Индексът на административният капацитет на държавната администрация нараства, показва национално проучване

/КРОСС/ Индексът на административният капацитет на държавната администрация (ИАКДА) през 2021 г. е нараснал с 3,85 пункта спрямо 2020 година и е 109,21. Това стана ясно на представянето на резултатите от Национално проучване за индекса на административния капацитет на държавната администрация  за 2021 година, осъществено с финансовата помощ на Университета за национално и световно стопанство, Стопанската академия „Д. А. Ценов" и Института по публична администрация.

Данните бяха представени от проф. Борислав Борисов, изследовател в Института по икономика и политики към УНСС. На събитието присъстваха зам.-министърът на образованието и науката проф. д.ф.н. Генка Петрова-Ташкова, ректорите на УНСС и Стопанска академия "Димитър А. Ценов" - Свищов проф. д-р Димитър Димитров и проф. д-р Марияна Божинова, зам.-ректорът на УНСС по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики проф. д-р Цветана Стоянова, Павел Иванов, изпълнителен директор на Института по публична администрация, представители на министерствата на образованието и земеделието, храните и горите, преподаватели, анализатори и други.

„Особено важно значение за мен има факта, че оценката за административния капацитет се извършва от експерти като преподавателите и учените от УНСС, Стопанска академия "Димитър А. Ценов" - Свищов и Института по публична администрация", отбеляза зам.-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова.

Представянето на резултатите от Национално проучване за ИАКДА за 2021 година беше открито от проф. д-р Цветана Стоянова. „Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие доброто управление се характеризира с прозрачност, отчетност, върховенство на закона, ефективност и справедливост", каза тя.

„Това изследване ще бъде много полезно за широк кръг от институции и хора. Резултатите несъмнено могат да послужат за взимането на по нататъшни управленски решения", отбеляза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. 

„Това е пето изследване на административния капацитет. Правим го съвместно с УНСС, което пък доказва, че ежемесечно задълбочаваме сътрудничество между двата университета", каза зам.-ректорът на Свищовската академия проф. д-р Марияна Божинова.

Проф. Борислав Борисов, изследовател в Института по икономика и политики към УНСС, сподели по време на представянето на ИАКДА, че като цяло тенденцията е положителна. „Този индекс е един интегрален показател, който показва какъв е напредъка и респективно изоставането в капацитета на структурите на държавната администрация да предоставя добро управление. Той включва 24 компонента, изследвани са 91 централни и териториални администрации. За щастие този показател за 2021 г. показва ръст в сравнение с предходната 2020 г. През 2019 г. например имахме известно изоставане", каза изследователят в Института по икономика и политики към УНСС. По думите му изследването е важно с това да могат администрациите от различните йерархични управленски нива да преценят в кои области имат напредък или изоставане, откъде може да се черпи положителен опит и кои трябва да догонват останалите.

По време на представянето на резултатите на ИАКДА стана ясно, че в администрацията на изпълнителната власт на България през 2021 г. средногодишно работят 98 305 души, без тези в министерствата на вътрешните работи и отбраната, при  97 595 души за 2020 г. Тоест има увеличение от 710 души. Според данните в МВР през 2021 г. са работили 28 000 човека, а в армията - 28 000. Броят на заетите у нас в държавната администрация е около 17% т всички заети лица, показва още изследването. За ЕС този процент варира между 15-17% от 2000 г. насам, като през 2016 г. е 16%. Сред държавите членки, за които има данни, броят на държавните служители намалява най-значително в Словакия, Обединеното кралство и Италия. Докато в Румъния, Унгария и Словения се увеличава. Според изследването в частния сектор у нас работят 1 720 796 човека, или 75,64% от наетите.

Хората дават висока оценка на държавната администрация за борбата и с Ковид, за предприетите спешни мерки за защита на личните данни, за финансовия контрол, за осигурения достъп до обществена информация и други. Най-ниско са оценени прилагането на принципите на устойчивото развитие, стилът на управление и ръководство, който се оценява по-скоро като авторитарен, отколкото като либерален, прилагането на публично-частни партньорства, отчитането на рисковете, свързани с изменението на климата и други.

Числеността на държавната администрация винаги е била обект на критики, че е ненужно раздута, каза още проф. Борислав Борисов. Самата администрация обаче смята, че броят на служителите е недостатъчен, допълни той. "Това дава повод на политици през последните три десетилетия периодично да отварят темата за необходимостта от съкращения. Последното такова изявление беше за 15% съкращение до края на 2022 г. По наше мнение не е правилно такива цели да се поставят априори. Нужен е задълбочен структурен и функционален анализ", каза в заключение проф. Борисов.