Д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването

Водещ: Казвам добро утро и добре дошъл на министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Здравейте.
Стефан Константинов: Здравейте.
Водещ: Не сме се виждали от Нова година, така че честита Нова година, пожелавам ви да е по-лека от 2010-а, дано да имате по-малко проблеми. Доста неща се насъбраха, които бихме искали да обсъдим с вас. Аз ви казах и в предварителния разговор, вчера ви гледах при Диана Найденова, видях темата за хепатита, че беше доста силно застъпена. Така и не удовлетворихте желанието на Диана да й кажете, че ще има епидемия. Но всъщност каква е истината?
Стефан Константинов: Не, всъщност епидемия има, тя е локализирана, започна най-много от Стара Загора, има случаи в момента в Хасково, в Пловдив. Ясно е, че има повишена заболеваемост, така че това никой не го отрича. Факт е, че има разболели се хора. Въпросът е до каква степен ние трябва да го експонираме това. Хубаво е да се знае и да се взимат мерки, това прави министерството, това се прави на ниво болници. Това вече виждам в Хасково, има ангажимент и на общинския съвет, което е много добро, взимат се мерки. Въпросът е, че когато се преекспонират нещата всъщност ние не помагаме вече на хората, а всяваме един ужас, който е неоправдан в момента. Това са неща, които са се случвали, през годините сме имали много по-голяма заболеваемост, просто трябва да се следят нещата. За момента те са предимно изолирани в тези три места в страната.
Водещ: Има ли опасност да пламне и София?
Стефан Константинов: За да пламне подобна епидемия, да се случи, трябва да има някакво сериозно заразяване, примерно питейна вода или нещо, което се консумира масово. Към момента ние нямаме никакви данни, че такава опасност грози София. Но нали обясних и вчера, когато казах, че всичко зависи от имунния статус на населението. Когато се наблюдават няколко години подред, всъщност 2006-та е последната с една заболеваемост примерно 94 на 100 хиляди население, което е доста високо, била е, пък миналата, 2008 и 2009-та са 11 на 100 хиляди, примерно девет пъти по-ниска заболеваемост, се създава един контингент от лица, които нямат имунна защита спрямо вируса и са лесно атакуеми. Така че има една цикличност. Но към момента опасност за София, опасност за страната, такива големи не. Важно е да се взимат мерки, хората са информирани да спазват хигиенните навици и хигиенните правила. Разбира се, добре е тази ваксина, която не е задължителна, който има възможност нека да си я направи.
Водещ: Стига да я намери, защото се разбра, че всъщност има голям проблем и с това.
Стефан Константинов: Е, пазарът бързо реагира, така че ако тази седмица я е нямало, следващата ще я има, мисля, че няма да е проблем това.
Водещ: Добре. Аз искам да ви пуснем един материал. При нас пристигна писмо от една 53-годишна жена, която наистина се бори за живота си. Искам само да предупредя нашите зрители, особено тези, които са с малко по-слаби нерви, че следващият репортаж е доста тежък и кадрите, които ще видите не са за всеки но за съжаление такъв е животът и такива неща се случват. И ние бихме искали да го коментираме с вас от гледна точка на това дали е възможно в 2011 година заради някакви бюрократични спънки човек да загуби живота си. Да го видим заедно, защото казвам на нашите зрители, министър Константинов не знае за какво става въпрос, това е една малко неприятна изненада за началото на годината, но все пак сме длъжни да му покажем това, до което ние сме стигнали. Вижте сега репортажа, който е направен от колежката Михаела Карабельова.
Репортер: Това е Ирина Дишлиева преди повече от 6 години. Тогава тя работи като касиер във ВиК Тополовград. Така изглежда Ирина днес - идиопатична генерализирана нефамилна дистония. Това е диагнозата, която лекарите поставят. След дългогодишно лутане от болница в болница мнението на специалистите е категорично. За да живее нормално, Ирина трябва да претърпи мозъчна стимулация. Тази интервенция обаче може да се направи само в чужбина.
Ирина: Болката е нетърпима, нелечима. Обяснението е такова, единственото лечение е дълбока мозъчна стимулация. И това лечение се провежда в Германия. Това е единствената, единствената алтернатива за мен, за да мога да живея.
