БНТ-"Денят започва"
Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”

Водещ: Гости на „Денят започва” са Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика, и Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”. Добро утро и на двама ви.
Красен Станчев: Добро утро.
Георги Ангелов: Добро утро.
Водещ: Разговорът ни неминуемо попада под една звезда на един скандал, който изгря вчера от стенограма на разговора между шефа на митниците Ваньо Танов, финансовия министър Симеон Дянков и неговия заместник Владислав Горанов, лъснаха наяве конфликтите им с министър Цветан Цветанов и неговия опит да опъне чадър върху фирми и лица, които са свързани по някакъв начин с контрабандата у нас. Вероятно сте и гледали новини, прочели сте и вестниците. Какъв е вашият прочит на този скандал с контрабандата?
Красен Станчев: Аз не знам с колко време разполагаме…
Водещ: С достатъчно, за да си поговорим.

Красен Станчев: Това, което е ясно, е, че четирима висши държавни служители са похарчили минимум един ден за обсъждане на проблем, който няма нищо общо с длъжностните им характеристики, ако мога така да се изразя. Ако това време, което е прекарано в телефонни разговори, петдесет минути, беше посветено на проблем, който е важен, за бюджета да речем, дали трябва да се пипа и как да се пипа данък „Добавена стойност”, то тогава това би спестило, може би, около три-четири седмици обсъждане на правителството на този проблем. И не само на правителството, а на така наречените социални партньори, тристранната комисия, пресата и всякакви други хора, които така или иначе взимаха отношение по този проблем. Ако това е начинът, по който се управлява страната, може да се каже, че това е най-малкото доста неефективно и е глупаво по този начин да се управлява страната.
Водещ: Г-н Ангелов?
Георги Ангелов: За мен проблемът е всъщност тоталната неефективност на подслушването, на полицията и въобще на разходите, които даваме за тази дейност. Не получаваме резултат, всички се подслушват в тази държава, а никой не е осъден на база на някакви подслушвани разговори, тоест няма смисъл от това подслушване от гледна точка на наказателно преследване. Тези подслушвания очевидно се правят само за някакви скандали, изнудване, рекети и т.н., което не просто прави процесът безсмислен, а той е вреден за обществото. По-добре да ограничим това подслушване, отколкото да…
Красен Станчев: За 2010 година, това, което Георги казва е много важно, за 2010 година средствата за подслушване в Българя са около 50 пъти повече, отколкото са средствата за подслушване в Обединеното кралство. За тази година те са около 40 пъти по-високи. При такива средства, похарчени на данъкоплатците, за такава дейност, единственият ефект е, че става невъзможен контролът и всеки, който има някакъв достъп до подобни специални разузнавателни средства, започва да използва тези неща за свои собствени цели, което е доста и тривиално. Ние сме свидетели точно на това.
Водещ: Сега обаче има нещо любопитно в самото съдържание на стенограмата, извън това, което казвате и което е важно, разбира се – Ваньо Танов казва, че ГЕРБ, управляващите в момента правят това, което в крайна сметка са правили всички останали правителства и срещу което всъщност ГЕРБ е заявил, че ще се бори преди изборите, а то е овладяване на контрабандните канали и по някакъв начин протекция върху контрабандните канали. Защо тази симбиоза между политика и контрабанда е абсолютно неразбиваема през последните години в България?
Красен Станчев: Кой ще започне?
Водещ: Както искате.
Красен Станчев: На мене ми се струва, че проблемът в България е по-скоро финансирането на политическата система, а не толкова самата контрабанда. Контрабандата не е в тези размери, в които твърди г-н Петков.
Водещ: Той каза един милиард лева, нали така.
Красен Станчев: Това, което имаме тази година като ефект е следствие на няколко причини. Първата причина е покачването на акцизите в България и втората причина е, предполагам, по-добрата работа на митниците. Дотолкова доколкото след като са разкрити стотина пъти повече контрабандни начинания, очевидно има по-добра работа на митниците, тоест имаме ефект на възприятието донякъде. Но донякъде имаме и ефект, който беше предвидим. И Георги, и моя милост, и други колеги, и Мартин Димитров като председател на съответната комисия в парламента предвиждаха този ефект. Тоест тогава, когато повишите акцизите при условия, в които ДДС е доста по-висок, отколкото да речем в съседните страни, тогава, когато акцизите са да речем пъти, цената на дребно например на цигарите, които вие показвате, е три пъти по-висока, отколкото да речем в Централна Азия, бившия Съветски съюз, Русия, другите страни на Балканите, то тогава възникват стимули за тази дейност. Така че очевидно ние имаме повече стимули за такова предприемачество, отколкото предишните години.
Водещ: Само тук да вмъкна кратичката информация от вчера – „Филип Морис Интернешънъл” излезе с изследване, според което контрабандата на цигари през миналата година е малко над 34%, което е точно двойно в сравнение с 2009 година. Да не говорим за 2007 и 2008 година, когато пък нивата са били още по-ниски.
