Основният недостатък е това, че отглеждането на рапица заема земеделски площи и за да се увеличи производството на биодизел трябва да се увеличат неговите площи, с което се намалят площите заемани от хранителни култури. Проблемът идва от това, че дори в момента голяма част от населението на планетата гладува или не си дояжда напълно.

Друг проблем е това, че и производителите на мед са засегнати. Технологията на отглеждане на рапица в България все още съдържа използването на инсектициди с цел увеличаване на добивите. Рапицата е медоносно растение.

Представете си хилядите пчели, които събират мед от поле засято с рапица и биват напръскани с инсектицид. Това води до пълното им унищожаване, а от там загуби за медопроизводителите. Инсектицидите се използват, защото рапицата е нехранителна култура и използването им се смята за безопасно. Решение на този проблем е затварянето на пчелите в определените дни за пръскане. Но за съжаление все още има недоразумения между зърнопроизводителите и производителите на мед. Но дори и да се затворят пчелите отново си е чиста загуба, защото вместо пчелите да събират мед те стоят затворени. Също от тази гледна точка, че рапицата е за производство на биодизел, а не за производство на храна се използва рапица, която е ГМО. Така добитият мед от рапица може би не е напълно здравословен. Аз лично не бих ял такъв мед.

/КП/