България без напредък в борбата с корупцията

/КРОСС/ България е сред страните, за които Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) остава дълбоко загрижена относно структурните проблеми, нерешени за период от над 5 години. Заедно с Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Италия, Гърция, Република Молдова и Азербайджан, страната ни има имат най-много неизпълнени решения на Съда и все още е изправена пред сериозни структурни или други проблеми, някои от които не са разрешени повече от десет години.

Както съобщава ПАСЕ на официалния си сайт, това може да се дължи на дълбоко вкоренени проблеми като постоянни предразсъдъци срещу определени групи в обществото, неадекватно управление на национално ниво, липса на необходимите ресурси или политическа воля или дори открито несъгласие с решението на Съда. ПАСЕ отчита декларираната воля на властите за реформа на Конституцията с цел ефективна борба с корупцията и гарантиране на независимостта на съдебната власт и върховенството на закона, както и досегашното сътрудничество с Венецианска комисия. Но отбелязва, че в заявените ангажименти няма съществен напредък - по-специално в основните нерешени области като корупцията на високо ниво и свободата на медиите.

Последният доклад след мониторинга беше обсъден в Асамблеята през юни 2019 г. След разискването Асамблеята реши да не прекратява диалога и прикани докладчиците да направят оценка през 2020 г. на напредъка, постигнат в пет конкретни области на загриженост - корупция на високо ниво; прозрачност на медийната собственост; човешки права на малцинствата; речта на омразата; и насилието над жени. Пандемичната криза е попречила на докладчиците да посетят България (посещението, насрочено за началото на април, е било отменено) и е направила невъзможно изготвянето на доклад.

На 11 декември 2020 г. Венецианската комисия отбеляза, че най-важният проект за конституционни изменения, касаещ българската съдебна система, е направил няколко стъпки в правилната посока, но все още трябва да бъдат разгледани някои въпроси, и изрази готовност да окаже помощ на Българските власти, ако процесът на конституционната реформа напредне.

Що се отнася до корупцията на високо ниво, ситуацията продължава да е тревожна, отбелязва ПАСЕ. Тревожно е, че непрекъснато липсват разследвания на корупция на високо ниво, които да дадат осезаеми резултати. Корупцията и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система. В този контекст със съжаление се отбелязва, че предишните препоръки на Венецианската комисия относно главния прокурор не са изпълнени.

България продължава да е с най-лошия статус на свобода на медиите в Европейския съюз (през 2019 г. „Репортери без граници" класира България на 111 място от 180 държави). Като цяло ситуацията се е влошила през последните години и не е отбелязано подобрение от приемането на Резолюция 2296 (2019). Концентрацията и липсата на прозрачност на медийната собственост, липсата на мерки за гарантиране на независимостта на регулаторния орган по Съвета на електронните медии, политическият и държавен натиск върху медиите, сплашването и използване на прокуратурата като инструмент за натиск върху журналистите и редакторите, остават нерешени. Въпреки че има официални законови разпоредби за разкриване на собствеността върху медиите и предотвратяване на неправомерен натиск, настоящите законови изисквания не се прилагат ефективно на практика.

По отношение на правата на малцинствата, комисарят по правата на човека на Съвета на Европа отбелязва с тревога в доклада си за България за 2020 г .: „Има разрастваща се нетърпимост, проявявана към малцинствени групи, засягаща особено роми, мюсюлмани, мигранти и търсещи убежище".

Докладът се позовава на съобщения за вълни от враждебни действия срещу малцинствата, включително престъпления от омраза, вълната от анти-ромски митинги в цяла България, докладвани случаи на публично подбуждане към анти-мюсюлманска и анти-ромска омраза и атаки срещу религиозни обекти и институции като синагогата и Главното мюфтийство в София през януари и юли 2019 г. В същото време се отбелязва, че българските власти са демонстрирали политическа воля и са положили усилия по отношение на интеграцията на ромите, разработвайки Национална стратегия за интеграция на ромите (2012-2020) и нейния план за действие. Изпълнението на плана за действие обаче е възпрепятствано от недостига на финансови ресурси.

По отношение на речта на омразата не са регистрирани случаи на дискриминационни забележки, направени от членовете на правителствената коалиция от последния дебат в Асамблеята, но речта на омразата в социалните медии остава проблем в страната.

Що се отнася до насилието над жени, въпросът за ратифицирането на Истанбулската конвенция (подписана през април 2016 г.) остава неадресиран в резултат на решението на Конституционния съд, който през юли 2018 г. обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Въпреки че набор от изменения на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, приети през 2018 г., имаха за цел да защитят правата на жените, материалната подкрепа за жените, подложени на насилие, далеч не е задоволителна и организациите на гражданското общество изразяват съжаление за недостатъчния брой специализирани места за настаняване, съветници и налична помощ за жертвите на насилие.