Становището на Министерството на здравеопазването е, че Ирина може да бъде изпратена за планово лечение в чужбина при условието, че има оферти от две здравни заведения. Ирина кандидатства в болници в Италия, Австрия и Германия. За съжаление получава отговор само от една болница в град Кил в Германия. От Министерството на здравеопазването й казват, че трябва да се обърне към НЗОК, защото те могат да я изпратят за лечение само с една оферта. От касата й отпускат 67 хиляди евро за лечение в чужбина.
Ирина: Питах по телефона самата болница да си запиша ден, за да отида. От болницата отговориха, че първо трябва да бъдат преведени парите от НЗО и след това веднага да ме приемат за дълбокомозъчна интервенция.
За Ирина обаче това е парадокс - от германската клиника й отговарят, че могат да я приемат за лечение, но искат парите да бъдат преведени преди нейното постъпване. Доктор Сашка Рускова от НЗОК обяснява на Ирина, че парите няма как да бъдат преведени предварително. Когато Ирина пита каква е причината получава следния отговор.
Ирина: Те казаха, практиката на НЗО, това е отговорът. Не се дава обяснение. Аз съм малък човек, от малък град, беден човек. Това е парадоксът, даваме ви този документ, вземате го, тръгвате за Германия да се лекувате, ние сме до тук.
Ирина кандидатства във втора клиника в Кьолн, откъдето още по телефона й казват, че условията им са парите да се преведат предварително. Така Ирина попада в омагьосан кръг.
Ирина: След като аз говорих по телефона беше категоричен, първо парите после лечението. Имаше ли смисъл, Михаела, да ходя да подавам документи, да правя приемане, да давам пари, да чакам, това ме изчерпа. От това не ми остана душичка.
За 53-годишната Ирина се грижи 70-годишната й майка. Заради тежкото заболяване тя не може да се обслужва сама и трябва постоянно да е с придружител. Ирина не може да седи, не може да лежи и спи най-много по три часа на ден. В останалото време се опитва да се пребори с нечовешката болка, която изпитва. Майка й и дъщеря й Валентина с тъга си спомнят за годините, когато Ирина е била здрава.
Майката на Ирина: От дете си е здрава, читава, твърда, куражлия за всичко. Всяка вечер съм над нея, главичката й в моя скут, разтривам, масажирам и докато при голямата умора тя каталясва, с прости думи казано и заспива.
Дъщерята на Ирина: Аз никога не съм губила надежда, все пак тя ми е майка.
В опитите си да открие болница, която работи спрямо условията на Здравната каса, Ирина изпуска срокът, в който е валиден формуляра й за лечение. Сега тя трябва да премине отново цялата процедура за подаване на документи - това ще отнеме около два-три месеца. Отчаяни от институциите Ирина и семейството й разчитат единствено на Божията воля.
Ирина: Господи, моля те от сърце и от душа, благослови това наше начинание и нека то мине спасително за мен и угодно за теб. Дай ми здраве и дай ми сили да свърши всичко благополучно, да съм жива и здрава и дай здраве и сили на целия наш български народ.
Водещ: Така. Покъртителна е историята. Какво може да се направи за тази жена?
Стефан Константинов: Аз не знам какво е казала Здравната каса какво може и какво не може, дайте ми документите и каквото зависи от министерството, ако трябва да се променят и нормативните неща, ще бъдат направени и се ангажирам да помогна на тая жена. Така че просто ми дайте копие.
Водещ: Ами аз тука съм приготвил някои неща.
Стефан Константинов: Но знаете ли какво ми направи впечатление? Понеже ние винаги казваме колко ни е лошо здравеопазването, как не функционира, все сме недоволни. Я си представете какво щеше да стане, ако българска болница беше казала първо парите, после лечението. Това забелязахте ли го? Две клиники са казали и са дали такъв отговор. Което е много интересно. Може би нашето здравеопазване не е толкова лошо, колкото винаги го изкарваме. Но конкретният случай просто ги взимам документите и аз ще се свържа с нея.
