Живков знаеше вицове за себе си и ги разказваше, спомня си навършилият вчера 83 години актьор

Интервю на Юлия Тороманова, Информационна агенция КРОСС


Как се чувствате на 83 години? Как празнувахте рождения си ден?
Чувствам се добре и още продължавам да си чуруликам. Коцето Калки ми помогна, имам изкуствени зъби и сега ми е малко по-трудно, но гъдулки, гайди, певци, който имитирам - зъбите не пречат, защото го правя с гърлото, но когато чуруликам ми е трудно. Благодаря на Господ, че мога да чуруликам и , че още съм жив. И с това се поддържам. Моята пенсия е 220 лв. Всички обещават да ми помогнат. Преди месец цигани ме обраха и Богдана Карадочева дойде да ми помогне, защото преди време й помогнах да отиде в Египет, както на Йорданка Христова помогнах да отиде в Куба, понеже вече имах връзки там, почитаха ме и ме уважаваха. Сега вече съм едно нищо, никой не ми помага. единствено Богдана ми помага и от Общината ми отпуснаха храна и това е. Какво да се прави, това е България за съжаление! Аз обиколих света, това чудо, което става в нас никъде го няма. Ние сме последни вече не само в Европа, но и на планетата. Председателят на Съюза на музикалните дейци Жени Захариева ми помогна. Написа писмо до министъра на културата Вежди Рашидов да ме приеме. Едно момиченце ми каза, че казали „Е той няма никакви заслуги!". Е как да нямам никакви заслуги като съм почетен гражданин на Москва, Киев и Ташкент? Трите ордени , първа, втора, трета степен, „Св.Св. Китил и Методий" ги имам. От МК имам „Златен век България", от музикалните дейци имам всички награди, където съм ходил по фестивалите. Е не мога да сваля Луната! Какво искат повече? Стефан Данаилов с мен изнасяше и показваше костюми в Родопите, аз чуруликах и той когато стана министър ми даде 2500 лв. благодарение на Коста Цонев и това ми е наградата от тях и „Златен век България". Редно ли е на тези години да ме оставят? От Канада дойдоха хора, дойде момиче с камера да ме заснеме и ми вика: "Айде идвай". Казах й, че не мога , защото ако отида няма да мога да се върна. Е какви са тези хора, които ни управляват? Как не ги е срам? Може ли такова нещо- да не знаят кой какво прави? Обиколих света. В Америка два пъти ми бъркаха в гърлото, за да видят какво има и как издавам тези звуци. Питаха ме дали имаме школа. Нямаме школа, им казвам, имаме хубава природа. На първия фестивал в Варшава се явихме двама имитатори от този бранш на птици и на животни, аз не само това имитирам. Имитирам и птици и гъдулки, гайди, оперни певци, инструменти- всичко имитирам, но за съжаление ето до къде ни оставиха. Някой казват - ами кризата е. Преди 10 години нямаше криза, защо не ми помогнахте тогава. Как дадохте на Йорданка Христова, когато аз я заведох в Куба, как дадохте на Мутафова, на Калоянчев. Защо? Заедно правехме концерти. Същите заслуги ги имам и аз. Стефан Данаилов казва :"Ами Пиле, имах в предвид и теб, обаче на мен ми се скараха защо давам на Калоянчев, защо давам на Мутафова". Това са думи, според мен, които не са истина. Къде ли не ме пращаха. Защо трябва да ме мъчат? Как може всички други да ги оставят, а мен да ме оставят на улицата?