Красен Станчев: Искате да коментирам това ли?
Водещ: Не, изводът е ясен, в смисъл изводът е очевиден – два пъти, всяка трета цигара миналата година е била контрабандна, очевидно някаква определена политика е довела до тази тенденция, нали така.
Красен Станчев: В този вид бизнес има различни фактори, но те са такива, каквито са във всеки бизнес, тоест има по-високи стимули. Донякъде разгръщането на контрабандата през България и Румъния, което, между другото, е свързано с друга тема то края на миналата и вероятно ще бъде централна тема на тази година, това е Шенген, в други страни от Балканите, особено в Черна Гора, Сърбия донякъде, донякъде Босна и Херцеговина, контрабандните канали бяха относително запушени поради много причини. Едната от тези причини е присъединяването или асоцииращите споразумения с Европейския съюз. За България и за Румъния възникнаха други фактори. Най-важният вътрешен фактор е покачването на акцизите. Покачването на акцизите, между другото, накара и българските производители на цигари, включително и „Булгартабак” да се ориентират към международна дейност. Това също улеснява контрабандата и донякъде затруднява контрола, тъй като се увеличават обемите.
Водещ: Добре, да чуем и г-н Ангелов.
Георги Ангелов: Аз, разбира се, не мога да знам със сигурност какво се случва, но в някакъв смисъл възниква подозрението дали пък нарочно не са повишени акцизите, за да има повече контрабанда, ако някой иска да овладее тези контрабандни канали. Не го твърдя това със сигурност, просто една възможност, разбира се, доста странна. Защото ГЕРБ, когато дойдоха, те казаха – ние сме полицаи, ние разбираме контрабандните канали, така че дори и да вдигнем акцизите, няма да паднат приходите, дори ще се увеличат. А то не стана това. Което означава, че или ГЕРБ не разбира толкова добре контрабандните канали и не са толкова добри полицаи, което е лош индикатор за полицията, или, че те са ги овладели. Тоест в някакъв смисъл и двата индикатора не са добри. Но в крайна сметка по-общия въпрос е, че практически през 2010 беше увеличен акцизът и нямаше повече приходи и вместо да се вземе поука от това, през 2011-та сега вдигаме осигуровките, което според мен също ще доведе до по-голяма сива икономика и пак няма да има повече приходи в бюджета. Тоест не взимаме поука от грешките, а отново ги повтаряме напук. Това е големият проблем политически, че вместо да се учим и поправяме, правителството всъщност повтаря една и съща грешка всяка година, смятайки, че нещо ще промени. Просто не става. И в Гърция вдигнаха ДДС и не събраха повече приходи. И в Румъния вдигнаха, и не събраха.
Водещ: Смятате ли, че темата за увеличеното ДДС е мъртва, тоест тя ще си остане като един неуспешен опит през 2010 година и през тази година правителството няма да прави опити върху тази тема?
Георги Ангелов: Просто не работи, не събира повече приходи вдигането на ДДС и на други данъци – нито в България, нито в Гърция, нито в Румъния, никъде в нашия регион. Затова трябва да се работи с по-голяма ефективност на разходите, което означава по-малко да харчим и да реформираме тези структури като полицията, като образованието, здравеопазването.
Водещ: Ще говорим и за това.
Красен Станчев: Това, което каза Георги е много важно. Начинът на управление, от който започна този разговор, е следствие на това, че през годините, особено от 2003-та до 2010-та и сега продължава същата традиция, на правителството и на преразпределението се приписват повече функции в повече области от живота. Като се мине през здравеопазване, пенсии и т.н., включително и (…) на пенсии. Това винаги във всяка една административна структура води до съсредоточаване на средства и ресурси в контрола. Една от заблудите на това правителство е, че с контрол може да се постигне всичко. Точно обратното се получава. Ние имаме двойно натрупване на стимули за некоректност, ако може така да се каже, или сенчесто стопанско управление. От една страна е покачването на данъци, осигуровки и други подобни, а от друга страна е контролът, който се явява като квази данък и хората се опитват по някакъв начин да избягат от този натиск. Което пък на равнище държавно управление води до онова, което, да речем, опозицията нарича полицейщина. Това не е полицейщина, защото в крайна сметка след 1944 година до сега действат стимули за обратна селекция или в общи линии подбиране на персонала в тези служби, не само в полицията, но и във всички останали по критерии лоялност, кроене на шапка на ближния и т.н. и т.н. И в края на краищата се оказва, че тези хора не могат просто да си вършат работата, не че между тях няма някой, който е разумен. Аз познавам такива и са добри полицаи или криминалисти.
Водещ: Добре. Вчера тук гост ни беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, той седеше на стола на г-н Ангелов. Споделяте ли неговата оптимистична прогноза за тази година, че икономическият ръст ще е между 2 и 3,6%?