Водещ: Да, аз за това щях да ви помоля, за да не го разнищваме прекалено много този случай, да не правим някакви заключения прибързано, още повече както се разбрахме, вие не сте запознат предварително с тази тема, но съвсем човешки наистина да ви помоля, защото виждате какво е положението и както се казва до момента всеки ден й е подарен на тази жена. Ако може по някакъв начин да й се помогне ще бъде чудесно. Ето тук има някои неща, направо ви ги давам тези документи и както се казва, след това ще продължим да поддържаме връзка, за да можем да й помогнем. Ако пък някой от нашите зрители също знае вариант, с който би могъл да бъде полезен на Ирина - знаете телефоните, знаете имейл адреса, така че можете да се свържете с нас. Ще бъде чусдесно.
Стефан Константинов: Да, ще се свържем и с клиниките по някакъв начин, нашата комисия за лечение в чужбина.
Водещ: Да, тя е минала през тази комисия, има решение там вътре цялото това нещо, но просто изглежда като параграф 22, от едната страна казват, отидете в болницата, болницата казва, дайте първо парите и жената в безизходица.
Стефан Константинов: Администрацията спазва законите, но законите могат да бъдат променяни.
Водещ: Добре, да оставим това малко настрана. Понеже казахте за хепатита, какво е положението пък с животоспасяващото лечение на пациентите, някъде се говореше за това, че около 2000 човека, ако не ме лъже паметта, че и повече май бяха, щели да останат без лечение, става дума за хора, които имат кардиопроблеми, това беше в края на миналата година?
Стефан Константинов: А, това беше във връзка с намалението на цената на клиничните пътеки по кардиология. Не, такова нещо няма в момента, но притесненията, които имат кардиолозите, защото те там имаха известни проблеми с отчитането на дадени дейности. Така че аз днес имам среща с представители на Дружеството по кардиология, националния консултант по инвазивна кардиология, ако не се лъжа в 17.00 часа трябва да се видим следобед, ще дискутираме как да се подобри контрола върху качеството на предлаганите услуги, защото наистина методите по инвазивна кардиология са много модерни и те могат да спасят човешки живот. Но понеже въпросът беше такъв, какво се случва, дали 2000 души ще загинат - не, такова нещо няма, системата си работи нормално.
Водещ: Там имаше едни цифри, за съжаление понеже вие казахте преди малко „аз цифри не помня" и аз съм така с цифрите, трудно ми е да ги помня, но си спомням, че лекарите протестираха най-вече за това, че има някаква прогноза и определена цифра за хора, които евентуално щели да имат сърдечни проблеми и могат да бъдат лекувани, пък оттам нататък трябва да ги връщат.
Стефан Константинов: Не, когато се прави бюджетът, това бяха числа на финансовото министерство, когато се прави бюджетът горе-долу се стъпва на някаква сума, някакво число от хора, които ще преминат, примерно, ако тази година са минали 10 хиляди, аз говоря сега така ангро, ясно е, че следващата година няма да очакваме да минат 30, 40 или 50 хиляди. Разбира се, тези числа, които се дават от министерства, от експерти, понякога се разминават с числата, които ги дават научни дружества или хора работещи в определени лечебни заведения и отттам, оттам се породи този спор. Механизмът нито на плащането е такъв за болниците, на лекарите, така че не можем да кажем, че ако е заложено в бюджета примерно числото еди колко си хиляди души, ако се яви един инфаркт повече и той ще бъде върнат и ще се каже, ама не, в закона пише друго.
Водещ: Докторите от това се притесняваха, казаха, че ако има там примерно 2000 пуснати, или 2800, не си спомням колко бяха, какво ще стане с 2801-вият?
Стефан Константинов: Докторите се, моите колеги се притесняват доколко парите, които им плаща Здравната каса им покриват разходите и труда. Това е вече една дискусия, която преплита икономика, медицина, правила, остойностяване, суми и това нещо ние ще го решаваме и през годината, така че мисля няма тук също сериозен проблем.
Водещ: Доста ви се натрупаха проблеми, не е като да няма.
Стефан Константинов: Така ще е още няколко години.
Водещ: Още няколко години само. Вие ли ще бъдете през всички тези години или?
Стефан Константинов: Предполагам, че да.
Водещ: Това е добре, вече сте много по-голям оптимист, в началото си говорехме за опашката пред министерството и там колко бързо върви и колко бавно, сега вече оптимизма ви е заразил. Говори се за това, че има проблеми с онкоболните и тъй като хората на хемодиализа щели да останат без животоспасяващо лечение заради търговете, които са прехвърлени от Министерство на здравеопазването към болниците и болниците не били готови да ги осъществяват тези търгове, за тези лекарства.
