Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Отмина лоша година за българската култура, от тук насетне предстои това, което сами си направим, казва в интервю за КРОСС театралният режисьор и поет Бойко Богданов. Радващо е, че театрите са пълни, купуват се книги и дискове. „Истината е, че независимо колко се увеличават телевизионните канали, целият духовен талаш от екшън и елементарни продукции, на хората просто им писна от еднотипни, глупави филми, в които на минута има по десет трупа. Втръсна им сурогата. Напълно естествено е да изпитват желание да се върнат към истински дълбоко изкуство, където човекът се разглежда в неговата сложност, в неговото богатство", казва бившият ръководител на театър „Сълза и смях".
Интервю на Цветана Георгиева,
Информационна агенция КРОСС
Отиде си тежка година за българската култура, която не остана в страни от кризата и мерките срещу нея. Какво остана зад нас? Вашата оценка?
Това бе лоша година за духовната култура на българската нация. Мисля, че най-драматичното от тази година е обстоятелството, че властта предприе изключително неподходяща и несъответна на европейския възглед културна политика. Това е много тежък и задълбочен в последните месеци проблем. Опитват се да го облекат някаква в приемлива дрешка, наричайки го съобразяване на културната политика с пазарните принципи.
По същество това е оксиморон, парадокс. Защото тъкмо това отличава високата култура в целия цивилизован и високоразвит свят - че за разлика от чалгата, популярната култура или субкултурата, високата култура никога не се е обвързвала тясно с пазарния принцип. Това противоречи на нейната природа.
Културата трябва да извисява човека, да го отнася към нови хоризонти, да го облагородява. Не е като да отидеш на пазара и да купиш картофи, зелки или салами. Това, което се извършва като стратегия, по мое дълбоко убеждение, е крайно погрешно.
Няма нито една развита страна от нашите приятели в ЕС, която да не подкрепя развитието на високата култура със специални субсидии, грижейки се за духа на нацията. Самата идея да се комерсиализира всичко в културата е дълбоко сбъркана. Тя е част от цялата плебейщина и чалга-мислене, която взе приоритет в нашата държава в последните години на промяната.
Балетните артисти, кинаджиите, театралите надигнаха реформи срещу планираните реформи. Бяха ли ясно чути?
Моите приятели го наричат ефект на чуваемост. Трябва да има акустика. Трябва да има ценностна система, която да се споделя от властимащите. Не мисля, че през последните 20 и повече години на прехода ценността система на властимащите, независимо от техните идеологии, включва като приоритет понятията „култура" и „духовност".
Доказателството е, че в годините на преход държавният бюджет за култура намаля точно с три пъти. Със смяната на най-разнообразни правителства от левия до десния спектър бюджетът е намален точно три пъти. Това показва, че стратегията на управляващите, съзнателна или несъзнателна, е на бавно, но непрекъснато намаляване на грижата за българската национална духовна култура. Това е истината.
Доста тревожен за мен е и опитът с популистки фрази съсловието на хората, създаващи култура, малцинството, да се противопостави на мнозинство - схема, която ме връща в много далечни години на ранния комунизъм в България. Имаше изявления от най-високи представители на властта за това колко се продавало българското кино на червените килими в Ню Йорк, колко се продавал българският театър. Това е просто начин на манипулация на общественото мнение, което е погрешен и непродуктивен.
Другата страна на монетата са хората. Подкрепят ли те с присъствието си в залата българската култура? Как нашенецът се отнася към своята култура?
Безспорната истина, която се вижда с просто око, е че за тези години настъпи изключително опростачване на нацията. Някъде прочетох, че речниковият фонд на българина е сведен до 1000- 1500 думи. Огромен принос за това имат всички. Начело с медиите, които вулгаризираха езика, понятията, ценностната система въобще на българина. Той е бомбардиран от екрана, от цялото публично пространство с агресивна простащина, с новите идоли на парвенющината. Няма как това да не се отрази на по-младото поколение, които на 10 ноември 1989 г. бяха десетгодишни. Сега те са на 30 години и са продукти на публичната акустика, на медийното пространство, което изплува като мръсна пяна от най-мрачните низини на човешкия дух и завзе почти цялото пространство. Обърнете внимание на езика, на хумора на шоу програмите, които заливат телевизионния екран. Той е просташки. Той е вулгарен. За мен това е бедствие.
Въпреки това, за моя радост, забелязвам естествено вътрешно противопоставяне на голяма част от българския народ на тази мерзост. Театрите са пълни, купуват се книги, купуват се дискове. Значи, колкото и тази изкуствена машина за минипулация и затъпяване на българина да действа, някъде дълбоко в неговата природа съществуват съпротивителни сили, в които аз бих искал да вярвам. Защото ако спра да вярвам в тях, трябва да се превърна в отчаян песимист.
Публиката се върна в театрите.
Бях осем години директор на театър „Сълза и Смях". Още тогава забелязах, че когато има добро представление, публиката гласува сама с краката си за него, така да се каже. Истината е, че независимо колко се увеличават телевизионните канали, колко целият духовен талаш от екшън и елементарни продукции, на хората просто им писна от еднотипни, глупави филми, в които на минута има по десет трупа. Втръсна им сурогата. Напълно естествено е да изпитват желание да се върнат към истински дълбоко изкуство, където човекът се разглежда в неговата сложност, в неговото богатство.
Опитвам се да си обясня тази страст у широки кръгове от зрителите към турските сериали. Има много просто и доста убедително обяснение, според мен. Това не се дължи на ниската или някаква неграмотност на хората или на тяхната посредственост. Нищо подобно. Става дума за естествено възникнала носталгия по моралните ценности, които в тези сериали личат на екрана като начин на живот. Това е своеобразно противопоставяне на това, което се случва в обществото с цялата му агресивност и безпардонност.
Киното също бележи успехи. Все повече наши филми печелят награди навън. Какво става с българската литература?
Културата е конгломерат. Не може в един от видовете изкуства нещата да стоят по по-различен начин, отколкото в цялост. Да, има известно събуждане на интереса към качествената литература. Но това още не ми вдъхва особен оптимизъм. Както казва Стефан Цанев, моят приел и редактор на двете ми последни книги, не е време за поезия. Времето е доста сурово. Поезия не се купува. Като че ли тя остава в страни от интереса на широката аудитория. Това не е чудно, защото пазарът беше залят с чудовищно разнообразие от бестселъри, всякаква литература- висока, ниска, популярна, булевардна, примитивна, плебейска. В тази конкуренция трудничко се оцелява. Но пък това не е чак така катастрофално, както беше в първите години на бума на, да ги нарека, жълтите издания, които буквално изядоха пазара. Хората нямат пари. Истината е, че висока литература не си купуват богатите хора. Не казвам най-богатите, а по-заможните. Те нямат особени интереси в духовната култура. Те затова са богати. Може би когато внуците и правнуците им отраснат в цивилизована среда, ще проявят интерес към духовното.
Какво предстои на българската култура през новата година?
Това, което сами си направим. Иска ми се през следващата година така, както колегите от киното проявиха завидна гилдийна солидарност, това да се случи в по-голям мащаб. Няма да скрия, че има известно разединение, страх и спасяване поединично в хората в театралния свят. Това, както е видно, не помага.
Какво пожелавате на себе си през 2011 г.? И на Информационна агенция КРОСС?
Да не изгубваме упованието си, вярата си в това, че да създаващ духовни ценности, въпреки безумието на епохата в която живеем, е нещо, което си заслужава да осмисли живота ти.
Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция "КРОСС"
позоваването е задължително.