Георги Ангелов: Аз и миналата година го казах, за съжаление не се случи, и миналата година имахме два сценария – оптимистичен – 4-5% икономически растеж, и песимистичен – между нула и 1% икономически растеж. За съжаление правителството замрази всички реформи, разду бюджетния дефицит и ние стигнахме до песимистичния сценарий. Тази година по същия начин имаме два сценария - или малък икономически растеж 1-2%, или висок икономически растеж 6-7%, както в някои други страни. Просто зависи от икономическата политика. Естония с реформаторска политика, със строга бюджетна дисциплина в момента има рекорден икономически растеж, а ние с липса на реформи и с разпуснат бюджет имаме нулев почти икономически растеж.
Водещ: Кои са жизненоважните реформи, които трябва да се случат през тази година? Защото очевидно е, че има обществени сфери, в които няма реформи, а продължават да се наливат пари.
Георги Ангелов: Първо, ако говорим за икономическата среда, най-важно е възстановяването на доверието, инвеститорите отново да смятат, че Българя е сигурно място, където може да се инвестира без риск да си загубят парите. А това отговаря да има бюджетна стабилност, да има икономическа стабилност и да не се променят всяка седмица някакви данъци, национализации, ще вдигнем тоя данък, няма да го вдигнем. Тези неща просто плашат инвеститорите. На първо място е доверието да се възстанови и след това, разбира се, бизнес средата – да се работи по намаляване на бюрокрацията, корупцията.
Водещ: Ясни послания.
Георги Ангелов: Защото един инвеститор се оплакваше преди няколко седмици как е чакал 42 месеца за разрешение за строеж. Самият строеж е п-малко, отколкото чакане за разрешение. Ами той, разбира се, може да отиде навсякъде в региона, може да отиде в Румъния, в Естония, в която и да е страни, защо да идва в България, ако бюрокрацията го бави нарочно, за да му поиска подкуп. Това е проблемът.
Водещ:Г-н Станчев?
Красен Станчев: Съгласен съм. Бих добавил само това, че министър Трайков е прав – вероятно ръстът ще бъде някъде около 2%, може би малко повече, в зависимост от това какво ще се случи. Но основното е, че този ръст се случва независимо от работата на правителството.
Георги Ангелов: Въпреки. Въпреки правителството, за съжаление.
Красен Станчев: Да. И то е подобно на други страни, но там имаме съвпадение на тенденциите на конюнктурата, както Георги каза в Естония, и политиката на правителството. В България имаме разминаване на тези тенденции. Русия расте, Турция расте, Германия расте, други страни от ЕС растат, следователно България следва по някакъв начин тази международна конюнктура. Разбира се, има и други елементи на тази конюнктура. Не е толкова важно в момента да се задълбочаваме, но онова, което е против добрата конюнктура, е политиката на правителството.
Георги Ангелов:
Водещ: Моля ви за кратък отговор на финала – какво ще ни коства евентуалното отлагане на членството ни в Шенген?
Красен Станчев: Трябва да е ясно защо не се осъществява това членство. Основната причина, както беше ясно още от изказванията на Меркел е, че у Франция и Германия съществува подозрението, че информационната система на Шенген ще стане достояние на престъпни групировки. Българя има запис за изтичане на такава информация, има досие на подозрения на партньорите и по Шенген, и по НАТО за изтичане на такава информация, имаме доказана политика за назначаване на хора от бивши служби на важни държавни длъжности. И естествено в тази ситуация, след като е създадена тази традиция, винаги ще съществува подозрението, че България няма да спази някакви правил и че тази информация ще изтече не там, където трябва. Какво това означава? Това означава, че за около 15% български граждани, които в момента са работещи навън, ако можем така да кажем, това означава по-големи трудности при придвижване, известни трудности за бизнеса. И има неща, които е много трудно да се измерят, може би трябва да се направи опит за това – много страда обликът на България, обликът на гражданите, обликът на бизнеса, който е регистриран и работи в България и съответно страда онова, което спомена Георги – има чувството за неподходяща среда за правене на бизнес.
Водещ: Г-н Ангелов, вашият блиц отговор?
Георги Ангелов: Чисто икономически се забавя интеграцията на България, защото все пак едно е да чакаш на опашка всеки път, когато преминаваш границата, друго е да минаваш лесно. Тоест забързва се интеграцията икономически и въобще в културен аспект, както искате. Но по-важният въпрос е, че това е знак, че няма доверие в нашата страна. Тоест, че нашите политици, въпреки гръмките обещания, не успяват да се справят с реформата и в тази сфера – полицията, правосъдието и прокуратурата.
Водещ: Отново говорите за това колко е важно доверието.
Георги Ангелов: Структурната реформа поражда доверие, нали за това говорим.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Красен Станчев и Георги Ангелов – гости на „Денят започва”