Стефан Константинов: Понеже казахме за оптимизма, без оптимизъм тази работа няма как да стане. Горе-долу същото се получава сега с хемодиализата и лекарствата за онкоболните. Непрекъснато се обяснява как нищо няма да стане, как ще стане по-лошо и това между другото като се говори, то наистина започва да става по-лошо. Какъв е случаят примерно сега с хемодиализата? Хемодиализата - за миналата година са плащани едни пари, тази година ще бъдат платени малко повече, но вместо примерно да се купуват централно разтвори и да се доставят, това нещо се калкулира, дават се парите на болниците, знае се какви са цените на тези разтвори, те си провеждат търгове. На всичкото отгоре миналата година държавата е плащала на Спешна помощ, която или с линейки е извозвала пациентите с хемодиализата, или е сключвала договори с таксиметрови фирми, или някакви други фирми за транспорт, да ги докарват. Ами ние сега калкулирахме горе-долу колко е излязла цената на този транспорт, даваме някой лев отгоре и им казваме, окей, болниците, организирайте си и това нещо, закупете си или линейка, или сключете договор за транспорт. Това също се обясняваше как от Нова година ще има ужаси и страхотии и ето дойде новата година, такова нещо няма. Сега се обяснява, че от март месец това ни чака. Всъщност...
Водещ: А готови ли са болниците за всичко това?
Стефан Константинов: Болниците, някои болници са готови, някои не, но в такива случаи ние обикновено даваме няколко месеца време, през което да се пренастроят и всеки да си избере варианти. Както виждате от януари месец не съм чул болен с хемодиализа, който да е бил върнат, защото са започнали новите правила. Нещо същото се получава и с лекарствата, които са извън здравното осигуряване по Наредба 34, за онкоболните. Там вече прехвърлихме едни лекарства на сума около 40 милиона към Здравната каса, които ще започне от там да се получават. Досегашната система беше една изключително тромава, в смисъл, има пациент, той минава на комисия в лечебното заведение тя му пише един протокол, този протокол отива в София в министерството, там също заседава комисия и тя също пише протокол, след това се минават едни търгове, процедури, общо за цялата страна се купуват лекарства и след това те се дават по веригата обратно към пациента. Това изискваше много месеци и знаете, че периодически се казваше, парите не достигат, ето лекарства пак няма, свършиха се, защото лечебното заведение е това, което знае - колко пациента има и най-бързо може да си планира разходите. Това, което се предвижда, след март месец да се случи и за което вече от декември месец са изпратени информации до лечебните заведения, е те да организират тези търгове. Каза ли сме им горе-долу с какви пари ще разполагат, които са повече от миналогодишните, знаят какви са цените на лекарствата, няма проблем технически да разберат на какви цени са купувани от министерството и да пазаруват на практика на по-ниски цени и да организират търговете. Така че това е един вариант. Разбира се, когато има такива промени винаги се получават неясноти, забавяния, едни лечебни заведения са напред, организирали са търгове, по-са оправни, други по някакви причини се забавят. Имаме резервен вариант, в министерството това е заместник-министър Павлова, която е ресорен министър за тези неща, аз много я уважавам и й имам доверие, тя организира всички тези неща, разбира се следя какво се случва и ако има огромни проблеми винаги имаме план Б, по който да минем.
Водещ: Между другото да ви кажа само, че понеже нашия телефон е открит и в момента и много от нашите зрители звънят в момента, голям брой пенсионери се били обадили, току що ми казаха редакторите, да питат защо трябвало да плащат 2.40 лева потребителска такса?
Стефан Константинов: Защото те са граждани като всички останали хора на държавата и както работещите си плащат потребителска такса, същото нещо важи и за пенсионерите. Тези пенсионери, които са с много ниски доходи, или които са хронично болни, те са изцяло освободени, има ...
Водещ: Това как се доказва?
Стефан Константинов: Това се доказва с документ. Когато ти е ниска пенсията си вадиш документ, че пенсията ти е ниска. Когато си с диабет да речем си вадиш съответния документ от лекаря, който го е установил.
