Нова или стара Турция след изборите

/КРОСС/ 7 юни е важен ден за Турция. Тогава „народът ще избере нова Турция или ще реши да остане старата", казва премиерът Давутоглу на 17 май в Истанбул на поредния предизборен митинг. Но тези парламентарни избори са много по-различни от всички предходни. За първи път след 12-годишно управление на ПСР в турските медии натежават мнения, че гласовете за управляващите ще бъдат недостатъчни за постигане на абсолютно мнозинство в Меджлиса. А от това зависи дали ще се осигурят условията за сбъдване амбициите на президента Ердоган за промени в конституцията и въвеждане на президентска система на управление.

Изненадващо звучат коментари, че съществува възможност ПСР /партия на справедливостта и развитието/ да загуби управлението, което поражда страх сред ръководството и дори при Ердоган и премиера Давутоглу. Всяка тяхна дума се следи внимателно и се подлага на обстойни анализи. Споменаването от тяхна страна в многобройните им предизборни изяви на слова като „бесилка", „покров" или „жертва" се приема за нещо повече от напрежение. Думите са във връзка с коментарите им относно произнасянето в Египет на смъртна присъда над бившия ислямистки президент Морси, мюсюлмански братя, която във в. Хюриет бе поднесена под заглавие „Избраният с 52% президент Морси отива на смърт".

Тъй като с 52% Ердоган е печелил предишни избори, този „намек" според него е основание да заяви, че „по тези земи избраният президент и премиер няма да отидат на бесилката", а Давутоглу да допълни, че „ако Аллах пожелае за нацията, за страната, ние ще станем жертви, въобще не се колебаем". И още - „видяха, че не могат, както в Египет, да извършат преврат и искат на 7 юни да ни устроят капан". Да, сложен е самоконтролът в изострена предизборна ситуация. Дори и за опитни политици като Ердоган и Давутоглу. Особено, когато и геополитическите страсти са нажежени до червено. Едва ли Ердоган мисли сериозно, когато казва, че „ако аз имам такъв край, Аллах ще ми прости и ние ще станем мъченици /шехит/. Те да мислят, ако умрат, какво ще станат".

Впрочем от вестника са се извинили с мотив, че не са били разбрани правилно. А „те" са онези от опозицията, които на тези избори сякаш са решили, че е настанал „час последен" и атакуват управляващите с нови програми, по-различни изяви и много злепоставяща критика по адрес на президентство и правителство. Модерният въпрос за медиите обаче на тези избори е дали HDP /кюрди/ ще успее да вземе очакваните 10% от гласовете и да влезе в Меджлиса. Социологическите агенции изчисляват, че ако се постигнат например 9.9% в Турция, ще са необходими поне още 52-69 хил кюрдски гласа от чужбина. Известно е, че кюрдският кандидат за президент Демирташ получи на миналите президентски избори 22 хил гласа отвън при общо 230 хил гласували зад граница.

Тази аритметика се знае в HDP /кюрди/ и те са изчислили, че са им необходими около 400 хил гласа от чужбина. Всъщност изборите в чужбина вече текат и са започнали от 8 май. Ще приключат в 19ч. на 31 май. За изминалите дни са гласували общо малко над 400 хил души извън страната, но турските медии вече отразяват смешни изборни машинации. Във Франкфурт председател на секция бил мюфтия, който е хванат да гласува вместо друг. За мюсюлманите духовно лице да прави лъжливи деяния се посреща с „не вижда ли Аллах?". Съобщава се и за начините на съхранение на бюлетините, с които се е гласувало, защото се появили и повече от законно посочените резервни ключове за помещенията, където са поставени до окончателното им превозване в Турция. Позната практика, нали?

Този път изявите на основните политически играчи от опозиционните партии намират повече място в медийната среда. Най-често въпросите към тях са дали ще се коалират с ПСР, партията на президента Ердоган. От ПНД /партия на националистическото действие/ твърдят, че „с ПСР, която създаде една държава на страх, рушвети и корупция не можем да направим коалиция, но точният въпрос е дали може да има коалиция между ПСР и НРП"/народнорепубликанската партия/". Няма спор, двете основни опозиционни партии, НРП и ПНД, са стари опоненти, но по време на управлението на Ердоган гласовете за тях никак не са застрашавали печеленето на избори от негова страна. НРП е упреквана, че по отношение на кюрдския въпрос тя има сходни позиции с управляващата ПСР.

