В досегашните си изказвания за еволюцията той рядко навлизаше в дълбочина в обсъждането на специфични концепции като Големия взрив, за който учените смятат, че е довел до формирането на вселената преди около 13,7 млрд. години. Според някои атеисти науката може да докаже дори, че Бог не съществува, но Бенедикт ХVІ посочи, че опреелени научни теории са „умствено ограничени", защото „те просто стигат до сигурна точка ... и не успяват да обяснят фундаменталния смисъл на реалността". Според него научните теории за възникването и развитието на вселената и човека, макар да не влизат в конфликт с вярата, оставят неразрешени много въпроси. Бенедикт ХVІ и предшественикът му Йоан Павел ІІ се опитват да променят представата за църквата като противник на науката, възникнала още при заклеймяването на Галилео заради твърденията му, че Земята обикаля около Слънцето - истинско предизвикателство срещу написаното в Библията. Галилео бе реабилитиран и в момента църквата дори приема еволюцията като научна теория с аргумента, че Бот е можел да използва естествения еволюционен процес при създаването на човека. Католическата църква вече е изоставила вярването, че Господ е създал света в 6 дни, както е описано в Библията и твърди, че това е алегория. Но тя се противопоставя на използването на еволюцията в подкрепа на атеистичната философия, отричаща съществуването на Бог или някаква божествена роля в сътворението, както и на използването на библейския текст за научни цели.

/ВД/