Водещ: А какво значи ниска пенсия, каква е границата?
Стефан Константинов: Ами не знам, това вече са въпроси на Здравната каса, защото там по принцип има един дълъг лист в рамковия договор кои заболявания са освободени и къде е границата на социално слаби, така че всеки трябва си търси правата.
Водещ: Да си провери тези неща.
Стефан Константинов: Да, да си провери.
Водещ: И те да си имат такъв документ, като отидат на лекар да си носят документа в джоба.
Стефан Константинов: 2.40 лева, това е такса, която наистина трябва да накара хората да се замислят дали да отидат точно сега да им се премери кръвното, или има сериозен проблем. Когато проблемът е сериозен и наистина имат нужда от помощ смятам, че 2.40 лева не може да бъде сума, която да попречи на пациента да стигне до лекаря.
Водещ: Да, със сигурност няма да му попречи. Въпросът е, че примерно има пенсионери, които знаете, хайде меко да го кажа, обичат по-често да ходят на лекар и по 2.40, по 2.40...
Стефан Константинов: Ами обичат, но в крайна сметка пък се получават едни дълги опашки пред общопрактикуващите и хора, които пък не обичат, а трябва задължително да отидат не могат да стигнат. Така че това е вид регулация, тя не е измислена в България, има я по света. Малко популистично беше намалена преди години на 1 лев таксата, но всъщност другите 1.40 трябваше да ги плаща бюджета, тоест всички останали, което мисля, че е несправедливо и по тази причина от Нова година върнахме старата система.
Водещ: Няма да ви обичат много пенсионерите сега след това, което казвате, ама то пък няма и пълно щастие.
Стефан Константинов: Не е въпроса да ме обичат, просто трябва да разберат, трябва да разберат, че парите в здравеопазването са определени и хората трябва също да влагат някакво самоучастие, те не идват ей така отнякъде си, те се плащат. И преди се плащаше, но от джоба на абсолютно всички останали.
Водещ: Щях да ви питам как работите със НЗОК, обаче преди да ви питам, всъщност госпожа Нели Нешева е поискала да се включи по телефона, така че ще й дадем възможност да каже сама в нашия ефир. Добро утро, госпожо Нешева.
Нели Нешева: Добро утро, добро утро на всички зрители.
Водещ: Слушаме ви. Какъв е поводът, по който искахте да се включите?
Нели Нешева: Поводът е съвсем коректно да отговоря на зададения въпрос към министъра, тъй като въпросът не беше от естеството на Министерство на здравеопазването. Там случаят е бил приключен преди пет-шест месеца, когато отговорът на Комисията за лечение в чужбина е бил „не" за случая за дамата, която показахте, а нашият отговор малко по-късно е бил „да" - с 67 хиляди евро, което е една много, много голяма сума за лечение в чужбина, по регламент Е 112. И исках да отговоря коректно, тъй като вие попитахте министъра, а той беше изненадан, щях да бъда изненадана и аз, ако ми беше зададен по този начин въпроса без да съм запозната, но през ноември имаше писмо, което беше до нас, до президента мисля и може би до Комисията по здравеопазване от дамата, тогава ние разгледахме случая. Няма в четиригодишна практика досега, няма случай, когато европейска държава, част от ЕС да поиска предварително да бъде преведена сумата и то цялата сума, която е одобрена по регламент Е 112 и тогава да започне лечението. От това, което ние разговаряхме тогава на момента като че ли останахме с убеждението, че дамата не е успяла през ноември да осъществи лечението и тъй като е края на годината сигурно ще иска през следващата година. Наистина случаят е много болезнен, фрапиращ, особено за сутрешно в понеделник предаване наистина е много болезнено, но пак повтарям, 67 хиляди евро, отговорени на момента по регламент Е 112, е нещо, което на този етап са доста големи пари дадени за лечение в чужбина.
Водещ: Ама те не са дадени, госпожо Нешева.
Нели Нешева: Одобряването от страна на Здравната каса...
Водещ: Одобряване и даване са две различни неща, госпожо Нешева.
Нели Нешева: Още повече има регламент с документи. Документите изискват становищата на двама специалисти, национално водещи специалисти в тази област, които да кажат конкретно...
Водещ: Добре, чакайте сега, нека да ви питам нещо, може ли?