Винаги ли са били така подценявани творците или това е от скоро?
не да ви кажа. навремето ми обърнаха голямо внимание. Беше Милчо Илиев там, изнасях, е концерт по повод на посещението Хрушчов в хотел „България". Излизат всички певци да пеят, слизат и казват: "Пиле, никой не слуша, всички пият и ядат". И Тодор Живков каза: "Айде да излезе Пилето да ме разсмее". Излизам аз и мен никой не ме слуша и Хрушчов като стана на крака и вика: „По-тихо", та някои си изтърваха и чашите и вилиците и се хвърлиха да ме прегръщат. Тончо Русев го накараха цяла нощ в радиото да прави моите чуруликания, за да ги изпрати на Хрушчов в Русия. В Индия, на навсякъде съм обиколил. Давал съм на държавата по 500 $ , по 160 рубли на ден. Върнете ми четвърт от тези пари, които съм дал, аз ще изкарам един век без да работя! Ето това е положението в България. Така обръщат внимание на хората на изкуството. Не съм само аз. Те са много! Всички хора на театри, артисти, всичко, страдат. Айде стига с тази политика, говорете малко за България, за културата на България. Къде е кризата? Кризата е за тези, които работят, които ги мъчат и на които им взимат стотинките. Криза няма за тези, които ни управляват, тези милиардери и милионери, при тях няма, при тях е добре. От колко време се мъчим ние? Някой се сърдят, че по времето на Тодор Живков били така и така. Но тогава имаше Концертна дирекция. Ходихме изнасяхме концерти. Сега да отидем по селата и без пари да направим концерти, покой няма да ни чуе, няма и да дойдат хората. Как е възможно сега по Нова година за някакви певици по 16 хиляди лева да им дадат хонорар за няколко песни, по 7000 лв. , а на нас дори 5 и 10 лв. не ни дават на българските фолклорни певци. Навремето Лили Иванова на една снимка ми беше писала „От пиленцето за Пиленцето с много обич!". Ние с Борис Михалов я взехме от Перник. Тук при нас си държеше дрехите. Аз й помогнах навремето, имах пари, помогнах на нея, на Нейчо Попов, на Енчо Багеров. На нея дадох 5000 лв. да си купи апартамент. И с тоя Мартин са писали тук в един вестник за това, че един път съм я сънувал и викам: "Лили, на теб след Господ, аз ти помогнах". Тези журналистите пък взели, че писали във вестника и тя е обидена. Казала, че ми върнала парите с лихва. Каква лихва? Тя да не е банка. И до такава степен съм обиден от това, което е казала. А, аз толкова много съм й помогнал. Ето парите какво правят! Като има толкова пари, милиони, като разбра, че са ме обрали, защо не взе да ми помогне. Само Богдана ми помогна. Хората ми дават пари навън, мен ме е срам да ги взема, защото това ли заслужавам - да се явявам като просяк. Срамота е! Как може това нещо!Аз съм сам в България! Много хора ми обещават, много журналисти се опитват да ми помогнат, нищо не става. Министерството на културата не ме приема. 150 човека се подписаха за мен на прием организиран от Съюза на българските журналисти. В Министерството на културата я изгубили. Защо с я изгубили? Как са я изгубили? Как може да се подиграват така с хората. Ето с Бойко Борисов заедно бяхме при Тодор Живков, той беше охрана. Защо той сега толкова не може да види, че този човек Пилето е на улицата.

Нека се върнем към по-хубавите времена от вашите години. Какви бяха отношенията Ви с Тодор Живков?
Тодор Живков много ме обичаше. Нямаше прием, на който да не съм присъствал. Даже в интернет ме изкараха, че съм бил шута на Тодор Живков. Като започнем от Леа Иванова та да свършим до Лили Иванова. Предлагаха ми да напиша книга с мемоари. Казах им, че всеки втори човек пише мемоари, искам да си замина по-скромно, кой съм аз. Имаше концерти. Концертна дирекция знаеше кой може, кой не. А пък българският фолклор загива. От време на време малко пускат за демагогия, гладуват и за 5 лв. и за 10 лв. можем да отидем да участваме. Като участваме в телевизиите дори не ни дават пари. Няма какво да свързваме комунизъм и ред други работи. Живков ме питаше дали съм член на партията. Казах му, че си оправям работите. „Казах му вие си оправяйте политиката, оставете ме аз да си чуруликам". Той ми каза, че няма да плащам членски внос.

Разкажете ни някоя спомен, който ви е останал от прекараното време с Тодор Живков?
Навремето му изпях една песен. Бяха с ансамбъл „Филип Кутев" , но те тръгнаха да си ходят, защото имаха спектакъл в зала Универсиада. Живков ми каза: "Пиле, какво ще правим сега, ние тъкмо започнахме и те си тръгнаха". И аз ми казах: "Ами, какво да правим", а той отвърна „Ами, дай сами нещо да си пеем да си играем". Аз му казах да изпеем песента „Тръгнал Тодор да се жени". Всичко замълча и като каза... той беше много народен човек, знаеше вицове за себе си и ги разказваше. Казваше „Пиле, аз съм по-добър артист от вас". Казах му: "Знаем, другарю Живков!". Не се обиди, не се разсърди, изпяхме му тази песен. Такива случки съм имал много. В Индия пак имахме участия и там правех валс с чуруликания и аз като съм чуруликал и цяла нощ животните в зоологическата градина, която беше близо, кукуригали, врякали и тракали.

Какво ще пожелаете на българите за 2011 година?
Искам да пожелая да бъде мирна, да бъде благотворна, дано хората да са по-весели , по-усмихнати. Дано ги няма тези земетресения и наводнения, за да може някак си работата да се оправи. Но безбожниците не вярват на Господ. Наложи ми се три пъти да се моля на Господ да не ме остави да умра.