В България има експертиза за опазване на природата, но липса качествен диалог

/КРОСС/ През ноември в Глазгоу ще се състои Световната конференция за промените в климата COP26.На 28 септември (днес) в 10:30 часа ще се състои конференцията "Пътят към COP26 - изборът на България", организирана от MOVE.BG, заедно с посолствата на Великобритания и Италия.

Конференцията е онлайн, всеки може да участва с коментари и въпроси. Ясна ли е българската позиция за срещите за промените в климата?

Темата коментира в "Нашият ден" Саша Безуханова, инициатор и основател на Гражданската платформа за дебати и общо действие - MOVE.BG.

"Целта на днешната конференция е да поставим с по-голяма тежест в публичния дневен ред на България темата за климатичната криза и да поговорим за това какъв е възможния принос на страната ни за решаването й.

Казвам го, защото темата за климата за жалост присъства в публичния дебат в България основно през социалното измерение. Именно затварянето на "Мини Марица-Изток" - кога и как да се случи и дали да се случи.

Липсата на политическо решение по този въпрос е и причина да не бъде даден старт на разглеждането на Плана за възстановяване и устойчивост, по който България на практика има готовност.

И там има доста добри инициативи, свързани с климатичния преход, със зелената икономика, с развитието на България в пост пандемичния свят.
В този момент, в който виждаме големи политически и граждански инициативи в цял свят преди COP26, свързани с това да се предприемат смели, категорични мерки в подкрепа на ограничаването на климатичните промени.

България изглежда като малко стояща отстрани на този проблем. С днешната конференция искаме да започнем големия разговор и да катализираме два месеца преди конференцията европейските ангажименти, които България е поела да бъдат трансформирани в конкретен национален план-програма, подкрепен в широка експертна и не само административна линия.

Организираме събитието заедно с посолствата на Англия и Италия, тъй като това са двете страни, които са съорганизатори на COP26 и се надяваме, че с днешния разговор ще стимулираме в ускорен план да се подготви програмата за България. Амбицията на конференцията в Глазгоу е всяка държава-членка на ООН да представи своя национален план за ограничаване на ефектите от климатичните промени.

В България има достатъчно експертиза, както в научната общност, така и в бизнеса, така и в средата на хората, които години наред са на фронта на опазване на природата и българското биоразнообразие, за да можем да подготвим националния си план.
Това, което липса е качествен диалог, съгласие и готовност в някои от случаите да се седне на кръглата маса, независимо от това дали експертите са с институционална роля и в гражданския сектор, и в академична общност.

Има път да се извърви по отношение на това да се разпознаят национално значимите цели и да застанем зад тях без да заиграваме зад политически и краткосрочни наши цели.

Истината е, че климатичната криза е потенциално по-разрушителна от пандемията, която съумя да мобилизира целия елит на света. Много се надявам, че в България тя ще бъде последната от перспектива на възможностите, които дава - въвеждане на кръгова икономика, преодоляване на факта за това, че България има изключително енергоемка икономика. Три и половина по-голяма от тази на средно европейско ниво, което е възможно за трансформация. То е възможност за това да се направят сериозни промени в българските предприятия с оглед на това да станат по-конкурентни на световния пазар утре.

Има какво да се направи и по отношение на специални мерки в подкрепа на стартиращи компании със зелен профил.

В Плана има добри ресурси и по отношение на защита на биоразнообразието и чистотата на българските реки.