Не очаквам поскъпване на тока от юли

Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, пред в. "Монитор"

- Проф. Тасев, има ли реална възможност Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да не вдигне цените на тока, предвид заявленията на ЕРП-тата и искането на НЕК да й бъдат възстановени над 1 млрд. лв.?
- Цената на тока има два прочита - политически и икономически и в дадения момент те са непримирими. Въпросът е как да се намери компромис между едната и другата позиция. Ако погледнем от политическа гледна точка, вече официално се изказаха вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която каза, че що касае държавния сектор, то оттам няма да последва искане за увеличаване на цената. Тоест политически погледнато ние вече имаме практиката на „независим" регулатор. Имам предвид, че не може да поставиш регулиращия орган извън конкретните икономически и политически реалности в страната. Ключовият момент е намирането на компромис.
- Как тогава ще се реши проблемът с натрупания сериозен дефицит в системата, ако цената се задържа?
- След пълната либерализация на електроенергийния пазар от страна на крайните потребители (пълната либерализация при производителите не е възможна предвид факта, че имаме задължително изкупуване на енергия) КЕВР ще работи по три параметъра - достъпа до мрежата, преноса през мрежата и най-взривоопасния параметър - добавката „задължения към обществото". НЕК има системен дефицит в рамките на 600-900 млн. лв., който се трупа всяка година. Освен тях НЕК има 2,9 млрд. лв. задължения, като 1,5 млрд. лв. от тях са натрупани именно по линия на добавката „задължения към обществото" - за задължителното изкупуване на енергията от ВЕИ и от американските централи. Останалите 1,4 млрд. лв. са задбалансовите активи, които не влияят на ценообразуването. Министър Теменужка Петкова съобщи наскоро, че тези задължения вече са 4 млрд. лв. Тест за няколко месеца има натрупани отгоре 1,1 млрд. лв. Това означава, че системният дефицит не е ликвидиран.
- Нали точно за да се намали този дефицит бяха направени промени в Закона за енергетиката!
- Разбира се, че има законови промени, които предполагат намаляване, но е невъзможно да ликвидират този дефицит. Ако започнем да правим сметката, нещата изглеждат така. 900 млн. лв. е системният дефицит на НЕК. До края на преференциалния период по мои изчисления той ще стигне с натрупване 1,5 млрд. лв. Затова спешната задача е той да бъде погасен.
- Как?
- Първа стъпка е предоговарянето с американските централи. Има обещание, че от там ще се постига годишна икономия от 100 млн. лв. Остават 800 млн. лв. След това от законовите промени за когенерациите, които постановиха НЕК да изкупува на преференциални цени само тази електрическа енергия, която е резултат от произведената топлинна енергия и не повече. Известен е фактът, че една от заводските централи се беше превърнала в електроцентрала, само че на много висока цена. От тази мярка ще се намалят още 150 млн. лв и остават 650 млн. лв. Ако се реализира очакването, че при насочване на приходите от продажба на парникови квоти към НЕК ще се получат около 200 млн. лв., дефицитът ще остане 450 млн. лв. За да бъдат ликвидирани тези 450 млн. лв., те трябва да се разпределят върху вътрешната консумация, която е 29 млрд. киловатчаса. Това означава, че към цената на мегаватчас трябва да се добавят 15-20 лв. Ако всичко това се стовари върху бита, добавката трябва да скочи двойно. Пак повтарям, добавката „задължения към обществото" трябва да ликвидира текущия дефицит, защото той е опасен, а покриването на останалите задължения може да се разсрочи във времето. Ако сега не се ликвидира дефицитът, догодина той ще е още по-голям и добавката пак трябва да се увеличи. Фактически вече се говори за 60-70 лв. върху цената на тока. Вдигането на цената на тока изисква абсолютен консенсус в обществото и е контрапродуктивно. Лично аз не бих го направил, защото още не сме видели ефекта на законовите промени, които бяха направени. Второ, предстоят нови законови промени, които се очаква до август да влязат в сила.
- За какво ще са те?
- Предвижда се да се въведе по-строга рестрикция по отношение на задължителното изкупуване, което означава, че може да се очаква някакъв ефект до края на годината. Тогава вече ще се знае реалната картина и ще се види каква част от дефицита реално е покрита и каква остава. Тогава вече може да се направи ясен план за 3-5-годишен плавен преход за ликвидация на този дефицит с малки стъпки. Регулаторът е този, който трябва да изготви и обяви ясна програма за справянето с този дефицит.
- Според вас какво е процентното изражение на компромиса между политиката и икономиката в цената на тока?
- Компромисът е до края на годината да не се променя цената на тока, за да се види как ще сработят законовите промени. От системна гледна точка логически е правилно не да работим по хипотеза какво ще се случи по вече приети или нови разпоредби, а първо да видим резултата след 3-6 месеца. След това КЕВР да обяви сценариите как да бъде изчистен дефицитът.
- Вече видяхме такава 5-годишна програма от регулатора, когато той се председателстваше от Боян Боев.
- Да, но тя беше пожелателна и на база на хипотетични данни. Затова казвам да се действа на база на проверени данни. Това е разумното от общосистемна гледна точка и е напълно приемливо в контекста на предстоящите избори. Ето, така може да бъде намерен компромисът. Така че от 1 юли очаквам или минимално, или никакво увеличение.
- Всичко до тук звучи добре, но какво ще стане например ако НЕК не успее да осигури 700 млн. лв. за американските централи, за да влезе договореното намаление на тяхната цена?
- В момента никой нищо не може да каже какво ще се случи. За това казвам да се изчака да видим какво ще стане и след това да работим с реалните числа. Трябва да подчертая, че тук говорим само на ниво НЕК, за най-тежкия дефицит. Отделно от това са енергодружествата и техните нужди за инвестиции за поддръжка на мрежата. Така че ситуацията никак не е розова, както някои се опитват да я представят.
- Може ли да се случи либерализацията на пазара на ток за бита в такива кратки срокове, в каквито се планира - от началото на следващата година?
- Има категорична воля, но препъникамъкът на либерализацията е тази добавка „задължения към обществото". Докато не бъде изчистен дефицитът в НЕК, който се дължи на тази добавка, не можем да говорим за пълна либерализация. След това пак ще има компенсаторен механизъм, докато има задължително изкупуване на енергия. След това вече ще можем да говорим за пълна либерализация.
- Реалистични ли са исканията на топлофикациите за поскъпване на парното? Те предлагат между 5 и 50% скок на цената.
- По отношение на парното сработва принципът на скачените съдове. Въвеждайки рестрикцията за когенерацията (изкупуване на преференциални цени само на високоефективното производство) автоматично се намаляват приходите на топлофикациите от преференциалните цени. Тези цени всъщност са кръстосаното субсидиране на топлофикационните дружества. Тоест цяла България през цената на тока субсидира парното на столичани. Това трябва ясно и категорично да се обясни пред обществото.
- Значи ли това, че трябва да преглътнем увеличение на цената на парното?
- Аз не виждам друго решение. Работя с числа, а числата показват това.
- Какви е прогнозата ви за цената на газа?
- Цената на газа следва световните тенденции и би следвало да продължи да пада известен период. Това че не пада колкото очакваме е свързано с формулата, по която се определя неговата цена. Освен това трябва да се има предвид, че зимата ползвахме газ от Чирен, който беше на по-високи цени, а сега хранилището ще бъде запълнено с газ на по-ниски тарифи. Според мен поне още половин година можем да очакваме понижаване на цената на газа или поне нейното задържане.