъчителят заповядал да я бият до смърт с железни пръти. Така била убита света Нимфодора за изповядването на Иисуса Христа.

Така трите девици прославили със своята страдалческа смърт Пресветата Троица.

Мъчителят не се задоволил със страданията на девиците, но излял неукротимата си ярост и над мъртвите им тела. Той наредил да разпалят голям огън и да хвърлят в него телата на светите мъченици. Когато това било изпълнено, изведнъж от небето със силен гръм паднал огън и на мига изгорил княз Фронтон и всичките му слуги, които измъчвали светите деви. А върху разпалената клада се излял проливен дъжд, който угасил огъня. Вярващите взели телата на светиците, които били недокоснати от огъня, и ги погребали с чест в един общ гроб, близо до топлите извори. Така един гроб приел тези, които били родени от една утроба, за да бъдат заедно и след смъртта си тези, които били неразделни приживе. Сестри на земята, те останали сестри и на небето: сестри - в гроба, сестри - и в чертога на своя Жених. На техния гроб построили храм на тяхно име и техните мощи станали извор на изцеления, за слава на Пресвета Троица и в памет на трите свети деви, по чиито молитви и ние да се сподобим да видим Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, Комуто е славата во веки. Амин

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2019 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.