Св. Василий Велики. Св. мчк Василий Анкирски. (Василовден)

/КРОСС/ Православният календар на този ден отбелязва паметта на Свети Василий Велики - един от тримата отци на вселенската църква.
Василий Велики Кесарийски е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. Живял 330 - 379 година, още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.
Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църкви.
Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев". През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане.
По традиция , на този ден децата между 5 и 12 години, стават на зазоряване и обикалят къщите с дрянови сурвачки, украсени с пуканки и сушени плодове. С потупване по гърба на стопаните, пожелават здраве и благоденствие и прогонват нечистите сили от къщата. Домакините пък от своя страна даряват на децата кравайчета, дребни пари и лакомства.
На този ден в някой краища на България се провеждат и кукерски шествия. Това са мъже- ергени, предрешени като зверове или обикновени персонажи. На главите си те носят кожени маски. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.
По традиция в нощта преди Васильовден се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията са почти същите, които се слагат на трапезата на бъдни вечер, но има и някой съществени разлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са прясна погача, свинско месо, баница, свинска пача, орехи, жито, мед и плодове.
Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура - то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод.