Крайно време е българската дипломация да се отърси от недоразумението, че разузнавач и доносник са идентични понятия.

В условията на световна дипломатическа криза след явлението УИКИЛИЙКС става ясно, че някои определени деяния на дипломати дори и от демократични държави, могат да провокират негодувание и възмущение, с незаконния си характер, противоречащ на международните правни и етични норми.

У нас събитията от последните дни дори доказаха, че и никой не е застрахован от демаскиране на истинския му лик, което пък налага тотална радикална подмяна на компрометиралите се като блюстители на тоталитарната държава доносници, под прикритието на дипломати с професионалисти и експерти.

На българската дипломация повече от всякога са нужни не партийни креатури, „прославяли" години наред страната ни с безпардонно поведение или откровена бай-ганьовщина, а експерти по дипломация и международно право, осланящи се само и единствено на професионализма си и можещи да отстояват професионално и компетентно националните интереси на България и тези на диаспорите ни по света.

ПП „Другата България" безрезервно подкрепя и становището на министър Николай Младенов, че трябва да бъде даден шанс да служат на България като нейни дипломатически представители личности, притежаващи признат у нас и в чужбина безупречен образователен ценз и авторитет.

В свое изказване министър Младенов правилно квалифицира като човешка трагедия невъзможността на много български експерти по дипломация да практикуват професията си като български дипломати само и единствено защото са отказали на съответните служби да бъдат вербувани. Кариерата на тези хора десетки години наред е препятствана, с баналния мотив „липса на стаж в дипломатическата кариера" и то по причина на отказа им да бъдат вербувани от тоталитарните управления на комунистическата държава.

Министър Младенов правилно назова това състояние „стъклен похлупак" , защото години наред то е било „запазена марка" за служители на тайните служби от тоталитарните времена. Част от тези хора се „преквалифицираха" в бизнесмени и по типично бай-ганьовски начин и днес те се опитват да правят бизнес даже и с дипломатическите си служби какъвто бе случаят и с посланика ни в Бразилия. Затова посолството ни там заприлича на прословутата Алекова Солунска митница - мечтата на „Бай Ганьо".

Познавайки дълбоко и в детайли проблемите на българските общности в чужбина, както и нуждата от подобряване имиджа на страната ни и на българската дипломация, ПП „Другата България" подкрепя позицията на партия „Герб".

ПП „Другата България" ще продължи да предлага модели за оптимизация на дипломатическата дейност, както и за реаялна комуникация между посолствата и диаспората.

На България и трябва не „Мисия Лондон", а истински дипломати, заслужили мястото си с конкурс, а не с партиен билет.