На провеждащите се митинги представителите на ПНД не пропускат да посочват, че в „момента, в който ПСР падне от власт, тя ще се стопи и ще свърши. Нея властта я държи". Обяснението е, че ПСР е просто тактическа популистка партия, а такива партии загиват, когато не са на власт. „Нищо ново под слънцето", но може и „гладна кокошка просо сънува". Зависи кой от каква позиция говори преди избори и дали ще отстоява подобни тези и след изборите. Но е факт, че има членове на ПСР, които я напускат и дават повод на опозицията да говори за стопяване. Опасенията са, че ПСР може да намери партньор за коалиция при не особено благоприятни изборни резултати и това да е HDP /кюрди/, ако минат изискваните 10% за влизане в Меджлиса.

Според ПНД главното е не участието на кюрдите като HDP на тези избори, а решаването на самия т.н. „кюрдски въпрос" и конституцията. Друга тема е дали наистина има сближаване между ПСР и HDP/кюрди/ или само се спекулира с цел изборни манипулации със стратегически привкус.

От своя страна другата опозиционна партия, НРП с лидер Калъчдароолу, залага на нов момент в предизборните си събития. Лансира на висок глас „проекта на века", наречен „Централен турски проект", в който за 20 г. ще се вложат 200 млрд дол, 40 млрд обществени и 160 млрд частни капитали. Ще бъде осигурена работа за 2.2 млн души. Този път НРП явно залага на икономиката, за да спечели повече гласове и дума не обелва за „пълзящата ислямизация на страната, наложена като политика от Ердоган". Този проект върви с лозунга „За бъдещето на Турция" и се подкрепя от 4 основни опорни точки: първа класа демокрация чрез върховенство на закона и правото, икономика основана на конкуренцията и осигуряваща „произвеждаща Турция", справедливо разпределение на произведеното и гаранция, че всичко това ще бъде осъществено.

Между другото са и обещания за добавки за пенсионерите и по-висока минимална работна заплата. „Проектът на века" е замислен като връзка с останалите 3 търговски пътища по света, където един нов град-център ще свързва пристанищата на Черно и Средиземно море, ще приюти около 3 млн души за живеене, ще свързва мрежи от магистрали и ж.п. линии, технопаркове и научноизследователски лаборатории, много зеленина, културни зали, спортни съоръжения и т.н. Този център ще носи на Турция през 2035т. около 100 млрд дол печалба, а Турция ще влезе в първите 20 най-развити държави в света. Предвижда се безработицата да спадне под 5%, БВП да расте годишно с 6%, а доходите на гражданите да са 33 хил дол.

Турция ще има възможност за 4-5 часа да стига до 58 държави с 1.5 млрд население. Строителството е предвидено да стане в Анадола. „Ще растем или ще изпуснем влака", казва Калъчдароолу, НРП. Мегаломански проект „ала Ердоган" с предизборни цели, стратегическо мислене с цел „Турция в крак с водещите икономики по света" или просто омайване на електората, защото турската лира вече година се срива, а другите икономически резултати напоследък не са във възходящо развитие? Турците са търпелив народ и обичат да мечтаят с мисъл за Аллах. Доказали са и че могат да строят. Може и да повярват, че „ще превърнем Турция в глобално пристанище". По-важното за партиите е как ще гласуват на 7 юни. Затова са и тези омайни слова, това напрежение и многовариантни ходове на политиците. А кюрдите така или иначе присъстват в политическия живот и при всички случаи за тях няма губещ ход. Щом всички ги коментират. А и са милиони. Не само в Турция. Справка-Иракски Кюрдистан с пешмергите. Предстои да видим.

Автор: Зорница Илиева

Източник: http://glasove.com