ВАС: Промените в Конституцията ще подчинят напълно системата на политиците

/КРОСС/Промените в Конституцията не само няма да изпълнят препоръките на Европейската комисия, но и част от тях са в пряко противоречие с тях, като създават предпоставки за капсулиране на системата, нейната пълна политическа зависимост, пропорционална на отдалечаването ѝ от принципите за върховенството на закона и правовата държава. Това завява Върховният административен съд (ВАС) в официалното си становище по проекта за изменение на основния закон.

В него ВАС застъпва тезата, че проектът засяга статута, устройството и правомощията на съдебната власт и може да бъде приет само от Велико Народно събрание. "Подобна конституционна реформа, както изрично подчертава Конституционният съд, следва да включва широкото представителство на различните социални слоеве в обществото в рамките на едно Велико Народно събрание", пише в становището.
След това то се спира на част от промените, които ВАС определя като "най-чувствителни".

Като "необосновано и напълно излишно" е окачествено изменението на чл.84, т.16 от Конституцията. С него се въвежда правомощие на парламента да изслушва главния прокурор по осъществяването на наказателната политиката и борбата с престъпността. Според ВАС подобна промяна е излишна, защото и сега главният прокурор включва тези теми в годишния си доклад, а и за него няма ограничения да поставя позицията си по чувствителни въпроси. "Посоченото обстоятелство всъщност отговаря на основното сега съществуващо конституционно изискване за взаимодействие между властите, очевидно непознато за вносителя", пише в становището.

В него се сочи, че с проекта не е запълнен един "пропуск" в Конституцията, а именно, че в чл. 119 ал.1 от нея не са включени административните съдилища.

ВАС настоява и за изменение на чл. 125 ал. 2 от основния закон. Той дава възможност на законодателя да възлага на ВАС като първа инстанция да се произнася по най-разнородни актове, а не само по тези на правителството и министрите. "Тази конституционна разпоредба създава възможност за допълнително законово делегиране на правораздавателни компетенции в дейността на ВАС. Такива допълнителни компетенции имат характер на изключение и трябва да бъдат подчинени на еквивалентно или аналогично изискване за значимост на обществените отношения и йерархия на административния орган в системата на изпълнителната власт, каквото несъмнено следва от дейността на органите по чл.125 ал.1 КРБ. Позовавайки се на същата тази норма обаче, към настоящия момент, законодателната власт е приела изключително голям брой материални закони уреждащи подсъдността на споровете по приложението им пред ВАС. Така, изключението по чл. 125, ал.2 предл.второ КРБ се е превърнало в основно правило и източник на работата на Върховния административен съд днес. Като резултат - освен големият брой ежегодно постъпващи дела обуславящи високата натовареност на съда и налагащи осъществяването на правораздавателна дейност като инстанция по същество, ВАС е практически възпрепятстван да реализира конституционно вменените си тълкувателни правомощия", пише в становището.

В тази връзка в него се предлагат и варианти за изменение на чл. 125 ал. 2 - или да отпаднат думите "на други актове посочени в закон", или текстът да придобие следната редакция: "Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, и осъществява касационен контрол по отношение на актовете на административните съдилища."

След това ВАС се спира на предложението мандатът на членовете на ВСС да бъде намален от 5 на 4 години. "Освен че не отчита задължителните за устройството и мандатността на съдебната власт принципи, настоящият законопроект ограничава независимостта на съдебната от законодателната и изпълнителната власт, чрез подчиняване мандата на ВСС на мандата на висшите органи на изпълнителната и законодателната власт, които всъщност участват в нейното учредяване. По този начин се създава предпоставка - всяко следващо народно събрание да избира свой висш съдебен съвет, т.е. да създава своя съдебна власт", пишат върховните съдии. Те се обосновават с практика на Конституционния съд (Решение № 13 от 15 декември 2010 г. по конст. дело № 12 от 2010 г.). В становището се сочи, че с изравняването на продължителността на мандатите на парламента и ВСС се нарушават основни принципи като разделението и независимостта на властите.

ВАС критикува и предложенията за изменения в чл. 130а от Конституцията. В тях е записано, че шестима членове на съдийската и четирима на прокурорската колеги се избират от общите събрания на съдиите, съответно на прокурорите.

"С въведените в проекта "общи събрания" се създава нов орган в системата на съдебната власт, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.158, т.3 от КРБ относно формата на държавно управление, и начина на възлагане на конституционни правомощия. Нещо повече - предвиждат се конституционни правомощия на орган - "общо събрание", който всъщност няма конституционно устройство и статут. Това позволява да се заключи, че конкретното предложение е поредната нормативна амалгама, въплъщаваща екзотичното схващане на вносителя, че учредените със Закон органи (в частност ЗСВ), следва да бъдат доразвити с конституцията", заявяват върховните съдии.
Част от становището им е посветено на факта, че професионалната и политическата квота в прокурорската колегия са равни по брой. "С въведения механизъм на конституиране, прокурорската колегия се поставя в невъзможност да изпълнява предвидените със законопроекта правомощия", твърди ВАС.

От становището става ясно, че в проекта за изменение на Конституцията административните съдии са видели, че не пленумът на ВСС, а всяка от колегиите "назначава" председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, защото те не са изключени от останалите административни ръководители в системата. В ал. 6 от същия чл. 130а от проекта за Конституцията обаче е записано, че предложенията за назначаването на тримата големи се правят именно от пленума на съвета.

Голяма част от критиките на ВАС са насочени към идеята министърът на правосъдието да присъства на заседанията на двете колегии с право на съвещателен глас. "Това по същество обвързва колегиите при приемане на решенията си да обсъждат всички въпроси от своята компетентност и с представител на изпълнителната власт. Предвиденото право на съвещателен глас противоречи на изчерпателно и изрично изброените в чл. 130а КРБ правомощия на министъра, както и на чл. 117, ал. 2 и чл. 130, ал. 5 КРБ. С него се нарушава допустимия баланс на взаимодействие между изпълнителната и съдебната власт, предвиден в Конституцията, в какъвто смисъл Конституционният съд се е произнасял многократно (решения № 3/2002 г., 8/2006 г. и др.). Всъщност силно дискусионен е въпросът, следва ли министърът на правосъдието да участва в заседанията на ВСС. В настоящата хипотеза възниква въпросът защо не е налице представител и на президентството като символ на единството на нацията - във всички форми на държавна власт. Подобен модел е налице във Франция. Т.е., или се допуска съвещателно участие и на другите власти, или органът се структурира строго професионално. Подобна недоразвита хибридност оставя впечатление за нещо неясно и недовършено. Считаме, че подобна норма няма място във Върховния закон на държавата", пише в становището. В него се възразява, че не е дадено право на председателя на ВАС да председателства заседанията на съдийската колегия.

Върховният административен съд е против и отмяната на тайния вот във ВСС. "Тайният вот представлява гаранция за независимост и самостоятелност при вземане на управленчески решения. Неговото премахване поставя членовете на ВСС в зависимост от избралите ги. Подобно изменение цели преди всичко контрол върху членовете на политическата квота, които следва също да бъдат независими и безпристрастни, но създава и потенциален риск от осъществяване на натиск и контрол върху членовете на ВСС от професионалните квоти. Извън това, въведеното условие, съчетано с изискването за публичен вот на ВСС означава само едно - овладяване и контрол над членовете на ВСС и лишаването им от право на свободен избор и преценка. Такава тенденция се наблюдава и с начина на структуриране на колегиите на ВСС и с участието на изпълнителната власт при изпълнение на техните правомощия. Не можем да приемем, че подобен подход отговаря на изискването за независимост на съдебната власт", пише в становището.