Нели Нешева: Да, да, питайте, да.
Водещ: Понеже ето виждате какъв е случаят, нали не вярвате, че тази жена по някакъв начин е искала да злоупотреби с тези пари? Защото с такова...
Нели Нешева: Естествено, че не е искала. Въпросът е...
Водещ: ... с такова впечатление оставам от това, което казвате.
Нели Нешева: ... въпросът е да се изпълнят изискванията. Някъде по веригата може би, когато тя преговаря, ние нямаме преведен документ, който да казва, че болницата наистина иска тези пари предварително. Нашите предположения от разговорите са, че не са достигнати всичките документи, които трябва да бъдат представени. Имало е някаква пречка, някаква немарливост и след като документите не са били представени така както трябва оправданието е, европейската страна иска да им се преведат парите. Ние нямаме дори преведен документ, че европейската страна или университетската болница, уважавана европейска университетска болница иска парите, всичките, в брой. Това не е практика и никога не се е случвало. Даже министър Константинов каза, никой не превежда предварително, вие чухте какво отговори министър Константинов.
Водещ: Понеже знам, че е трудно да ви се вземе думата, госпожо Нешева...
Нели Нешева: Понеже ние сме били така добри, ние сме били...
Водещ: ... чуйте ме само.
Нели Нешева: Ама ние сме си свършили работата. И начинът, по който...
Водещ: Аз не казвам, че не сте си свършили работата.
Нели Нешева: ... и начинът, по който се представя това, най-малкото не е коректен.
Водещ: Няма такъв начин и никой не е поставял нещата некоректно, ние сме дали възможност на жената да каже нещо. Да сте чули коментар от наша страна, който да е бил некоректен?
Нели Нешева: Би било добре, когато едновременно давате възможност на едната страна, да дадете и на другата в едно и също време.
Водещ: Разбира се, че може. Много добре знаете, че нашите редактори са се свързали със НЗОК и сте била поканена да дойдете в нашето студио, това също го знаете.
Нели Нешева: Не, не знам, сега го научавам от вас, чух, че сте говорили със Сашка Рускова, не, не знам, сега го научавам от вас. Аз поисках срещата, разговора в момента.
Водещ: Добре, искам само да ви питам едно нещо съвсем конкретно, какво точно трябва да направи Ирина, за да може тези пари да й бъдат отпуснати и да спасим нейния живот?
Нели Нешева: Съвсем конкретно ви отговарям, във всяка една държава съществуват регламенти, съществуват законови позиции, които трябва да бъдат изпълнени. Тези законови позиции в четиригодишната практика за лечение, става въпрос за последните четири години, никога досега, никоя от болниците в ЕС не е поискала цялата сума предварително и то поне да няма никакъв документ. Значи трябва да има документ от болницата, в който да е видно защо тези пари се искат предварително, какво е тяхното желание и как само една болница в Европа ще иска предварително пари.
Водещ: Тоест вие искате документ от болницата в Германия, че иска предварително парите, това ли искате?
Нели Нешева: Да и този документ трябва да бъде преведен надлежно. И пак ви повтарям, правен е въпросът дали ние можем всичките да ги преведем, това не е по закон, не се е случвало досега. Но можем да говорим по въпроса, поне да имаме документ преведен.
Водещ: Добре, ще говорим по въпроса със сигурност. Благодаря ви за това уточнение и за нещата, които казахте. Документите така или иначе са в господин министъра, така че оттук нататък ще видим по какъв начин би могло да се сложи край на тази история - с документи, с промяна, без промяна, както вие казахте, просто трябва да се проучи целия случай.
Стефан Константинов: Да, папката ми я дадохте, въпросът е задвижен. Имаме си преводачи в министерството, помагали сме на толкова хора, ще бъде решен въпроса на жената, ще се свържем с клиниката. Точка, няма какво да го коментираме повече.
Водещ: Супер, добре. Наистина слагаме точка. Имах още няколко неща, които исках да ви питам, но наистина напредваме много с времето затова ще ги отложим може би за следващия път. Благодаря ви много за този разговор, господин министър. Надявам се, още веднъж, че 2011-та ще ви бъде по спокойна и по-успешна от 2010-та.
Стефан Константинов: Дай Боже.
Водещ: Благодаря още веднъж.